Add parallel Print Page Options

Имаше един човек, куц от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовата врата, наричана Красива, да проси милостиня от влизащите в храма. Като видя Петър и Йоан да влизат в храма, той протегна ръка за милостиня. Петър и Йоан се вгледаха в него и Петър рече: „Погледни ни!“ И той ги загледа втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо. (A)Но Петър каза: „Сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисус Христос, Назорея, стани и ходи!“ И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага заякнаха стъпалата и глезените му. Той скочи, изправи се и проходи. След това влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и славеше Бога. Цял народ го видя да ходи и да слави Бога. 10 Познаха го, че беше онзи, който седеше при Красивата врата на храма за милостиня. И това, което се бе случило с него, ги изуми и потресе.

Read full chapter