Йосиф в дома на Потифар

39 Йосиф беше отведен в Египет. Там от измаилтяните, които го бяха довели, го купи фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на охраната. ² Господ беше с Йосиф и той имаше успех във всичко и живееше в дома на господаря си, египтянина. ³ Господарят му видя, че Господ е с него и той с Негова помощ има успех във всяко начинание. ⁴ Йосиф спечели благоволението на господаря си и му служеше. И той го постави за домоуправител и му повери всичко, каквото имаше. ⁵ А откакто Йосиф стана домоуправител и уредник на имотите му, заради него Господ благослови дома на египтянина. Благословът на Господа беше върху всичко, което Потифар имаше в дома си и в полето. ⁶ И той остави целия си имот в ръцете на Йосиф и не се грижеше за нищо освен за яденето си. Йосиф беше красив и строен. ⁷ И жената на господаря му го хареса и рече: „Спи с мене!“ ⁸ Но той ѝ отказа с думите: „Виж, господарят ми не се грижи за нищо в дома си, защото аз съм тук, и всичко, каквото има, е моя отговорност. ⁹ В този дом няма по-голям от мене и той не ми е забранил нищо освен тебе, понеже си му жена. Как бих дръзнал да направя такова голямо зло и да съгреша пред Бога?“ ¹⁰ И въпреки че тя всекидневно така настояваше пред Йосиф, той не я послуша да спи с нея. ¹¹ Един ден той влезе вкъщи по работа, а там нямаше никой от домашните; ¹² и тя го улови за дрехата му, и му каза: „Легни с мене.“ Но той остави дрехата си в ръцете ѝ и избяга навън. ¹³ А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна навън, ¹⁴ извика домашните си и им каза: „Ето довел ни е евреин да се подиграва с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене. Но аз завиках високо, ¹⁵ а той, като чу, че викам, остави при мене дрехата си и набързо избяга навън.“ ¹⁶ И тя запази неговата дреха при себе си, докато господарят му си дойде вкъщи. ¹⁷ Тя повтори и пред него същите думи: „Робът евреин, когото ни доведе вкъщи, искаше да се подиграе с мене, ¹⁸ но когато аз се развиках, той остави при мене дрехата си и бързо избяга вън.“ ¹⁹ Господарят му пламна от гняв, като чу думите на жена си как е постъпил робът с нея.

²⁰ Господарят взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, където бяха затворени царските затворници. И той остана в затвора. ²¹ Но Господ беше милостив с Йосиф и му даде благоволението на началника на затвора. ²² Той постави Йосиф над всички затворници в тъмницата и го определи за отговорник на всичко, което се вършеше там. ²³ Началникът на затвора не се грижеше за онова, за което отговаряше Йосиф, защото Господ беше с него и във всичко, което Йосиф правеше, Господ помагаше.

41 Две години по-късно фараонът сънува, че стои край Нил ² и ето от реката излязоха седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръстиката; ³ след тях от реката излязоха други седем крави, грозни и мършави, и се смесиха с другите крави на речния бряг; ⁴ грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. В този момент фараонът се събуди, ⁵ но пак заспа. И сънува този път как седем пълни и хубави класове израснаха на едно стъбло; ⁶ но ето след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове; ⁷ и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че отново беше сънувал. ⁸ На сутринта фараонът беше смутен и изпрати да повикат всички египетски пророци и мъдреци. Разказа им съня си, но никой не го изтълкува. ⁹ Тогава главният виночерпец каза на фараона: „Сега си спомням задължението си; ¹⁰ когато фараонът се беше разгневил на мене и главния хлебар и ни хвърли в тъмницата в дома на началника на затвора, ¹¹ там аз и хлебарят сънувахме в една нощ различни сънища; ¹² с нас беше и един млад евреин, роб на началника на охраната. Ние му разказахме какво сме сънували и той изтълкува съня на всеки от нас; ¹³ каквото ни каза, се сбъдна: аз бях възстановен на своето място, а другият беше обесен.“ ¹⁴ Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф. Изведоха го бързо от тъмницата, той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. ¹⁵ Фараонът каза на Йосиф: „Сънувах и няма кой да изтълкува съня ми, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.“ ^16 (A)Йосиф отговори на фараона: „Не аз, а Бог за доброто на фараона ще даде отговор.“ ¹⁷ И фараонът каза на Йосиф: „Сънувах, че стоя на брега на реката ¹⁸ и ето от реката излязоха седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката; ¹⁹ а след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави – никъде в цял Египет не бях виждал толкова грозни крави. ²⁰ Занемарените и мършави крави изядоха първите седем угоени крави. ²¹ Тлъстите бяха погълнати, но по нищо не личеше, че бяха в стомасите на слабите. Те бяха все тъй мършави, както и преди това. И аз се събудих. ²² После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове; ²³ но ето след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове, ²⁴ които погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на мъдреците, но никой не ми го изтълкува.“ ²⁵ Тогава Йосиф рече на фараона: „Сънят е един и с него Бог иска да съобщи на фараона какво ще стори. ²⁶ Седемте хубави крави са седем години и седемте хубави класа – също. Сънят е един. ²⁷ Седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години. ²⁸ Ето защо казах на фараона, че Бог иска да му покаже какво ще стори. ²⁹ Следват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя; ³⁰ след тях ще дойдат седем гладни години и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египет, и глад ще изтощи земята. ³¹ Предишното изобилие ще бъде бързо забравено, защото гладът, който ще настане, ще бъде непоносим. ³² А щом се е присънило на фараона два пъти, това е потвърждение за истинността на Божието слово и Бог скоро ще го изпълни. ³³ Нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави да управлява цялата египетска земя. ³⁴ По заповед на фараона да бъдат поставени по земята надзиратели и през седемте изобилни години да се събира петата част от излишъка в Египет. ³⁵ Надзирателите да събират всякаква храна през следващите плодородни години и според разпоредбата на фараона да складират житото в градовете и да го пазят; ³⁶ и тази храна да бъде запазена за седемте гладни години, които ще настанат в Египет, за да не загинат жителите на тази земя от глад.“

