Add parallel Print Page Options

22 па повика мъжа си и каза: прати ми едного от слугите и една от ослиците; ще ида при Божия човек и ще се върна.

23 Той каза: защо ще отиваш при него? Днес не е нов месец, не е и събота. Но тя каза: добре си е.

24 И оседла ослицата и каза на слугата си: води и върви; не се спирай, докле ти не кажа.

25 (A)И тръгна и дойде при Божия човек, на планина Кармил. И когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезия: ето оная сонамка;

26 затечи се, та я посрещни и я попитай: здрава ли е? здрав ли е мъж ти? здраво ли е детето? – Тя отговори: здрави сме.

27 (B)А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви.

28 И тя каза: исках ли аз от моя господар син? не думах ли: недей ме лъга?

29 (C)И той каза на Гиезия: опаши се през кръста и вземи тоягата ми в ръка и върви; ако някого срещнеш, не го поздравявай, а ако някой те поздрави, не му отговаряй; и тури тоягата ми върху лицето на детето.

30 И майката на детето каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. Тогава и той стана и тръгна подире ѝ.

31 Гиезий отиде преди тях и тури тоягата върху лицето на детето. Но не се чу ни глас, ни отговор. И излезе насреща му, обади му и каза: детето не се събужда.

32 И Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му.

33 И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу;

34 след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря.

35 (D)Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си.

Read full chapter