Иона 1:17-3:10

Библия, синодално издание

2 ^(A)И заповяда Господ на един голям кит да глътне Иона; и биде Иона в утробата на тоя кит три дни и три нощи.

² И помоли се Иона на своя Господ Бог из китовата утроба

^3 (B)и рече: „към Господа извиках в моята скръб, – и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята, – и Ти чу гласа ми.

^4 (C)Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Твои води и Твои вълни минуваха над мене.

^5 (D)И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм.

^6 (E)Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми.

⁷ До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада.

^8 (F)Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм.

⁹ Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден,

^10 (G)но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението!“

^11 (H)И заповяда Господ на кита, и той изхвърли Иона на суша.

3 И биде слово Господне към Иона втори път:

² „стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах“.

^3 (I)Стана Иона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия беше град голям у Бога, на три дни ход.

⁴ И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: „още четирийсет дена – и Ниневия ще бъде разрушена!“

^5 (J)И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо.

^6 (K)Тая дума дойде до царя на Ниневия, – и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел,

⁷ като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, „щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият;

^8 (L)човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си.

^9 (M)Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем“.

^10 (N)И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.