Изход 13-16
Библия, ревизирано издание
13 Господ каза още на Моисей:
2 (A)Посвети на Мене всяко първородно същество, което се ражда[a] между израилтяните – и човек, и животно; то е Мое.
3 (B)Тогава Моисей каза на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството; защото Господ ви изведе със силна ръка оттам. Никой да не яде квасно.
4 (C)Вие излизате днес, в месец Авив.
5 (D)И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетите, аморейците, евейците и йевусейците, за която се закле на бащите ти, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед, тогава ще спазваш този обряд в този месец.
6 (E)Седем дни ще ядеш безквасно; а седмият ден ще бъде празник на Господа.
7 (F)Безквасно ще се яде през седемте дни; и да не се намира у тебе квас, в твоите предели.
8 (G)И в онзи ден ще обясниш на сина си: Върша го поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.
9 (H)Това ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото Господ те изведе победоносно от Египет.
10 (I)И така, ще пазиш тази наредба всяка година на времето ѝ.
11 А когато Господ те въведѐ в Ханаанската земя, както се закле на теб и на бащите ти, и ти я дадѐ,
12 (J)тогава ще отделяш за Господа всичко, което се ражда, и всяко твое първородно от животно; мъжките животни ще бъдат посветени на Господа.
13 (K)А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пречупиш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.
14 (L)После, като те запита синът ти: Какво е това?, ще му кажеш: Господ ни изведе победоносно от Египет, от дома на робството;
15 (M)понеже, когато фараонът не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно същество в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тази причина жертвам на Господа всяко мъжко и първородно, а всеки първороден от синовете си откупувам.
16 (N)Това ще бъде белег на ръката ти и превръзка на челото ти, понеже Господ ни изведе със силна ръка от Египет.
17 (O)А когато фараонът пусна народа, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.
18 (P)Но Бог поведе народа по заобиколен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.
19 (Q)Моисей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше заклел строго израилтяните, като им каза: Бог ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми оттук.
20 (R)И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам към края на пустинята.
21 (S)И Господ вървеше пред тях – денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, за да пътуват денем и нощем.
22 Той не отнемаше пред народа облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.
Преминаване през Червено море
14 Тогава Господ каза на Моисей:
2 (T)Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.
3 (U)Защото фараонът ще каже за израилтяните: Те са се изгубили в земята; пустинята ги е затворила.
4 (V)И Аз ще закоравя сърцето на фараона и той ще започне да ги преследва; но Аз ще се прославя над фараона и над цялата му войска и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И израилтяните направиха така.
5 (W)А когато египетският цар получи известие, че народът е побегнал, сърцето на фараона и служителите му се обърна против този народ и казаха: Какво е това, което направихме, че пуснахме Израил да не ни работи вече?
6 Затова фараонът впрегна колесницата си и събра войската си при себе си;
7 (X)взе и шестстотин бойни колесници, както и всички египетски колесници, с началници над всичките.
8 (Y)И Господ закорави сърцето на египетския цар фараон, така че той преследваше израилтяните (защото израилтяните бяха излезли с дръзновение[b]оттам),
9 (Z)и египтяните се спуснаха след тях – всички коне и колесници на фараона, конниците му и войската му, и ги настигнаха, разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.
10 (AA)А когато фараонът се приближи, израилтяните видяха, че египтяните идваха след тях; и израилтяните се уплашиха много и извикаха към Господа.
11 (AB)Те казаха на Моисей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, че ни изведе от Египет?
12 (AC)Не ти ли казвахме същото в Египет: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.
13 (AD)А Моисей отвърна на народа: Не се бойте; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото египтяните, които видяхте днес, ще изчезнат от погледа ви до века.
14 (AE)Господ ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни.
15 Тогава Господ каза на Моисей: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.
16 (AF)А ти вдигни жезъла си и простри ръката си над морето, и го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.
17 (AG)И Аз ще закоравя сърцето на египтяните и ще влязат в морето след тях; и ще се прославя над фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
18 (AH)И когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.
19 (AI)Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се вдигна и дойде зад тях; облачният стълб пред тях се вдигна и застана зад тях,
20 (AJ)и дойде между Египетското и Израилевото множество; за едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така че едните не се приближиха до другите през цялата нощ.
21 (AK)И така, Моисей протегна ръката си над морето; и Господ предизвика оттеглянето на морето цялата онази нощ от силен източен вятър и в морето се яви суша, и водите се раздвоиха.
22 (AL)Така израилтяните влязоха сред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
23 А египтяните, всички коне на фараона, колесниците и конниците му – като ги подгониха, влязоха след тях сред морето.
24 (AM)Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и смути войската на египтяните;
25 (AN)Той извади колелата от колесниците им и те се теглеха мъчно, така че египтяните казаха: Да бягаме от Израил, защото Йехова воюва за тях против египтяните.
26 (AO)Тогава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.
27 (AP)И така, Моисей протегна ръката си над морето и призори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ помете египтяните сред морето.
28 (AQ)Защото водите се върнаха на мястото си и покриха колесниците, конниците и цялата фараонова войска, която беше влязла след тях в морето; не остана нито един войник от тях.
29 (AR)А израилтяните минаха през морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
30 (AS)Така в онзи ден Господ избави Израил от ръката на египтяните; и израилтяните видяха египтяните мъртви по морския бряг.
31 (AT)Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и народът се уплаши от Господа и повярваха в Господа и на слугата Му Моисей.
Победни песни на Моисей и Мариам
15 (AU)Тогава Моисей и израилтяните запяха тази песен на Господа:
Ще пея на Господа, защото е величествен;
коня и ездача му хвърли в морето.
2 (AV)Господ е сила моя, песен моя.
И стана мой Спасител;
Той е мой Бог и ще Го прославя,
Бог на бащите ми и ще Го превъзнеса.
3 (AW)Господ е силен Воин;
името Му е Йехова.
4 (AX)Колесниците на фараон и войската му хвърли в морето;
отбраните му пълководци потънаха в Червеното море.
5 (AY)Дълбочините ги покриха;
като камък слязоха в бездните.
6 (AZ)Десницата Ти, Господи, се прослави в сила;
десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.
7 (BA)С превъзходното Си величие унищожи противниците Си;
даде воля на гнева Си и ги изгори като слама.
8 (BB)От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп,
вълните застанаха като грамада,
водите на бездната се сгъстиха сред морето.
9 (BC)Неприятелят каза:
Ще подгоня, ще стигна, ще разделя плячката;
страстта ми[c] ще се насити с тях;
ще изтегля меча си, ръката ми ще ги погуби.
10 (BD)Подухнал Си с вятъра Си и морето ги покри.
Потънаха като олово в силните води.
11 (BE)Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете?
Кой е подобен на Тебе, величествен в святост,
страховит, за да Те прославят, правещ чудеса?
12 (BF)Протегна десницата Си
и земята ги погълна.
13 (BG)С милостта Си ще водиш народа, който си изкупил;
упътил Си ги със силата Си към святото Си обиталище.
14 (BH)Племената ще чуят и ще затреперят;
ужас ще обладае филистимските жители.
15 (BI)Тогава ще се уплашат едомските първенци;
трепет ще обземе моавските първенци;
всички жители на Ханаан ще се стопят.
16 (BJ)Страх и трепет ще ги обземе;
чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък.
Докато замине народът Ти, Господи,
докато замине народът, който Си придобил.
17 (BK)Ще ги въведеш и насадиш в хълма на Твоето наследство,
на мястото, Господи, което Си приготвил за Свое обиталище,
в светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.
18 (BL)Господ ще царува до вечни векове.
19 (BM)Защото, когато фараоновите коне бяха влезли в морето с колесниците му и с конниците му, Господ беше върнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през морето по сухо.
20 (BN)Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче и всички жени излязоха след нея с тъпанчета и започнаха хора̀,
21 (BO)а Мариам им пееше ответно:
Пейте на Господа, защото е издигнат нависоко;
коня и ездача му хвърли в морето.
ОТ ЧЕРВЕНО МОРЕ ДО ПЛАНИНАТА ХОРИВ
Водата в Мера
22 (BP)Тогава Моисей вдигна израилтяните от Червеното море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дни в пустинята, не намираха вода.
23 (BQ)После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива (затова бе наречена Мера[d]).
24 (BR)Тогава народът роптаеше против Моисей: Какво да пием?
25 (BS)А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там Бог им даде наредби и закон и там ги изпита:
26 (BT)Ако внимателно слушаш гласа на Господа, своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, няма да те поразя с нито една от болестите, с които поразих египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.
27 (BU)После дойдоха в Елим, където имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.
Манната и пъдпъдъците
16 (BV)Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.
2 (BW)А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон.
3 (BX)Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.
4 (BY)Тогава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не.
5 (BZ)А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
6 (CA)И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;
7 (CB)а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу ропота ви против Господа. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?
8 (CC)Моисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа.
9 (CD)Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.
10 (CE)А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.
11 И Господ каза на Моисей:
12 (CF)Чух ропота на израилтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.
13 (CG)И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.
14 (CH)След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.
15 (CI)Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
16 (CJ)Ето какво заповядва Господ: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор[e] на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.
17 И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.
18 (CK)А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
19 Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.
20 Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.
21 Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.
22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.
23 (CL)А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.
24 (CM)И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.
25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето.
26 (CN)Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.
27 Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.
28 (CO)Тогава Господ попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?
29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.
30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше.
31 (CP)А Израилевият дом нарече тази храна манна[f]; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.
32 Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.
33 (CQ)Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа, за да се пази за бъдещите ви поколения.
34 (CR)И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.
35 (CS)И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
36 А гоморът е една десета от ефата.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.