Деяния 26:29-31

1940 Bulgarian Bible

²⁹ А Павел <рече>: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

³⁰ Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

³¹ И като се оттеглиха <настрана>, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.