39 А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

² И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.

³ И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

⁴ Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

⁵ И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.

⁶ А Петефрий остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.

⁷ И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.

⁸ Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;

⁹ в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

¹⁰ И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

¹¹ А един ден, като влезе Иосиф в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,

¹² тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

¹³ А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,

¹⁴ тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

¹⁵ А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.

¹⁶ И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

¹⁷ И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

¹⁸ но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

¹⁹ Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

²⁰ И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

²¹ Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

²² Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.

²³ Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на Иосифа ; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

41 Като изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил* .

² ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

³ ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.

⁴ И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

⁵ А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

⁶ ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

⁷ И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

⁸ На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

⁹ Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

¹⁰ Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

¹¹ И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

¹² А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас , според съновидението му, даде значението.

¹³ И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

¹⁴ Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

¹⁵ И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

¹⁶ А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

¹⁷ Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил*.

¹⁸ И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

¹⁹ И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

²⁰ И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

²¹ но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

²² После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.

²³ И, ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

²⁴ тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

²⁵ Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

²⁶ Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

²⁷ А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

²⁸ Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

²⁹ Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

³⁰ А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

³¹ Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

³² А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава , че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

³³ Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

³⁴ Нека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.

³⁵ Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.

³⁶ И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

³⁷ Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

³⁸ И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

³⁹ Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

⁴⁰ Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

⁴¹ Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.

⁴² Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

⁴³ После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

⁴⁴ При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел*, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

⁴⁵ И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах+ и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

⁴⁶ Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.

⁴⁷ И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

⁴⁸ И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

⁴⁹ Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

⁵⁰ А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

⁵¹ И Иосиф наименува първородния Манасия**, защото си думаше : Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

⁵² А втория наименува Ефрем++, защото си думаше : Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

⁵³ А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя

⁵⁴ настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

⁵⁵ Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.

⁵⁶ (А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

⁵⁷ И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

43 А гладът ставаше голям по земята.

² И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

³ А Юда, като му говореше, каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁴ Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

⁵ но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁶ А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?

⁷ А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.

⁸ Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.

⁹ Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и него представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.

¹⁰ Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.

¹¹ Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове* на нашата земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;

¹² вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.

¹³ Вземете и брата си та станете и идете при човека.

¹⁴ А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да остана без чада, нека остана без чада.

¹⁵ Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.

¹⁶ А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома ми и заколи каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.

¹⁷ И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.

¹⁸ А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

¹⁹ Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

²⁰ Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

²¹ а на връщане , когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.

²² Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.

²³ А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.

²⁴ И домакинът въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.

²⁵ А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

²⁶ И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

²⁷ И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорехте? Жив ли е още?

²⁸ А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.

²⁹ И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.

³⁰ И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там

³¹ После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.

³² И сложиха отделно на него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите ,понеже това е гнусота за египтяните.

³³ И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.

³⁴ И Иосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.

45 Тогава Иосиф не може вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

² И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

³ И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

⁴ Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

⁵ Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

⁶ Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

⁷ Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

⁸ И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

⁹ Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

¹⁰ Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

¹¹ Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

¹² И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

¹³ И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

¹⁴ Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака, плака и Вениамина на неговия врат.

¹⁵ И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

¹⁶ И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

¹⁷ И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

¹⁸ И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

¹⁹ А на тебе заповядвам да им речеш : Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

²⁰ При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

²¹ И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

²² На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

²³ И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

²⁴ Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

²⁵ И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

²⁶ И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

²⁷ Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

²⁸ И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.