Add parallel Print Page Options

14 (A)Тогава Мойсей изпрати посланици от Кадес до едомския цар: „Ето посланието на твоя брат Израил: ти знаеш всички трудности, които ни сполетяха; 15 предците ни се бяха преселили в Египет и ние живяхме в Египет дълго време; но египтяните се отнасяха зле към нас и към нашите предци; 16 тогава ние призовахме Господа и Той чу гласа ни, изпрати един ангел и ни изведе от Египет. И ето ни в Кадес, град в края на твоите предели. 17 (B)Позволи ни да преминем през страната ти; няма да минем през ниви или през лозя, нито ще пием вода от кладенците; ще вървим по царския път, няма да се отбиваме нито надясно, нито наляво, докато не преминем твоите предели.“

18 Но Едом му отговори: „През моята страна няма да минеш, иначе ще изляза с меч против тебе!“ 19 А израилтяните отново му казаха: „Ще вървим по големия път; и ако ние и добитъкът ни пием от водата ти, ще плащаме за нея; остави ни само с нозете си да преминем и нищо друго.“ 20 Но той отговори: „Няма да преминете!“ И излезе против тях с многоброен народ и със силна ръка. 21 Така Едом отказа да пусне Израил да мине през неговите предели; затова Израил тръгна по друг път.

Смъртта на Аарон

22 (C)Израилтяните напуснаха Кадес и целият народ стигна до планината Ор. 23 И на планината Ор, до пределите на едомската страна, Господ каза на Мойсей и Аарон: 24 „Сега Аарон ще се прибере при предците си; той няма да влезе в страната, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на заповедта Ми при водите на Мерива. 25 Вземи Аарон и сина му Елеазар и ги изведи на планината Ор; 26 снеми от Аарон одеждите му и облечи с тях сина му Елеазар; и Аарон ще се прибере при предците си и ще умре там.“ 27 И Мойсей направи така, както Господ заповяда; те се изкачиха на планината Ор пред очите на цялото общество. 28 (D)Мойсей сне от Аарон одеждите му и облече с тях сина му Елеазар; и Аарон умря там, навръх планината. А Мойсей и Елеазар слязоха от планината. 29 (E)Когато цялото общество видя, че Аарон умря, всички израилтяни оплакваха Аарон тридесет дена.

Чудото с медната змия

21 (F)(G)Царят на Арад, един от ханаанските царе, който живееше на юг, като чу, че израилтяните идват по пътя за Атарим, влезе в бой с Израил и взе пленници от тях. Тогава Израил даде обет на Господа с думите: „Ако предадеш този народ в ръцете ни, ние ще разорим техните градове.“ Господ послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги подложиха на разорение заедно с градовете им. Затова мястото беше наречено Хорма. (H)Но когато тръгнаха от планината Ор към Червено море, за да заобиколят едомската страна, народът изгуби търпение по пътя и заговори против Бога и против Мойсей: „Защо ни изведохте от Египет, за да измрем в пустинята? Тук няма нито хляб, нито вода, стана ни противно от тази лоша храна.“ (I)Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха хората и мнозина израилтяни измряха. Тогава народът дойде при Мойсей и каза: „Сторихме грях затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да ни избави от змиите.“ И Мойсей се помоли за народа. И Господ каза на Мойсей: „Направи си от мед една змия и я постави на върлина; и всеки, който бъде ухапан, щом погледне към нея, ще остане жив.“ (J)И така, Мойсей направи медна змия и я постави на върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.

10 След това израилтяните тръгнаха на път и се разположиха на стан в Овот. 11 А като се вдигнаха от Овот, достигнаха до Е-Аварим, в пустинята, която е на изток от Моав. 12 Оттам тръгнаха и се спряха в долината Заред. 13 Оттам тръгнаха и се разположиха на стан оттатък река Арнон, в пустинята, която се простира от аморейските предели до Арнон; Арнон е границата между Моав и аморейците. 14 Затова е казано в книгата на Господните войни за Вахеб в Суфа и потоците на Арнон: 15 „Потоците и вододелът, който се простира до селището Ар и допира границите на Моав.“

16 А оттам дойдоха при Беер; това е онзи кладенец, за който Господ каза на Мойсей: „Събери народа и ще им дам вода.“ 17 Тогава Израил запя песен: „Нека водите ти бликат, кладенче, възпявайте 18 кладенеца, който изкопаха князете; изкопаха го знатните сред народа със своите жезли по заповед на законодателя.“ От пустинята тръгнаха за Матана, 19 от Матана – за Нахалиил, от Нахалиил – за Вамот, 20 от Вамот – за долината, която е в моавитските предели, до връх Фасга, който гледа към пустинята.

21 (K)(L)(M)Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да му кажат: 22 „Позволи ми да мина през страната ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята, няма да пием вода от кладенците; по царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.“ 23 Но Сихон не позволи на Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе срещу Израил в пустинята и като достигна до Яса, влезе в битка с Израил. 24 Израил го порази с острието на меча и завладя страната му от Арнон до Явок, до пределите на амонитците, защото амонитската граница беше укрепена. 25 Израил завладя всички тези градове и се засели във всички градове на аморейците – в Есевон и в останалите, които бяха под неговата власт; 26 защото Есевон беше град на аморейския цар Сихон, който бе воювал с предишния моавски цар и бе отнел от ръцете му цялата му земя до Арнон.

27 Затова певците казват: „Елате в Есевон. Нека се съгради и укрепи Сихоновият град; 28 (N)защото огън излезе от Есевон, пламък от Сихоновия град и изгори Ар-Моав и онези, които владеят Арнонските височини. 29 Горко ти, Моаве! Погина ти, Амосов народ! Предаде синовете си на бягство и дъщерите си на плен при Сихон, аморейския цар. 30 Поразихме ги със стрелите си, Есевон е сразен чак до Дивон, оставихме пустош до Нова, близо до Медева.“

31 Така Израил се засели в страната на аморейците. 32 После Мойсей изпрати хора да огледат Язер; и като превзеха подвластните му села, прогониха аморейците, които бяха в тях.

33 (O)Тогава се обърнаха и тръгнаха по пътя към Васан; и васанският цар Ог излезе срещу тях, той и целият му народ, на битка при Едреи. 34 И Господ каза на Мойсей: „Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и страната му; ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“ 35 И те поразиха него, синовете му и целия му народ, така че никой от тях не остана жив; и завладяха страната му.

Преход към земята Моав, Валак и Валаам

22 След това израилтяните тръгнаха и се спряха в Моавската равнина оттатък Йордан, срещу Йерихон.

(P)Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израил бе сторил на аморейците. И моавците се уплашиха много от този народ, понеже беше многоброен; затова те изпитваха страх пред израилтяните. Тогава моавците казаха на мадиамските старейшини: „Сега този народ ще опустоши всичко около нас, както добитък – полската трева.“ И Валак, Сепфоровият син, който по това време беше цар на моавците, (Q)изпрати пратеници при Валаам, Веоровия син, в Петор, при река Ефрат, в земята на народа му, за да го повикат. Те трябваше да му съобщят следното: „Ето един народ е излязъл от Египет; той е покрил лицето на земята и се е разположил срещу мене. Затова ела и прокълни този народ заради мене, защото ме превъзхожда по сила. Тогава може би ще успея да го надвия и да го изгоня от страната си, понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.“

И така, моавските и мадиамските старейшини се отправиха на път с дарове за врачуване в ръце; и когато дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи. А той им отговори: „Пренощувайте тук и аз ще ви дам отговор, както ми каже Господ.“ И така, моавските предводители останаха у Валаам. И Бог дойде при Валаам и му каза: „Какви са тези хора при тебе?“ 10 Валаам отвърна на Бога: „Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил при мене да кажат: 11 ‘Ето един народ е излязъл от Египет и е покрил лицето на земята; затова ела и прокълни този народ заради мене. Тогава може би ще съм в състояние да воювам с него и да го изгоня’.“ 12 А Бог нареди на Валаам: „Не отивай с тях и не проклинай този народ, защото е благословен.“ 13 И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите предводители: „Върнете се в страната си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.“ 14 Тогава моавските предводители станаха и се върнаха при Валак, и казаха: „Валаам отказва да дойде с нас.“

