Евреи 12:5-11

Библия, синодално издание

^5 (A)и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: „сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава.

^6 (B)Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема“.

⁷ Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

⁸ Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни, деца, а не синове.

^9 (C)При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях; не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?

^10 (D)Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя за полза, та да участвуваме в Неговата светост.

¹¹ Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност.