Римляни 9:14-26

Библия, синодално издание

^14 (A)Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не.

^15 (B)Защото Той казва на Моисея: „който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля“.

¹⁶ И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.

^17 (C)Защото Писанието казва на фараона: „тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя“.

¹⁸ И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава.

^19 (D)Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?

^20 (E)Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?

^21 (F)Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна?

^22 (G)Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел?

^23 (H)и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава,

^24 (I)помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници?

^25 (J)както и в Осия казва: „ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената“.

^26 (K)„И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог“.