Деяния 1-14
Библия, синодално издание
1 (A)Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи
2 (B)до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,
3 (C)на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;
4 (D)и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;
5 (E)защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светии.
6 (F)Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?
7 А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;
8 (G)но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.
9 (H)И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.
10 И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи
11 (I)и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.
12 Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път[a].
13 (J)И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.
14 Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.
15 И в тия дни стана Петър посред учениците и рече
16 (K)(а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светии чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,
17 защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;
18 (L)но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;
19 и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама, сиреч, кръвна нива.
20 (M)Защото в книгата на Псалмите е писано: „жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него“, и: „достоинството му друг да вземе“.
21 И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,
22 начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.
23 И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;
24 след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,
25 да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.
26 Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.
2 (N)Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.
2 (O)И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха.
3 И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.
4 (P)И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.
5 А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.
6 Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.
7 И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?
8 А как слушаме всички своя си роден говор?
9 Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,
10 на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити[b],
11 критяни и араби, – как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?
12 Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това?
13 А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.
14 Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми:
15 тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня;
16 но това е реченото чрез пророк Иоиля:
17 (Q)„и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;
18 и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.
19 И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек.
20 Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.
21 (R)И тогава всеки, който, призове името Господне, ще се спаси“.
22 Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете,
23 Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте;
24 (S)но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.
25 Защото Давид казва за Него: „винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя.
26 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда.
27 Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.
28 (T)Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си“.
29 (U)Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес.
30 (V)А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му,
31 (W)предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление.
32 (X)Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели.
33 (Y)И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате.
34 (Z)Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
35 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.
36 (AA)И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.
37 Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?
38 А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.
39 (AB)Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.
40 И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.
41 И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.
42 И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.
43 Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.
44 (AC)А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо;
45 продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата.
46 (AD)И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце,
47 (AE)като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.
3 Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час.
2 Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;
3 той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня.
4 А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни!
5 И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.
6 Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!
7 И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените,
8 (AF)и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога.
9 И цял народ го видя да ходи и хвали Бога;
10 и познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него.
11 (AG)И понеже изцереният хром се не отделяше от Петра и Иоана, то целият народ ужасен се стече при тях в притвора, наречен Соломонов.
12 Като видя това Петър, каза към народа: мъже израилтяни, какво се чудите на това, или какво сте се вгледали в нас, като че ли със своя сила или благочестие сме направили тоя да ходи?
13 (AH)Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова, Бог на отците ни, прослави Своя Син Иисуса, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред лицето на Пилата, когато той бе решил да Го пусне.
14 (AI)Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и поискахте да ви дари един човек убиец,
15 (AJ)а Началника на живота убихте. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели.
16 И заради вярата в Неговото име, името Му укрепи тогова, когото гледате и познавате, а вярата, що е чрез Него, му даде това изцеление пред всинца ви.
17 (AK)Но аз зная, братя, че вие, както и вашите началници, сторихте това по незнание;
18 (AL)а Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни.
19 И тъй, локайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви,
20 (AM)за да дойдат времена за прохлаждане от лицето на Господа, и Той да прати предсказания вам Иисуса Христа,
21 (AN)Когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички Свои свети пророци отвека.
22 (AO)Моисей бе казал на отците: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже;
23 и всяка душа, която не послуша тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа“.
24 И всички пророци от Самуила и след него, колкото души са говорили, също тъй предизвестиха тия дни.
25 (AP)Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: „и в твоето, семе ще бъдат благословени всички земни племена“.
26 (AQ)Бог, като възкреси Сина Си Иисуса, най-напред вам Го прати, да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.
4 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
2 (AR)които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;
3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,
6 (AS)първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;
7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
8 (AT)Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски!
9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
11 (AU)Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
12 (AV)защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
18 (AW)И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
19 (AX)Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;
20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.
24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;
25 (AY)Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?
26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.
27 (AZ)Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,
28 (BA)за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.
29 (BB)И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,
30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.
31 (BC)И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.
32 (BD)А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.
33 Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.
34 Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото
35 и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
36 Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,
37 който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
5 А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,
2 скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.
3 (BE)Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?
4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.
5 Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.
7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.
8 А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.
9 Но Петър ѝ каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.
10 И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа ѝ.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
12 (BF)А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.
13 От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.
14 (BG)А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,
15 тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
16 Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.
17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,
18 туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
19 Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:
20 (BH)идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
21 Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха
23 и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.
24 Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.
25 Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
26 Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;
27 а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:
28 (BI)не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.
29 (BJ)А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.
30 (BK)Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.
31 (BL)Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.
32 (BM)За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
33 Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.
34 Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;
35 а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.
36 (BN)Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.
37 (BO)След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.
38 (BP)И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;
39 (BQ)ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.
40 Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.
41 (BR)А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.
42 И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.
6 В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите[c] ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.
2 Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.
3 Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;
4 а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.
5 (BS)Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия,
6 (BT)които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.
7 И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.
8 А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.
9 Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;
10 (BU)ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.
11 Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.
12 И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.
13 И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,
14 (BV)защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.
15 И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.
7 Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?
2 А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,
3 (BW)и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“.
4 Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.
5 И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.
6 (BX)И говори Бог така: „потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години.
7 Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място“.
8 (BY)И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси.
9 (BZ)Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него,
10 (CA)избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом.
11 Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.
12 (CB)А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път.
13 (CC)А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона.
14 (CD)Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род – седемдесет и пет души.
15 (CE)Иаков слезе в Египет, и се помина там – той и бащите ни;
16 (CF)и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски.
17 (CG)И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет,
18 докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;
19 той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.
20 (CH)В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.
21 (CI)А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син.
22 И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.
23 Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.
24 (CJ)И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.
25 Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.
26 (CK)На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“
27 Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“
29 От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.
30 (CL)Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина.
31 Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:
32 „Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.
34 Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“.
35 (CM)Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: „кой те е поставил началник и съдия“, – него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител.
36 Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.
37 (CN)Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате“.
38 (CO)Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам,
39 и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,
40 (CP)като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“.
41 И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.
42 (CQ)А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?
43 (CR)Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“.
44 (CS)Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.
45 (CT)Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,
46 (CU)който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.
47 (CV)А Соломон Му построи дом.
48 (CW)Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49 (CX)„небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
50 Нали Моята ръка направи всичко това?“
51 (CY)Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
52 (CZ)Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, –
53 (DA)вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
54 Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
55 (DB)А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
56 и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
57 Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
58 (DC)и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
59 (DD)и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
60 (DE)И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
8 (DF)А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.
2 А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.
3 (DG)Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.
4 Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.
5 А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.
6 Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:
7 (DH)нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.
8 И голяма радост биде в оня град.
9 А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.
10 Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия.
11 А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.
12 (DI)Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.
13 Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.
14 Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
17 (DJ)Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
18 А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
20 (DK)Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
23 (DL)понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.
24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.
25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.
26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.
27 (DM)Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,
28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.
30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
32 (DN)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.
34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 (DO)А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
9 (DP)А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника,
2 та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.
3 (DQ)Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;
4 и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
5 А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
6 Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.
7 А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.
8 Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.
9 И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.
10 А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!
11 (DR)А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,
12 и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.
13 (DS)Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим;
14 той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.
15 (DT)Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.
16 И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.
17 Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.
18 И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;
19 а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;
20 и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.
21 (DU)И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?
22 А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
23 А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;
24 (DV)но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.
25 Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.
26 А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.
27 Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.
28 И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.
29 Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.
30 Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.
31 А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.
32 Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.
33 Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.
34 И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.
35 И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.
36 В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.
37 Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.
38 А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.
39 Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.
40 Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.
41 Той ѝ подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.
42 Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.
43 И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.
10 Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски,
2 мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу.
3 Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие!
4 А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога.
5 И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър:
6 (DW)той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
7 Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него,
8 и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
9 На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли.
10 И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе,
11 и – вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята;
12 (DX)в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни.
13 И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж!
14 А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.
15 (DY)И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.
16 Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.
17 И когато Петър беше в недоумение, какво ли значи видението, което видя, ето човеците, пратени от Корнилия, разпитвайки за Симоновата къща, спряха се пред вратата
18 и, като повикаха едного, питаха: тук ли гостува Симон, наречен Петър?
19 И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души.
20 (DZ)Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих.
21 Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли?
22 А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи.
23 (EA)Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него.
24 На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели.
25 Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони.
26 (EB)А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек!
27 И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани.
28 (EC)И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист.
29 Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене?
30 Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха
31 и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.
32 И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори.
33 Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.
34 (ED)Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;
35 но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.
