Притчи 8:1-21

1940 Bulgarian Bible

8 Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

² Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

³ Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

⁴ Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

⁵ Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

⁶ Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото.

⁷ Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

⁸ Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

⁹ Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

¹⁰ Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

¹¹ Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

¹² Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

¹³ Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

¹⁴ У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

¹⁵ Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

¹⁶ Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

¹⁷ Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

¹⁸ Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

¹⁹ Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

²⁰ Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

²¹ За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.