Даниил 2-6
Библия, ревизирано издание
Сънят на Навуходоносор и тълкуването му
2 (A)Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.
2 (B)Тогава той заповяда да повикат влъхвите и вражалците, магьосниците и халдейците[a], за да явят на царя сънищата му. И така, те влязоха и застанаха пред него.
3 Царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.
4 (C)Тогава халдейците говориха на царя на сирийски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.
5 (D)Царят отговори на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми кажете съня и значението му, ще бъдете посечени и къщите ви ще се превърнат в бунища;
6 (E)но ако разкриете съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И така, разкрийте ми съня и разтълкувайте значението му.
7 Те, като отговориха втори път, казаха: Нека царят каже съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.
8 Царят отговори: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, какво съм ви заповядал.
9 (F)Обаче ако не ми разкриете съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато решението[b]ми се измени. И така, разкажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми кажете и значението му.
10 Халдейците отговориха пред царя: Няма човек на света, който да може да яви тази царска работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от влъхва или вражалец[c], или халдеец.
11 (G)Това, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го каже пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората[d].
12 Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всички вавилонски мъдреци.
13 И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият.
14 Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.
15 Той каза на царския началник Ариох: Защо този царски указ е така прибързан? Тогава Ариох разказа всичко на Даниил.
16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да каже на царя значението на съня.
17 Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,
18 (H)за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.
19 (I)Тогава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.
20 (J)Даниил каза:
Да бъде благословено името Божие
отвека и довека;
защото мъдростта и силата са Негови.
21 (K)Той изменя времената и годините;
сваля царе и поставя царе;
Той е, Който дава мъдрост на мъдрите
и знание на разумните.
22 (L)Той открива дълбоките и скрити неща;
Той познава онова, което е в тъмнината;
и светлината обитава с Него.
23 (M)На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря
и Тебе славословя,
Който си ми дал мъдрост и сила,
като си ми открил онова,
което измолих от Тебе,
защото си ни открил царската работа.
24 И така, Даниил влезе при Ариох, когото царят беше назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, му каза така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще му разкрия значението на съня.
25 Тогава Ариох побърза да въведе Даниил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще разкрие на царя значението.
26 Царят проговори на Даниил, чието име беше Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?
27 Даниил отговори на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя нито мъдреци, нито вражалци, нито влъхви, нито астролози.
28 (N)Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си:
29 (O)Царю, размишленията дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което предстои да стане по-късно; и Онзи, Който открива тайни, ти е явил онова, което предстои да стане.
30 (P)Но колкото до мене, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си.
31 Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен.
32 Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед,
33 краката му – от желязо, ходилата му – отчасти от желязо, а отчасти от кал.
34 (Q)Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.
35 (R)Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.
36 Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.
37 (S)Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;
38 (T)и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава.
39 (U)След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят.
40 (V)Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.
41 (W)А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.
42 И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.
43 И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.
44 (X)И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.
45 (Y)Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно.
46 (Z)Тогава цар Навуходоносор падна на лице и се поклони на Даниил, и заповяда да му принесат принос и кадения.
47 (AA)Царят отговори на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.
48 (AB)Тогава царят възвеличи Даниил, даде му много и големи подаръци и го постави управител на цялата вавилонска област и началник на управителите над всички вавилонски мъдреци.
49 (AC)Даниил измоли от царя и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.
Златната статуя и чудото в огнената пещ
3 Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.
2 Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, ковчежниците, съветниците, законоведците и всички началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше поставил.
3 Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, ковчежниците, съветниците, законоведците и всички началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше поставил; и застанаха пред образа, поставен от царя.
4 (AD)Тогава глашатай викаше със силен глас: На вас се заповядва, племена, народи и езици,
5 когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, да паднете, за да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил;
6 (AE)а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.
7 Затова, когато всички племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всички племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор беше поставил.
8 (AF)Тогава някои халдейци се приближиха при царя и наклеветиха юдеите,
9 (AG)като казаха на цар Навуходоносор: Царю, да си жив довека!
