Даниил 10:15-19

Библия, синодално издание

¹⁵ Докле ми говореше такива думи, паднах ничком на земята и онемях.

¹⁶ Но ето, един, по вид приличен на синовете човешки, се допря до устните ми, и аз отворих устата си, заговорих и рекох ономува, който стоеше пред мене: „господарю мой, от това видение моите вътрешности се превърнаха в мене, и у мене сила не остана.

¹⁷ И как може рабът на такъв мой господар да говори с тоя мой господар? защото у мене няма сила, и дишането спря в мене“.

^18 (A)Тогава пак се допря до мене тоя човешки образ, укрепи ме

^19 (B)и рече: „не бой се, желани мъжо! мир тебе; дерзай, дерзай!“ И когато той говореше с мене, аз се укрепих и рекох: „говори, господарю мой, защото ти ме укрепи“.