Второ Царе 24 - Трето Царе 1

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Непокорството на Давид и Божието наказание

24 ^(A)След всичко това Господ отново прояви Своя гняв против израилтяните. Той подбуди Давид и му нареди: „Иди, преброй мъжете от Израил и Юда.“ ² Тогава царят заповяда на военачалника си Йоав, който беше при него: „Обиколи всички Израилеви племена – от Дан до Вирсавия, и пребройте народа, за да зная колко са на брой.“ ³ Йоав отговори на царя: „Господ, твоят Бог, да преумножи народа стократно! Нека очите на господаря ми, царя, да видят това. Но защо моят цар господар иска да предприема такова нещо?“ ⁴ Обаче царската заповед към Йоав и военачалниците надделя. Затова Йоав заедно с военачалниците напусна царя и започна да преброява израилския народ.

⁵ Те преминаха Йордан и се спряха в Ароер, отдясно на града, който е в областта на племето на Гад, към Язер. ⁶ Така те отидоха в Галаад, както и в земята Тахтим-Ходши, като стигнаха в Дан-Яан и заобиколиха Сидон. ⁷ Отидоха в крепостта на Тир и във всички хивейски и хананейски градове. Така те потеглиха в Южна Юдея към Вирсавия, ⁸ обходиха цялата страна и след девет месеца и двадесет дена стигнаха в Йерусалим. ⁹ Йоав представи на царя общото число при преброяването на народа: израилтяните наброяваха осемстотин хиляди бойци, годни да въртят меч, а юдеите – петстотин хиляди.

¹⁰ След като Давид преброи народа, съвестта му започна да го бори. Затова Давид се помоли пред Господа: „Съгреших тежко, че постъпих така. А сега се моля пред Тебе, Господи, прости греха на Своя служител, защото аз постъпих твърде неразумно.“ ¹¹ Когато на другия ден Давид стана сутринта, дойде слово на Господ към пророка Гад, ясновидец при Давид: ¹² „Иди и кажи на Давид: ‘Така говори Господ: «Три наказания ти предлагам. Избери си едно, което да те постигне»’.“ ¹³ Гад дойде при Давид и му извести това с думите: „Избери си – глад ли да те сполети в твоята страна в продължение на седем години, или три месеца да бягаш, преследван от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дена да върлува тежка епидемия по твоята страна? Сега размисли и реши – какво трябва да отговоря на Този, Който ме е изпратил?“ ¹⁴ В отговор Давид каза на Гад: „Силно съм изплашен. Но предпочитам да попадна в ръцете на Господа, защото голямо е Неговото милосърдие – само да не попадна в човешки ръце^[a].“

¹⁵ Тогава Господ изпрати тежка епидемия сред израилтяните от онази сутрин до определеното време. Поради това измряха седемдесет хиляди мъже сред народа – от Дан до Вирсавия. ¹⁶ Но когато ангелът на смъртта простря ръка над Йерусалим, за да го опустоши, Господ се разкая за това тежко бедствие и каза на ангела, който поразяваше народа: „Достатъчно, оттегли сега ръката си.“ А Господният ангел беше тогава при мястото за вършеене на йевусееца Орна. ¹⁷ Когато Давид видя ангела, който поразяваше народа, проговори пред Господа: „Ето аз съгреших, аз^[b] извърших зло. Но тези овце какво са извършили? Умолявам Те, нека против мене и против бащиния ми дом се издигне Твоята ръка.“

¹⁸ В онзи ден Гад дойде при Давид и каза: „Иди, съгради жертвеник на Господа на мястото за вършеене на йевусееца Орна.“ ¹⁹ И така, Давид отиде според заповедта на Господа, която Гад му беше предал. ²⁰ Орна погледна и видя, че при него идват царят и служителите му. Той излезе и се поклони пред царя по лице до земята. ²¹ Орна попита: „Защо е дошъл моят цар господар при своя служител?“ Давид отговори: „Да купя от тебе мястото за вършеене, за да съградя жертвеник, посветен на Господа, за да престане тежката епидемия сред народа.“ ²² А Орна заяви на Давид: „Господарят ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото той желае. Ето воловете за всеизгаряне, както и диканята, и яремите за впрягане на воловете като дърва. ²³ Всичко това, о, царю, Орна дава на царя.“ Орна продължи да говори на царя: „Господ, твоят Бог, да прояви благоволение към тебе!“