10 Ти, царю, си издал указ всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, да падне и да се поклони на златния образ,
11 а който не падне и не се поклони, да бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.
12 (AH)Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които хора, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят.
13 Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седрах, Мисах и Авденаго. И докараха тези хора пред царя.
14 Навуходоносор им каза: Седрах, Мисах и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог и не се кланяте на златния образ, който поставих?
15 (AI)Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени сред пламтящата огнена пещ; и кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми?
16 (AJ)Седрах, Мисах и Авденаго отговориха на царя: Навуходоносоре, на нас не ни трябва да ти отговаряме за това.
17 Ако е така, нашият Бог, на Когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;
18 но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме.
19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост и изгледът на лицето му се измени против Седрах, Мисах и Авденаго, и като проговори, заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече, отколкото обикновено се нагорещяваше.
20 И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ.
21 Тогава тези мъже бяха вързани с долните дрехи, хитоните си, мантиите и другите си дрехи и бяха хвърлени сред пламтящата огнена пещ.
22 А понеже царската заповед беше настойчива и пещта се нагорещи твърде много, огненият пламък уби онези мъже, които вдигнаха Седрах, Мисах и Авденаго.
23 А тези трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани сред пламтящата огнена пещ.
24 Тогава цар Навуходоносор, ужасѐн, стана бързо и продума на съветниците си: Не хвърлихме ли сред огъня трима вързани мъже? Те отговориха на царя: Вярно е, царю.
25 (AK)Той каза: Ето, виждам четирима развързани мъже, които ходят сред огъня, без да са засегнати от пламъците; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.
26 Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламтящата огнена пещ и проговори: Седрах, Мисах и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и елате тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.
27 (AL)И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не беше оказал въздействие върху телата на тези мъже, косъм от главата им не беше изгорял и дрехите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън беше преминала върху тях.
28 (AM)Навуходоносор каза: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който изпрати ангела Си и избави слугите Си, които, като уповаваха на Него, не послушаха думата на царя, а предадоха телата си, за да не служат, нито да се поклонят на друг бог освен на своя си Бог.
29 (AN)Затова издавам указ всеки човек, от който и да било народ, племе и език, който би казал зло против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, да бъде посечен и къщата му да бъде превърната в бунище; защото няма друг бог, който може да избави така.
30 Тогава царят повиши Седрах, Мисах и Авденаго във Вавилонската област.
Втори съд на Навуходоносор за дървото – тълкуване и сбъдване
4 (AO)Цар Навуходоносор – към всички племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!
2 (AP)Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.
3 (AQ)Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно и Неговото владичество е из род в род.
4 Аз, Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,
5 (AR)видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията в главата ми ме смутиха.
6 Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми явят значението на съня.
7 (AS)Тогава влязоха влъхвите, вражалците, халдейците и астролозите и аз разказах съня си пред тях; но не можаха да ми разкрият значението му.
8 (AT)А най-накрая пред мене дойде Даниил, чието име беше Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на святите богове; и аз разказах съня пред него, като казах:
9 (AU)Валтасасаре, началнико на влъхвите, понеже узнах, че духът на святите богове е в теб и никаква тайна не е трудна за теб, обясни ми виденията на съня, който видях, и ми разкрий значението му.
10 (AV)Ето какви бяха виденията в главата ми и на леглото ми: Гледах и, ето, дърво сред света, чиято височина беше голяма.
11 Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят.
12 (AW)Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни и на клоните му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.
13 (AX)Видях във виденията в главата си на леглото си и, ето, един свят страж слезе от небето
14 (AY)и извика със силен глас така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека животните бягат изпод него и птиците – от клоните му;
15 обаче оставете в земята пъна с корените му сред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната роса и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;
16 (AZ)нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.
17 (BA)Тази присъда е по заповед от стражите и делото на думата на святите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на хората, дава го на когото иска и поставя над него най-нищожния измежду хората.
18 (BB)Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, разкрий значението му; защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми разкрие значението; а ти можеш, защото духът на святите богове е в тебе.
