¹⁶ Но ето, един, по вид приличен на синовете човешки, се допря до устните ми, и аз отворих устата си, заговорих и рекох ономува, който стоеше пред мене: „господарю мой, от това видение моите вътрешности се превърнаха в мене, и у мене сила не остана.

¹⁷ И как може рабът на такъв мой господар да говори с тоя мой господар? защото у мене няма сила, и дишането спря в мене“.