Йосиф – господар над египетската земя

³⁷ Това се понрави на фараона и на всичките му служители. ³⁸ Тогава фараонът попита служителите си: „Ще намерим ли човек като него, у когото да има Божий Дух?“ ³⁹ И фараонът каза на Йосиф: „След като тъкмо на тебе Бог откри всичко това, то няма друг по-подходящ, така разумен и мъдър като тебе. ^40 (B)Ти ще бъдеш първи в двореца и ще определяш прехраната на народа ми. Само с трона си ще стоя по-високо от тебе.“ ⁴¹ И добави още: „Поставям те да управляваш цялата египетска земя.“ ⁴² Тогава фараонът свали пръстена от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф; облече го в скъпи дрехи и окачи на врата му златна огърлица; ⁴³ заповяда да го возят на втората от своите колесници и глашатаи да възгласят пред него: „Поклонете се!“ И го постави за управител на цялата египетска земя. ⁴⁴ И рече фараонът на Йосиф: „Тук аз съм фараон, но без твоята дума никой няма да извърши нещо, нито ще отиде някъде в цялата египетска земя.“ ⁴⁵ Фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-Фера, жрец в Илиопол. И Йосиф тръгна да обиколи египетската земя.

⁴⁶ Йосиф беше на тридесет години, когато се срещна с фараона, египетския цар. И сбогува се Йосиф с фараона, и тръгна да обикаля цялата египетска земя. ⁴⁷ А през седемте плодородни години земята даваше преизобилно. ⁴⁸ И Йосиф събра през седемте години на изобилие в Египет различни храни и ги складира по градовете. Във всеки град прибра храната от околните земи. ⁴⁹ Йосиф събра и твърде много жито, колкото е морският пясък, и престана да смята количествата, защото те нямаха брой. ⁵⁰ Преди да настанат гладните години, Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф двама синове. ⁵¹ Йосиф нарече първородния Манасия, защото, както каза той: „Бог ми даде да забравя всички свои неволи и бащиния ми род“, ⁵² а на втория даде име Ефрем, защото, както каза той: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“ ⁵³ Като изминаха седемте години на изобилие в египетската земя, ^54 (C)настъпиха седемте гладни години, както беше предсказал Йосиф. И настана глад по света, и само в египетската земя имаше хляб. ⁵⁵ Всички в цялата египетска земя усетиха глада и поискаха от фараона хляб. И фараонът каза на всички египтяни: „Идете при Йосиф и правете, каквото той ви каже.“ ⁵⁶ Гладът се разпростря по цялата земя. Тогава Йосиф отвори всички житници и започна да продава жито на египтяните. А гладът се усилваше в египетската земя. ⁵⁷ И от всички страни идваха в Египет да купуват жито от Йосиф, защото гладът беше навсякъде.