19 (BC)Тогава Даниил, чието име беше Валтасасар, остана смаян за малко и размишленията му го смущаваха. Царят проговори: Валтасасаре, да не те смущава сънят или значението му? Валтасасар отговори: Господарю мой, сънят нека бъде върху онези, които те мразят, и това, което означава – върху неприятелите ти!
20 (BD)Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето и което се виждало от целия свят,
21 чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни и по клоните на което се подслонявали небесните птици,
22 (BE)това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето и владичеството ти – до края на света.
23 (BF)А това, че царят е видял един свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека участта му бъде с полските животни, докато така минат над него седем времена,
24 ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което ще постигне господаря ми, царя, е
25 (BG)да бъдеш изгонен измежду хората, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее в царството на хората и го дава на когото иска.
26 (BH)А това, че се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще остане твое, щом признаеш, че небесата владеят.
27 (BI)Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда и беззаконията си – чрез правене благодеяния на бедните, дано се продължи благоденствието ти[e].
28 Всичко това постигна цар Навуходоносор.
29 В края на дванадесет месеца, като ходеше из царския палат във Вавилон,
30 царят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за силата на величието си!
31 (BJ)Думата беше още в устата на царя и глас дойде от небесата, който каза: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от теб;
32 (BK)и ще бъдеш изгонен измежду хората, между полските животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска.
33 В същия час това се изпълни над Навуходоносор; той беше изгонен измежду хората, ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като пера на орли и ноктите му – като на птици.
34 (BL)А в края на тези дни аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже владичеството Му е вечно и царството Му е из род в род;
35 (BM)пред Него всички земни жители се смятат за нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти?
36 (BN)И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и предишният ми вид; защото съветниците и големците ми ме търсиха, закрепих се над царството си и ми бе прибавено превъзходно величие.
37 (BO)Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво.
Пирът на Валтасар и тайнственият надпис
5 (BP)Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си и пиеше вино пред хилядата.
2 (BQ)Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който беше в Йерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.
3 (BR)Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който беше в Йерусалим; с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му.
4 Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове.
5 (BS)В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тази част от ръката, която пишеше.
6 (BT)Тогава изгледът на лицето на царя се измени и мислите му го смущаваха, така че ставите на кръста му се разхлабиха и колената му се удряха едно о друго.
7 (BU)Царят извика със силен глас да въведат вражалците, халдейците и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят каза: Който прочете това писание и ми яви значението му, ще бъде облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията му и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.
8 (BV)И така, влязоха всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му.
9 (BW)Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени и големците му се смутиха.
10 (BX)Поради думите на царя и на големците му царицата влезе в къщата на пируването и проговори: Царю, да си жив довека! Да не те смущават мислите ти, нито да се изменя лицето ти.
11 (BY)Има човек в царството ти, в когото е духът на святите богове; и в дните на дядо ти в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти, казвам, царю, го постави началник на влъхвите, вражалците, халдейците и астролозите,
12 (BZ)защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване на сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на загадки се намираха у този Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека бъде повикан Даниил и той ще покаже значението на написаното.
13 Тогава Даниил беше въведен пред царя. Царят му каза: Ти ли си онзи Даниил, който си от пленените юдеи, които дядо ми, царят, доведе от Юдея?
14 (CA)Чух за тебе, че духът на боговете бил в теб и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в теб.
15 (CB)И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражалците, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но те не можаха да разкрият значението му.
16 (CC)Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш и да разрешаваш загадки; и така, ако можеш да прочетеш написаното и да ми кажеш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.
17 Тогава Даниил отговори пред царя: Подаръците ти нека останат за теб и дай на друг наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното и ще му явя значението му.
18 (CD)Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносор царство и величие, сила и чест;
19 (CE)и поради величието, което му даде, всички племена, народи и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше, убиваше, и когото искаше, опазваше жив; когото искаше, възвисяваше, и когото искаше, унижаваше.
