Add parallel Print Page Options

17 (A)А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.

18 (B)И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.

19 (C)И взе Моисей със себе си костите на Иосифа, защото (Иосиф) с клетва бе заклел синовете Израилеви, казвайки: Бог ще ви споходи, и вие изнесете със себе си костите ми оттука.

20 (D)И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.

21 (E)А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще.

22 И облачният стълб се не отлъчваше дене, нито огненият стълб ноще от лицето на (целия) народ.

14 И рече Господ на Моисея, думайки:

(F)кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.

И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила.

(G)Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха.

Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят?

(Фараонът) впрегна колесницата си и взе със себе народа си;

и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях.

(H)И Господ ожесточи сърцето на египетския цар фараона (и на служителите му), и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка.

(I)И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон.

10 И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето – египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа,

11 (J)и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет?

12 Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята.

13 (K)Но Моисей каза на народа: не бойте се, чакайте – и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека;

14 (L)Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни.

15 (M)И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят;

16 а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо.

17 Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.

18 И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му.

19 (N)И вдигна се Ангел Божий. който вървеше пред стана (на синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им;

20 и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на дру гите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други.

21 (O)Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха.

22 (P)И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво.

23 Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му.

24 (Q)И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни.

25 (R)И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни.

26 И рече Господ на Моисея: простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им.

27 (S)И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето.

28 (T)И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях.

29 А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво.

30 Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг.

31 (U)Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея.

15 (V)Тогава Моисей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.

(W)Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса.

(X)Господ е силен воин. Иехова Му е името.

Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море.

(Y)Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък.

(Z)Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля.

(AA)С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама.

(AB)От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско.

(AC)Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми.

10 (AD)Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води.

11 (AE)Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса?

12 Ти простря десницата Си: земята ги погълна.

13 (AF)Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня.

14 (AG)Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители.

15 Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, падна ха в униние всички ханаански жители.

16 (AH)Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил.

17 (AI)Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!

18 (AJ)Господ ще царува довеки и вечно.

19 (AK)Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо.

20 (AL)И пророчица Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си, и подире ѝ излязоха всички жени с тимпани и хора.

21 И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.