Add parallel Print Page Options

(A)А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника,

та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.

(B)Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;

и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?

А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.

Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.

А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.

Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.

И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.

Read full chapter