Изход 9:13-35
Библия, синодално издание
13 И рече Господ на Моисея: утре стани рано и се яви пред фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;
14 защото тоя път Аз ще напратя всички Мои порази в сърцето ти, и върху твоите служители, и върху твоя народ, за да познаеш, че няма подобен на Мене в цялата земя;
15 понеже, простра ли ръка, ще поразя тебе и твоя народ с мор, и ти ще бъдеш изтребен от земята:
16 (A)но затова Аз те запазих, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цяла земя.
17 Ти още противостоиш на Моя народ и го не пускаш, –
18 но ето, Аз ще пратя утре, тъкмо по това време, твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основанието му досега.
19 Прати прочее да приберат стадата ти и всичко, що имаш по полето: защото върху всички човеци и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани дома, ще падне град, и ще измрат.
20 Ония фараонови служители, които се уплашиха от думата Господня, прибра ха бързо слугите си и стадата си в къщите;
21 а който не обърна внимание към думата Господня, той остави слугите си и стадата си на полето.
22 И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще падне град по цялата Египетска земя, върху човеци, върху добитък и върху всичката полска трева в Египетската земя.
23 (B)И простря Моисей тоягата си към небето, и даде Господ гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху (цялата) Египетска земя;
24 беше град, и огън смесен с град, (град) много силен, какъвто не е имало по цялата Египетска земя, откак е заселена.
25 И градът порази по цялата Египетска земя всичко, що беше в полето, от човек до добитък; градът уби и всичката полска трева, и всички дървета в полето изпочупи (градът).
26 Само в земя Гесем, дето живееха синовете Израилеви, нямаше град.
27 (C)И прати фараонът, та повика Моисеяи Аарона и им рече: тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни.
28 Помолете се (за мене) на Господа: нека престанат гръмовете Божии и градът (и огънят на земята), и ще ви пусна и няма вече да ви задържам.
29 (D)Моисей му рече: щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа (на небето), и гръмовете ще престанат, и град (и дъжд) няма да има вече, за да познаеш, че земята е Господня;
30 но аз зная, че ти и твоите служители още няма да се побоите от Господа Бога.
31 Ленът и ечемикът бяха убити, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше завързал семе;
32 пшеницата пък и лимецът не бяха убити, защото бяха късни.
33 Излезе Моисей от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престана гръмът и градът, и дъжд се не изливаше вече на земята.
34 Като видя фараонът, че престана дъждът, градът и гръмът, продължаваше да греши, и закоравя сърцето негово и на служителите му.
35 Ожесточи се сърцето на фараона (и на служителите му), и той не пусна синовете Израилеви, както и бе казал Господ чрез Моисея.
Read full chapterДигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