15 А Валак пак изпрати предводители, повече и на по-голяма почит от онези. 16 И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: „Така казва Валак, Сепфоровият син: ‘Не отказвай да дойдеш при мене; 17 ще те възнаградя богато и ще сторя за тебе всичко, което ми кажеш. Ела и прокълни заради мене този народ’.“ 18 В отговор Валаам каза на Валаковите слуги: „Дори Валак да би ми дал къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, моя Бог, за да сторя каквото и да било; 19 но все пак пренощувайте и вие тук, за да науча какво ще ми каже Господ.“ 20 През нощта Бог дойде при Валаам и му каза: „Щом хората са дошли да те повикат, стани, иди с тях; но прави само това, което Аз ще ти кажа.“ 21 На сутринта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавските предводители.

22 Но Божият гняв се разпали затова, че той тръгна, и Господен ангел застана на пътя, за да му попречи, докато Валаам яздеше на ослицата, придружен от двама свои слуги. 23 И понеже ослицата видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и тръгна през полето; а Валаам започна да бие ослицата, за да я върне в пътя. 24 Тогава Господният ангел застана на един тесен път между лозята, където от едната и от другата страна имаше зидове. 25 Ослицата, като видя Господния ангел, се притисна към зида, като притисна към зида и крака на Валаам; и той пак започна да я бие. 26 После Гопсподният ангел тръгна напред и застана на едно толкова тясно място, че нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво. 27 Ослицата, като видя Господният ангел, се смъкна под Валаам; обзет от ярост, Валаам започна да я бие с тояга. 28 (R)Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя проговори на Валаам: „Какво ти сторих, че ме биеш вече трети път?“ 29 А Валаам каза на ослицата: „Защото се измъчих с тебе; да имах нож в ръката, досега да съм те убил!“ 30 Ослицата отвърна на Валаам: „Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил цял живот? Нима съм постъпвала някога така?“ А той отговори: „Не.“

31 И Господ отвори очите на Валаам и той видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръката си; тогава преклони глава и падна на лицето си. 32 Господният ангел му каза: „Защо би ослицата си вече три пъти? Ето сам излязох, за да ти попреча, защото пътят ти не е прав пред мене; 33 и ослицата, като ме видеше, вече три пъти се отбиваше от мене; ако тя не се беше отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива!“ 34 Тогава Валаам каза на Господния ангел: „Съгреших, понеже не знаех, че ти стоиш на пътя пред мене; но сега, ако не ти е угодно, аз ще се върна.“ 35 И Господният ангел рече на Валаам: „Иди с тези хора, но говори само това, което аз ще ти кажа.“ И така, Валаам отиде с предводителите на Валак.

36 А Валак, като чу, че идва Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град, разположен на самата граница, при река Арнон. 37 Тогава Валак се обърна към Валаам с думите: „Нима не пращах настойчиво пратеници при тебе, за да те повикат? Защо не дойде при мене? Или не съм достоен да ти въздам почести?“ 38 А Валаам отговори на Валак: „Ето аз дойдох при тебе. Но имам ли власт да говоря нещо от свое име? Каквото Бог вложи в устата ми, това и ще кажа.“ 39 След това Валаам тръгна с Валак и пристигнаха в Кириат-Хуцот. 40 И Валак принесе в жертва волове и овци и изпрати от тях на Валаам и на предводителите, които бяха с него.

41 А на сутринта взе Валаам със себе си и се изкачиха на Вааловите височини, откъдето той видя най-близката част от стана на израилтяните.