36 (EE)Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.
37 (EF)Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:
38 (EG)как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.
39 (EH)И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.
40 (EI)Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява –
41 (EJ)не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.
42 И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.
43 (EK)За Него всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.
44 Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото.
45 А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа;
46 (EL)защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:
47 (EM)може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние?
48 И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.
11 (EN)Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие.
2 И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха,
3 думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях.
4 А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки:
5 аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене.
6 Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни.
7 И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж!
8 Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми.
9 А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.
10 Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето.
11 И ето, тозчас, трима мъже се спряха пред къщата, в която бях, пратени от Кесария при мене.
12 (EO)А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. Дойдоха с мене и тия шестима братя, и влязохме в къщата на оня човек.
13 Той ни разказа, как видял в къщата си Ангел (светий), който застанал и му рекъл: прати в Иопия човеци и повикай Симона, наречен Петър;
14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
15 (EP)И когато аз захванах да говоря, слезе върху тях Дух Светии, както и върху нас отначало.
16 (EQ)Тогава си спомних думите на Господа, как Той говореше: „Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий“.
17 Ако, прочее, Бог им даде равен дар, какъвто и нам, които повярвахме в Господа Иисуса Христа, кой съм аз, за да можех попречи Богу?
18 Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.
19 (ER)А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи.
20 Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса.
21 (ES)И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа.
22 Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.
23 (ET)Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа,
24 защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа.
25 (EU)Тогаз Варнава отиде в Тарс да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия.
26 Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни.
27 (EV)През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Иерусалим.
28 (EW)И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия.
29 (EX)Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея;
30 (EY)това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.
12 В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло,
2 (EZ)и уби с меч Иакова, брата Иоанов.
3 А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра – тогава бяха дните на Безквасници, –
4 и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа.
5 И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него.
6 А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата.
7 И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му.
8 (FA)Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене!
9 Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение.
10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врата, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него.
11 Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.
12 И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Иоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха.
13 Когато Петър почука на пътните врата, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша.
14 И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата.
15 (FB)А те ѝ казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел.
16 В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха.
17 А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място.
18 Като се съмна, между войниците стана не малка смутня, какво ли е станал Петър.
19 А Ирод, като го потърси и не намери, разследва стражарите и заповяда да ги погубят. След това слезна от Иудея в Кесария, и там живееше.
20 (FC)Ирод беше разгневен на тирци и сидонци; а те се наговориха, дойдоха при него и, като склониха на своя страна царския постелник Власта, молиха за мир, защото страната им се хранеше от царската област.
21 В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и говореше към тях;
22 а народът викаше: това е Божий глас, а не човешки.
23 Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря.
24 (FD)А словото Божие растеше и се разпространяваше.
25 (FE)Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.
13 (FF)В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел.
2 (FG)Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светии каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал.
3 (FH)Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха.
4 И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър.
5 (FI)И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник.
6 Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус,
7 който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие.
8 (FJ)А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата.
9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед
10 (FK)и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища?
11 И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.
12 Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.
13 (FL)Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим.
14 А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
15 След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете.
16 Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте!
17 (FM)Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея,
18 (FN)и около четирийсет години време ги храни в пустинята;
19 (FO)и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им;
20 (FP)а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила.
21 (FQ)После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години.
22 (FR)Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания“.
23 (FS)От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса,
24 (FT)след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски.
25 (FU)А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: „за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете“.
26 (FV)Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение.
27 (FW)Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи;
28 (FX)и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие.
29 А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.
30 (FY)Но Бог Го възкреси от мъртвите;
31 (FZ)през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.
32 (GA)И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса,
33 (GB)както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“.
34 (GC)А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: „ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида“.
35 (GD)Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“.
36 (GE)Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление,
37 (GF)но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя.
38 (GG)И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете;
39 (GH)и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ.
40 Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:
41 (GI)„вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“.
42 На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.
43 (GJ)А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.
44 На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.
45 Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.
46 (GK)Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците.
47 (GL)Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“
48 Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.
49 И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.
50 (GM)Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели.
51 (GN)Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.
52 А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.
14 В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха.
2 А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.
3 (GO)Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса.
4 А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други – с апостолите.
5 Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият,
6 (GP)те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,
7 и там благовестяха.
8 В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.
9 Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
