Второ Коринтяни 8:1-15

Библия, синодално издание

8 Известяваме ви, братя, за благодатта Божия, дадена на църквите македонски,

^2 (A)че сред много скръбни изпитни тяхната радост бе изобилна; и при голямата си беднотия изобилно проявиха богатството на своето добродушие;

³ защото (свидетел съм) те се показаха доброволни пожертвователи по силите си и извън силите,

⁴ като ни молеха твърде много, да приемем техния дар и участие в услужване на светиите;

⁵ и това те направиха не както се надявахме, но сами себе си отдадоха първом Господу, сетне и нам по воля Божия;

⁶ затова помолихме Тита, както бе наченал по-рано, тъй и да завърши у вас и това добро дело.

⁷ Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел.

⁸ Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов.

^9 (B)Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.

¹⁰ И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това.

¹¹ А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата.

^12 (C)Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма.

¹³ Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение:

¹⁴ сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство,

^15 (D)както е писано: „който е събрал много, не е имал излишък; и който – малко, не е имал недостиг“.