Благословията и пророчествата на Валаам за Израил – първа и втора притча

23 Тогава Валаам каза на Валак: „Издигни ми тук седем жертвеника и ми приготви седем телета и седем овена.“ Валак направи така, както каза Валаам; и Валак и Валаам принесоха по едно теле и по един овен на всеки жертвеник. После Валаам каза на Валак: „Застани близо до всеизгарянето си; аз пък ще отида по-нататък, дано Господ ме посрещне. Каквото Той ми открие, аз ще ти кажа.“ И Валаам се изкачи на една гола височина. И Бог срещна Валаам, а Валаам Му каза: „Издигнах седем жертвеника и принесох по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.“ Господ вложи слово в устата на Валаам и рече: „Върни се при Валак и говори така!“ И като се върна при него, той стоеше при всеизгарянето си заедно с всички моавски предводители. Тогава Валаам започна притчата си с думите:

„От Арам, от източните планини ме доведе Валак,
моавският цар, и ми рече:
‘Ела, прокълни заради мене Яков, ела и кажи зла дума против Израил!’
Как да прокълна, когото Бог не проклина?
Как да кажа зла дума,
против когото Бог не казва зла дума?
Защото от връх канарите го виждам
и от хълмовете го гледам:
‘Ето народ, който ще се засели отделно
и няма да е сред останалите народи.
10 Кой може да преброи безбройния като пясъка Яков
и десетките хиляди на Израил?
Дано смъртта ми да е като смъртта на праведните
и сетнините ми да бъдат като техните!’“

11 Тогава Валак каза на Валаам: „Какво стори ти с мене? Аз те взех да прокълнеш враговете ми, а ето, ти дори ги благослови!“ 12 А той отговори: „Нима не трябва да казвам тъкмо онова, което Господ влага в устата ми?“

13 Тогава Валак му рече: „Ела с мене на друго място, откъдето ще ги видиш; но ще видиш само най-близката част от стана им, всичките няма да ги видиш; и прокълни ги оттам заради мене.“ 14 И така, той го заведе на мястото за стража на върха на Фасга; там издигна седем жертвеника и принесе по едно теле и по един овен на всеки жертвеник. 15 Тогава Валаам му каза: „Застани близо до всеизгарянето си, а пък аз ще отида по-нататък да срещна Бога.“ 16 И Господ срещна Валаам и вложи слово в устата му, като каза: „Върни се при Валак и говори така!“ 17 Валаам се върна при него, а той стоеше при всеизгарянето си заедно с моавските предводители. Валак го попита: „Какво каза Господ?“ 18 Тогава той започна притчата си с думите:

„Стани, Валак, и слушай!
Чуй ме добре, сине Сепфоров!
19 (S)Бог не е смъртен, за да лъже,
нито човек, за да се отмята от думите Си.
Нима Той е казал нещо и не го е сторил
или е обещал нещо и не го е изпълнил?
20 Ето нареди ми да благославям;
което Той е благословил, аз не мога да отменя.
21 Той не е видял неправда у Яков,
нито е съзрял злочестие у Израил.
Господ, неговият Бог, е с него,
провъзгласен сред тях като цар.
22 (T)Бог ги изведе от Египет
и силата Му е като на бивол.
23 (U)И няма магьосничество у Яков,
нито заклинание у Израил.
Сега ще се говори за Яков и за Израил: ‘Ето какво стори Бог!’
24 (V)Един народ ще се върне като лъвица,
като лъв ще скочи
и няма да легне, докато не изяде плячката си
и не изпие кръвта на убитите.“

25 Тогава Валак каза на Валаам: „Като не искаш да го проклинаш, поне не го благославяй.“ 26 А Валаам отговори на Валак: „Не ти ли говорих: ‘Ще върша всичко, каквото Господ ми каже’?“

27 След това Валак отново рече на Валаам: „Ела, ще те заведа на друго място; дано бъде угодно на Бога оттам да ги прокълнеш заради мене“. 28 И Валак заведе Валаам на върха на Фегор, който гледа към пустинята. 29 След това Валаам каза на Валак: „Издигни ми тук седем жертвеника и ми приготви седем телета и седем овена.“ 30 Валак направи така, както каза Валаам, и принесе по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.