Братята заедно с Вениамин отново в Египет

43 В страната на Яков гладът ставаше все по-тежък. ² А когато донесеното от Египет жито свърши, Яков им каза: „Идете пак и ни купете още храна!“ ³ А Юда му каза: „Онзи човек беше категоричен и ни каза да не се явяваме пред него, ако с нас не е брат ни. ⁴ Ако разрешиш брат ни да тръгне с нас, ще отидем и ще купим храна, ⁵ а ако не позволиш, няма да отидем. Онзи човек ни каза да не се явяваме пред него, ако брат ни не е с нас.“ ⁶ Израил попита: „Защо ми причинихте това, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“ ⁷ А те му отговориха: „Онзи човек разпитваше за нас и за рода ни, дали е жив още баща ни, дали имаме друг брат. И ние му отговаряхме. Откъде да знаем, че ще поиска да доведем брат си?“ ^8 (A)И Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене и ние ще отидем за храна, за да преживеем и да не умре от глад никой от нас – нито ние, нито ти, нито децата ни. ⁹ Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си. ¹⁰ Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“ ¹¹ Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми. ¹² Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка! ¹³ Вземете още и брат си и идете при онзи човек! ¹⁴ И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“

¹⁵ И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф. ¹⁶ Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“ ¹⁷ Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си. ¹⁸ Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“ ¹⁹ Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха: ²⁰ „Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано, ^21 (B)а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме. ²² За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“ ²³ Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон. ²⁴ Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им. ²⁵ А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат. ²⁶ Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха. ²⁷ След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“ ²⁸ А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха. ²⁹ Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“ ^30 (C)След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака. ³¹ После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“ ³² И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено. ³³ И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се. ³⁴ А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.

Йосиф се разкрива на братята си

45 ^(A)Йосиф не можеше повече да се владее. Около него имаше твърде много хора и той извика: „Отстранете всички оттук!“ И никой не остана от тях там, когато Йосиф се разкри пред братята си. ² И така заплака, че се чуваше навън – чак до двореца. ³ А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят. ⁴ И каза им Йосиф: „Приближете се до мене!“ И когато те се приближиха до него, той повтори: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. ^5 (B)Но сега не скърбете и не се укорявайте, че сте ме продали тук. Бог ме изпрати пред вас, за да спася живота ви. ⁶ Тъй като тази е едва втората година, откакто цари глад по земята. Още пет години няма нито да се оре, нито да се жъне. ⁷ Бог ме изпрати пред вас, за да останете на земята и да бъде спасен животът ви чрез едно чудно избавление. ⁸ И така, не вие ме изпратихте тука, а Бог. Той ме направи наставник на фараона и управител на дома му, господар на цялата египетска земя. ^9 (C)Сега идете бързо при баща ми и му предайте моите думи: Бог ме постави управител над цял Египет. Не се бави и ела при мене! ^10 (D)Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене заедно със синовете и внуците си, с дребния и едрия добитък и цялото си имущество. ¹¹ И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад. ¹² И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас. ¹³ Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“ ¹⁴ После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф. ¹⁵ И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него. ¹⁶ Новината, че братята на Йосиф са пристигнали, дойде и до двореца и фараонът, и служителите му се зарадваха. ¹⁷ Фараонът нареди на Йосиф какво да каже на братята си: „Натоварете животните си и вървете в ханаанската земя! ¹⁸ Вземете оттам баща си и семействата си и елате при мене. А аз ще ви дам най-доброто от египетската земя и вие ще се храните от плодовете на тази земя. ¹⁹ Кажи им още да вземат от египетската земя колесници за децата и жените си и да доведат баща си тук. ²⁰ И да не жалят за вещите си, защото аз ще им дам най-доброто от цялата египетска земя.“ ²¹ Така постъпиха синовете на Израил. Йосиф им предостави колесници, както беше заповядал фараонът, и им даде още храна за път. ²² На всеки от тях даде по два ката дрехи, а на Вениамин даде триста сребърника и пет ката дрехи. ²³ На баща си изпрати десет осела, натоварени с всичко най-добро от Египет, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за обратния път на баща им. ²⁴ После изпрати братята си, като им поръча: „Не се карайте по пътя!“ ²⁵ И те тръгнаха от Египет и пристигнаха при баща си Яков в ханаанската земя. ²⁶ Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше. ²⁷ Но когато му предадоха казаното от Йосиф и като видя колесниците, изпратени от него да го вземат, Яков се оживи. ²⁸ И каза Израил: „Стига ми това, че синът ми Йосиф е още жив. Искам да отида да го видя преди да умра.“