Четвърта Царства 4:8-37
Библия, синодално издание
8 Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една богата жена го покани у дома си да яде хляб, и той, колчем минеше, всякога се отбиваше там да яде хляб.
9 И тя каза на мъжа си: ето, аз зная, че Божият човек, който постоянно минава край нас, е свет;
10 да му направим малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник, та, кога идва у нас, да си отива там.
11 Един ден Елисей отиде там, качи се в горницата си и легна там,
12 па каза на слугата си Гиезия: повикай тая сонамка. Той я повика, и тя застана пред него.
13 И му рече: кажи ѝ: ето, ти толкова се грижиш за нас; какво да направим за тебе? има ли нужда да поговорим за тебе на царя, или на военачалника? Тя отговори: не, аз живея между народа си.
14 Елисей каза: тогава какво да се направи за нея? И рече Гиезий: ето, тя няма син, а мъж ѝ е стар.
15 И каза Елисей: повикай я. Той я повика, и тя застана на вратата.
16 (A)Елисей ѝ рече: след една година, в това същото време ти ще държиш на ръце син. А тя каза: не, господарю мой, човече Божий, недей лъга рабинята си.
17 И жената стана трудна и роди син на другата година, в онова също време, както ѝ каза Елисей.
18 (B)Поотрасна детето и един ден отиде при баща си, при жетварите.
19 И каза на баща си: глава, глава ме боли! И той каза на слугата си: занеси го на майка му.
20 Взе го и го занесе на майка му. И то седя в скута ѝ до пладне и умря.
21 Тя отиде и го положи в леглото на Божия човек, затвори го и излезе,
22 па повика мъжа си и каза: прати ми едного от слугите и една от ослиците; ще ида при Божия човек и ще се върна.
23 Той каза: защо ще отиваш при него? Днес не е нов месец, не е и събота. Но тя каза: добре си е.
24 И оседла ослицата и каза на слугата си: води и върви; не се спирай, докле ти не кажа.
25 (C)И тръгна и дойде при Божия човек, на планина Кармил. И когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезия: ето оная сонамка;
26 затечи се, та я посрещни и я попитай: здрава ли е? здрав ли е мъж ти? здраво ли е детето? – Тя отговори: здрави сме.
27 (D)А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви.
28 И тя каза: исках ли аз от моя господар син? не думах ли: недей ме лъга?
29 (E)И той каза на Гиезия: опаши се през кръста и вземи тоягата ми в ръка и върви; ако някого срещнеш, не го поздравявай, а ако някой те поздрави, не му отговаряй; и тури тоягата ми върху лицето на детето.
30 И майката на детето каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. Тогава и той стана и тръгна подире ѝ.
31 Гиезий отиде преди тях и тури тоягата върху лицето на детето. Но не се чу ни глас, ни отговор. И излезе насреща му, обади му и каза: детето не се събужда.
32 И Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му.
33 И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу;
34 след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря.
35 (F)Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си.
36 (G)И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него, и той каза: вземи сина си.
37 (H)Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе.
Read full chapterДигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.