²⁴ Обаче царят възрази на Орна: „Не, аз искам да купя от тебе всичко това срещу заплащане. Защото няма да принеса на Господа, своя Бог, жертва, взета безплатно.“ И така, Давид купи мястото за вършеене и воловете за петдесет сикли сребро. ^25 (B)Там Давид съгради жертвеник, посветен на Господа, и принесе всеизгаряне и мирни жертви^[c]. А Господ се смили над тази страна и тежката епидемия сред израилтяните престана.

Краят на царуването на Давид

Борби за наследяване на царството

1 Когато цар Давид остаря и стигна преклонна възраст, завиваха го с дрехи, но той не можеше да се стопли. ² Тогава неговите хора му казаха: „Нека потърсят за господаря, нашия цар, млада девица, за да стои при царя, да се грижи за него и да поляга на гърдите му; и ще бъде топло на нашия господар, царя.“ ³ И след като потърсиха по всички предели на Израил красива девица, намериха сунамитката Ависага и я доведоха при царя. ⁴ Девицата беше много красива, прислужваше и се грижеше за царя, но царят не я позна.

^5 (C)Тогава Адония, син на Давидовата жена Агита, като се възгордя, казваше: „Аз ще бъда цар“. И си приготви колесница и конници, и петдесет воини, които го охраняваха. ⁶ Но баща му никога не го дразнеше с въпроса: „Защо правиш това?“ Той беше голям хубавец и се беше родил след Авесалом. ⁷ И той заговорничеше със Саруевия син Йоав и свещеника Авиатар и те подкрепяха Адония. ⁸ Но свещеник Садок, Йодаевият син Ванея, пророк Натан, Семей и Реи, и Давидовите храбреци не бяха с Адония. ⁹ И Адония принесе в жертва овце, говеда и охранен добитък при камъка Зохелет, който е край извора Рогел, и покани всичките си братя царски синове и всички юдеи, които служеха при царя. ¹⁰ А пророк Натан, Ванея, Давидовите храбреци и брат си Соломон не покани.

^11 (D)Тогава Натан заговори на Соломоновата майка Вирсавия: „Чу ли, че Адония, Агитиният син, се е възцарил, без господарят ни Давид да знае това? ¹² Затова аз те съветвам как да спасиш живота си и живота на своя син Соломон. ¹³ Иди, влез при цар Давид и му кажи: ‘Господарю мой, царю, не се ли закле пред слугинята си, към която се отнасяш благосклонно, като каза, че твоят син Соломон ще царува след тебе и ще седне на престола ти, и попита защо тогава Адония се е провъзгласил за цар?’ ¹⁴ И ето, докато ти все още говориш с царя, аз ще дойда след тебе и ще потвърдя твоите думи.“

¹⁵ Вирсавия отиде в спалнята при царя, а царят беше много стар и сунамитката Ависага му прислужваше. ¹⁶ Вирсавия се наведе и се поклони пред царя. Тогава царят я попита: „Какво има? Какво искаш?“ ¹⁷ А тя му каза: „Господарю мой, царю, ти се закле на слугинята си в Господа, своя Бог: ‘Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седне на моя престол.’ ¹⁸ А сега, ето Адония се е провъзгласил за цар, а ти, господарю мой, царю, не знаеш това. ¹⁹ Той е принесъл в жертва много говеда, охранени телета и овце и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав, обаче не е поканил твоя син Соломон. ²⁰ А ти, мой господарю, царю, още си цар, към тебе са обърнати очите на цял Израил да им оповестиш кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него. ²¹ Иначе, когато моят господар, царят, почине при предците си, аз и синът ми Соломон ще бъдем обявени за заговорници.“

