Евреи 4:14-7:28
Bulgarian Bible
14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.
15 Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.
16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.
5 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,
2 такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,
3 и за това е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.
4 А както никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,
5 така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";
6 както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века. Според чина Мелхиседеков".
7 Тоя Христос в дните и в плътта Си, като принесе в силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,
8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.
11 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.
12 Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.
13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;
14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.
6 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
2 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
3 И това ще строим, ако Бог позволи.
4 Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,
6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.
10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
12 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.
13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
14 "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
15 И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.
16 Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,
17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
18 така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
20 гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.
7 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,
2 комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка 3 4 А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.
5 Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,
6 той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.
7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния.
8 И в един случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия 9 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;
10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама.
11 Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?
12 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
13 Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.
14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.
15 Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,
16 Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;
17 защото за Него свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";
18 защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,
19 (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.
20 И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване,
21 (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века,
22 толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.
23 При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си,
24 но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.
25 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях.
26 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;
27 Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това еднаж завинаги, като принесе Себе Си.
28 Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, поставят Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.