Трета и четвърта притча на Валаам

24 А Валаам, като видя, че на Господ беше угодно да благославя Израил, не отиде както друг път да търси знамения, а обърна лицето си към пустинята. Валаам отправи поглед и видя Израил, разположен на стан по племена; тогава Божият Дух слезе върху него. И той започна притчата си с думите:

„Говори Валаам, син Веоров;
говори мъж с отворени очи;
говори онзи, който чува Божиите думи,
който съзря видение от Всемогъщия,
когато падна с отворени очи:
‘Колко са хубави твоите шатри, Якове,
твоите жилища, Израилю!
Те се разстилат като долини,
като градини край река,
като алоени дървета, които Господ е насадил,
като кедри край вода;
ще потече вода от ведрата му
и потомството му ще расте край обилни води;
царят му ще надрасне Агаг
и царството му ще се въздигне.
(W)Бог го изведе от Египет
и силата Му е като на бивол;
той ще погълне враждебните му народи;
ще строши костите им и ще ги порази със стрелите си.
(X)Прострял се е, лежи като лъвица;
кой ще се осмели да безпокои лъва!
Благословен да бъде, който те благославя,
и проклет – който те проклина’.“

10 Тогава пламна гневът на Валак; той плесна с ръце и каза на Валаам: „Аз те повиках да прокълнеш враговете ми, а ти ето вече трети път ги благославяш. 11 Затова върви си, откъдето си дошъл! Мислех да ти въздам почит, но ето Господ ти отнема почитта.“ 12 А Валаам отвърна на Валак: „Нима не казах на твоите пратеници, които беше пратил: 13 ‘Дори Валак да би ми дал и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, за да сторя каквото и да било; каквото каже Господ, това и ще говоря.’ 14 Сега аз отивам при народа си; ела да ти кажа какво ще направи след време този народ на народа ти.“ 15 И той започна притчата си с думите:

„Говори Валаам, син Веоров;
говори мъж с отворени очи;
16 говори онзи, който чува Божиите думи,
който притежава знание от Всевишния,
който съзря видение от Всемогъщия,
когато падна с отворени очи.
17 (Y)Виждам го, но не сега,
гледам го, но не отблизо.
Изгрява звезда от Яков
и се въздига жезъл от Израил;
той ще порази моавските предводители
и ще съкруши Ситовите потомци.
18 Едом ще бъде завладян,
Сеир ще бъде завладян от враговете си,
а Израил ще покаже силата си.
19 Владетел ще стане потомък на Яков
и той ще погуби оцелелите от града.“

20 (Z)А като видя Амалик, продължи своята притча и каза: „Амалик е пръв сред народите, но краят му е гибелен.“ 21 (AA)А като видя кенейците, продължи своята притча и каза: „Непристъпно е твоето жилище, на скала си свил гнездото си, 22 но Каин ще бъде разорен и не след дълго Асур ще те отведе в плен.“ 23 И продължи своята притча и каза: „Уви! Кой ще оцелее, когато Бог стори това? 24 (AB)Но кораби ще дойдат от Китим и ще усмирят Асур, ще усмирят и Евер; но и за тях краят ще е гибелен!“ 25 След това Валаам стана и се отправи към земите си; Валак също тръгна по своя път.

Идолопоклонство на израилтяните в Ситим. Свещеник Финеес

25 (AC)Докато израилтяните бяха в Ситим, народът започна да блудства с дъщерите на Моав; те приканваха народа да принася жертви на боговете им и народът ядеше и се кланяше на техните богове. (AD)Израил се привърза към Ваал-Фегор и Господният гняв пламна против Израил. Тогава Господ каза на Мойсей: „Хвани всички предводители на народа и ги обеси пред Господа срещу слънцето, за да се отвърне от Израил яростният гняв на Господа.“ (AE)И Мойсей нареди на Израилевите съдии: „Нека всеки убие своите хора, които са се привързали към Ваал-Фегор.“