Иов 4-5
Библия, синодално издание
4 (A)Иотговори Елифаз Теманец и рече:
2 ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!
3 (B)Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,
4 (C)твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.
5 А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.
6 Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища – твое упование?
7 Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?
8 (D)Както съм виждал, които са орали нечестие и сеели зло, него пожънват;
9 (E)от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.
10 (F)Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;
11 силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.
12 И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.
13 (G)Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,
14 (H)мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.
15 И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.
16 Той застана, – но аз не разпознах образа му, – само облик беше пред очите ми; тихо веене, – и аз чувам глас:
17 (I)човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?
18 (J)Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:
19 (K)толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.
20 (L)Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.
21 Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.
5 Викай, ако има кой да ти отговаря. И към кого от светиите ще се обърнеш?
2 Тъй, гняв убива глупеца, и раздразнителност погубва безумеца.
3 (M)Видях, как глупец се укоренява, и веднага проклех дома му.
4 Децата му са далеч от щастие, тях ще бият при портите, и не ще има защитник.
5 Жетвата му ще изяде гладният, през трънето ще я извлече, и жадните ще погълнат имота му.
6 Тъй, не из праха излиза скръбта, и не из земята изниква злочестието;
7 (N)ала човек се ражда, за да страда, както искрите – за да летят нагоре.
8 Но аз бих се обърнал към Бога и бих предал делото си Богу,
9 (O)Който твори дела велики и неизследими, чудни, безброй,
10 (P)дава дъжд на земята и праща вода на полетата;
11 унижените поставя на високо, и натъжените биват издигани за спасение.
12 Той разрушава кроежите на коварните, и ръцете им не довършват предприетото.
13 (Q)Той хваща мъдрите с тяхното лукавство, и кроежът на хитрите се осуетява:
14 (R)денем те срещат тъмнина и по пладне ходят пипнешком, както нощем.
15 Той избавя сиромаха от меч, от устата им и от ръката на силния.
16 И за злочестника има надежда, и неправдата затваря устата си.
17 (S)Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя,
18 (T)защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват.
19 (U)В шест беди ще те избави и в седмата зло не ще те досегне.
20 (V)Във време на глад ще те избави от смърт, и на война – от силата на меча.
21 (W)От бича на езика ще се укриеш, и не ще се уплашиш от опустошение, кога дойде.
22 На опустошение и глад ще се посмееш и от зверове земни не ще се уплашиш, –
23 (X)защото си в съюз с камъните полски, и полските зверове са в мир с тебе.
24 И ще узнаеш, че шатрата ти е в безопасност, ще си гледаш къщата и няма да съгрешиш.
25 И ще видиш, че семето ти е многобройно, и издънките ти – като трева на земята.
26 Ще влезеш в гроб, кога стигнеш до зрялост, както се склаждат на времето си житните снопове.
27 Ето, това сме изследвали: тъй си е то; чуй го и си го забележи.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