²² И докато тя говореше с царя, ето дойде и пророк Натан. ²³ И известиха на царя: „Ето пророк Натан.“ И той влезе при царя и му се поклони до земята. ²⁴ След това Натан каза: „Господарю мой, царю, казал ли си, че Адония ще царува след тебе, и че той ще седне на твоя престол? ²⁵ Защото той сега е слязъл, принесъл е в жертва много говеда, угоени телета и овце, поканил е всичките царски синове, военачалниците и свещеника Авиатар и ето те ядат и пият пред него и викат: ‘Да живее цар Адония!’ ²⁶ А не е поканил мене, твоя служител, свещеник Садок, Йодаевия син Ванея и твоя служител Соломон. ²⁷ Станало ли е това по волята на моя господар, царя? И защо ти не откри на своя служител кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него?“

Възцаряване на Соломон

²⁸ Тогава цар Давид в отговор каза: „Повикайте ми Вирсавия.“ Тя влезе и застана пред него. ²⁹ И царят се закле, като каза: „Жив е Господ, Който е избавял живота ми от всяка беда! ³⁰ Както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, че твоят син Соломон ще царува след мене и ще седне на престола ми вместо мене, така и ще направя това днес.“ ³¹ Тогава Вирсавия се наведе до земята, поклони се на царя и каза: „Да живее моят господар, царят Давид, за вечни времена!“

³² А цар Давид каза: „Повикайте при мене свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея.“ И те влязоха при царя. ³³ Тогава царят им каза: „Вземете със себе си служителите на вашия господар, качете моя син Соломон на мулето ми и го заведете долу при извора Гион. ³⁴ Нека там свещеник Садок и пророк Натан го помажат за цар на Израил и засвирете с рог, и извикайте: ‘Да живее цар Соломон!’ ³⁵ След това се качете след него, той да дойде и да седне на престола ми, защото ще царува вместо мене и аз го определих да бъде вожд на Израил и Юда“. ³⁶ Йодаевият син Ванея отвърна на царя: „Амин! Нека Господ Бог така да каже на моя господар, царя. ³⁷ Както Господ беше с моя господар, царя, така да бъде Той със Соломон и да възвеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давид!“

³⁸ Тогава свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевият син Ванея с хелетейците и фелетейците слязоха долу и поставиха Соломон на Давидовото муле, и го заведоха при Гион. ^39 (E)И свещеник Садок взе рога с маслиново масло от скинията и помаза Соломон. След това засвириха с рог и целият народ извика: „Да живее цар Соломон!“ ⁴⁰ И целият народ се изкачи след Соломон, като хората свиреха с флейти и се радваха толкова много, че земята ехтеше от виковете им.

⁴¹ Адония и всички поканени от него чуха глъчката и престанаха да ядат. А когато Йоав чу тръбния звук, каза: „Какъв е този шум на вълнение в града?“ ^42 (F)Докато още говореше, ето дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. Тогава Адония каза: „Влез! Ти си честен човек и носиш добра вест.“ ⁴³ А Йонатан в отговор каза на Адония: „Обратно. Нашият господар, цар Давид, е поставил Соломон за цар. ⁴⁴ И царят е изпратил с него свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея, хелетейците и фелетейците и те го качиха на царското муле. ⁴⁵ А свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар при Гион. И оттам се изкачиха, като се радваха, и градът се развълнува. Ето какъв е шумът, който чувате. ⁴⁶ И Соломон седна на престола на царството. ⁴⁷ Тогава царските служители дойдоха да поздравят нашия господар цар Давид и казаха: ‘Твоят Бог да прослави името на Соломон повече от твоето име и да възвеличи престола му повече от твоя престол.’ И царят се поклони в леглото си. ⁴⁸ Тогава царят каза: ‘Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който даде днес мой син да седне на моя престол, докато очите ми виждат това’.“

⁴⁹ И всички поканени от Адония се уплашиха и тръгнаха всеки по своя път. ^50 (G)Тогава Адония, понеже се уплаши заради Соломон, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника. ⁵¹ И известиха на Соломон: „Ето Адония се бои от цар Соломон и се държи за роговете на жертвеника, казвайки: ‘Нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да умъртви своя служител с меч’.“ ⁵² А Соломон каза: „Ако той бъде достоен човек, и косъм няма да падне от него на земята; но ако се намери злотворство у него, ще бъде умъртвен.“ ⁵³ И Соломон изпрати да го доведат от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломон. Тогава Соломон му каза: „Иди в дома си.“