Второ Царе 3:34-36

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

³⁴ Ръцете ти не бяха свързани, краката ти не бяха оковани – ти падна, както пада човек от престъпници.“ Тогава всички заридаха още повече.

³⁵ Когато дойдоха да предложат на Давид да яде хляб, докато още не беше се стъмнило, Давид се закле с думите: „Така Бог да ми стори, да! И повече да ми прибави, ако вкуся хляб или друго нещо до залез слънце.“ ³⁶ Когато целият народ научи за станалото, това му допадна; всичко, което царят вършеше, допадаше на целия народ.