Първa Царства 1:11-20

Библия, синодално издание

^11 (A)и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти по-гледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.

¹² Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий я гледаше в устата;

¹³ и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата ѝ се само мърдаха, и гласът ѝ се не чуваше, то Илий я сметна за пияна.

¹⁴ И рече ѝ Илий: докога ще бъдеш пияна? Отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).

^15 (B)Ана отговори и рече: не, госпюдарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;

¹⁶ не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.

^17 (C)Отговори Илий и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли.

^18 (D)А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето ѝ не беше вече печално, както попреди.

^19 (E)И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама. И Елкана позна Ана, жена си, и Господ си спомни за нея.

^20 (F)След няколко време Ана зачена, роди син и му даде име Самуил, понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.