Add parallel Print Page Options

Аз спях, но сърцето ми беше будно; <И ето> гласът на възлюбения ми; той хлопна <и казва: >Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

<Но аз си рекох>: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

Възлюбеният ми провря ръката си през дупката< на вратата>; И сърцето ми се смути за него.

Read full chapter