20 (CF)Но когато се надигна сърцето му и духът му закоравя, за да постъпва гордо, той беше свален от царския си престол, славата му бе отнета от него
21 (CG)и беше изгонен измежду хората; сърцето му стана като на животните и жилището му беше между дивите осли; хранеха го с трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато призна, че Всевишният Бог владее над царството на хората и поставя над него когото иска.
22 (CH)А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това,
23 (CI)а си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти и в Чиято власт са всички твои пътища, не си възвеличил.
24 Затова от Него е била изпратена частта от ръката и това писание бе написано.
25 И ето писанието, което бе написано: М’не, М’не, Т’кел, упарсин[f].
26 Ето и значението му: М’не: Бог е преброил дните на твоето царство и го е свършил;
27 (CJ)Т’кел: Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен;
28 (CK)П’рес: Царството ти бе разделено и бе дадено на мидяните и персите.
29 (CL)Тогава Валтасар заповяда и облякоха Даниил в багреница, окачиха златна огърлица около шията му и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.
30 (CM)В същата нощ царят на халдейците Валтасар беше убит.
31 (CN)И мидянинът Дарий, който беше на около шестдесет и две години, превзе царството.
Даниил в ямата с лъвовете
6 (CO)Видя се добре на Дарий да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат по цялото царство,
2 и над тях – трима князе, един от които беше Даниил, за да дават тези сатрапи сметка на тях и така царят да не губи.
3 (CP)В това време този Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.
4 (CQ)Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той беше верен и в него не бе намерена никаква погрешка или вина.
5 И така, тези хора казаха: Няма да намерим никаква причина против този Даниил, освен ако не открием нещо относно закона на неговия Бог.
6 (CR)И така, тези князе и сатрапи се събраха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив довека!
7 Всички князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите, като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, той да бъде хвърлен в рова на лъвовете.
8 (CS)Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената ѝ форма, за да не се измени според закона на мидяните и персите, който не се изменя.
9 Затова цар Дарий подписа писмената забрана.
10 (CT)А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си и като държеше прозорците на стаята си отворени към Йерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше и преди това.
11 Тогава онези хора се събраха и откриха, че Даниил отправяше молба и се молеше пред своя Бог.
12 (CU)Затова се приближиха и говориха пред царя за царската забрана, като казаха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, ще бъде хвърлен в рова на лъвовете? Царят отговори: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който не се изменя.
13 (CV)Тогава те казаха пред царя: Онзи Даниил, който е от пленените юдеи, не зачита нито тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, а принася молбата си три пъти на ден.
14 (CW)Тогава царят, като чу тези думи, много се наскърби и взе присърце да отърве Даниил; и се трудеше до залязването на слънцето да го избави.
15 (CX)Тогава онези хора се събраха при царя и му казаха: Знай, царю, че е закон на мидяните и персите, че никаква забрана или постановление, което царят утвърди, да не се изменя.
16 Тогава царят заповяда и докараха Даниил, и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори на Даниил: Твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.
17 (CY)После, като донесоха камък и го поставиха върху устието на рова, царят го запечати със своя печат и с печата на големците си, за да не се измени никакво намерение относно Даниил.
18 (CZ)Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен; нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побегна от него.
19 На сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.
20 (DA)И като се приближи до рова, извика с плачевен глас към Даниил. Царят проговори на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?
21 (DB)Тогава Даниил отвърна на царя: Царю, да си жив довека!
22 (DC)Моят Бог прати ангела Си да запуши устата на лъвовете и те не ми навредиха, защото се оказах невинен пред Него; също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво прегрешение.
23 (DD)Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниил от рова. И когато Даниил беше изваден от рова, никаква повреда не бе открита у него, защото беше уповал на своя Бог.
24 (DE)Тогава по заповед на царя докараха онези хора, които бяха наклеветили Даниил, и хвърлиха тях, децата и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете ги нападнаха и счупиха всичките им кости.
25 (DF)Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!
26 (DG)Издавам указ – в цялата държава, над която царувам, да треперят хората и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден довека, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край.
27 (DH)Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.
28 (DI)И така, този Даниил благоденстваше през царуването на Дарий и през царуването на персиеца Кир.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.