Йоан 19

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

19 Тогава Пилат заповяда да отведат Исус и да го бичуват. ² Войниците сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му. Облякоха го в пурпурна мантия, ³ идваха към него с възгласи: „Да живее царят на юдеите!“ и го биеха по лицето.

⁴ Пилат отново излезе и им каза: „Ето, водя ви го, за да разберете, че не намирам причина да го осъдя.“ ⁵ След това Исус излезе с венеца от тръни и пурпурната мантия и Пилат каза: „Ето човека.“

⁶ Когато го видяха, главните свещеници и стражите завикаха: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“

Пилат им каза: „Вие го вземете и го разпънете на кръст! Аз не намирам причина да го осъдя.“

⁷ Юдейските водачи отговориха: „Ние имаме закон, според който той трябва да умре, защото твърди, че е Божият Син!“

⁸ Когато чу това, Пилат много се изплаши. ⁹ Той отново влезе в двореца и попита Исус: „Откъде си?“, но Исус не му отговори. ¹⁰ Тогава Пилат му каза: „Нима отказваш да разговаряш с мен? Не знаеш ли, че имам власт както да те пусна, така и да те разпъна на кръст?“

¹¹ Исус отговори: „Нямаше да имаш никаква власт над мен, ако не ти беше дадена от Бога. Ето защо онзи, който ме предаде на теб, има по-голям грях.“

¹² Когато чу това, Пилат се опита да освободи Исус, но юдейските водачи крещяха: „Ако го освободиш, не си приятел на цезаря! Всеки, който твърди, че е цар, е враг на цезаря!“

¹³ Когато чу тези думи, Пилат изведе Исус и седна на съдийското кресло на мястото, наречено Каменния паваж („Гавата“ на арамейски). ¹⁴ Беше около обяд в Подготвителния ден преди Пасхата. Пилат каза на юдеите: „Ето вашия цар!“

¹⁵ Те закрещяха: „Отведи го! Отведи го! Разпъни го на кръст!“

Пилат ги попита: „Вие искате да разпъна на кръст вашия цар, така ли?“

Главните свещеници отговориха: „Ние нямаме друг цар освен цезаря.“

¹⁶ Тогава Пилат им предаде Исус, за да го разпънат на кръст. Отведоха Исус.

Исус е разпънат на кръст

(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Лк. 23:26-43)

¹⁷ Носейки сам кръста си, той стигна до мястото, наречено Лобно („Голгота“ на арамейски). ¹⁸ Там го разпънаха, а с него и още двама други мъже — по един от едната и от другата му страна, а той в средата.

¹⁹ Пилат нареди на кръста да поставят и надпис: исус от назарет, царят на юдеите. ²⁰ И тъй като мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града, а надписът бе на арамейски, латински и гръцки, много юдеи го прочетоха.

²¹ Юдейските главни свещеници казаха на Пилат: „Не пиши „Царят на юдеите“, а «Онзи каза: Аз съм Царят на юдеите.»“

²² Пилат отговори: „Каквото съм написал, написал съм.“

²³ След като разпънаха Исус, войниците взеха дрехите му и ги разделиха на четири — по една част за всеки. Взеха и туниката, но тя беше без шевове — изтъкана от горе до долу от едно парче. ²⁴ Тогава войниците си казаха: „По-добре да не я късаме, а да хвърлим жребий за нея и да видим на кого ще се падне.“ Това стана, за да се изпълни казаното в Писанието:

Войниците така и направиха.

²⁵ До кръста на Исус стояха майка му, сестра й, Мария — жената на Клопа — и Мария Магдалина. ²⁶ Исус видя майка си и стоящия наблизо ученик, когото обичаше. Той каза на майка си: „Жено, това е твоят син.“ ²⁷ След това каза на ученика: „Това е твоята майка.“ И оттогава ученикът я взе в своя дом.

Исус умира

(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Лк. 23:44-49)

²⁸ Сега вече Исус знаеше, че всичко е завършено и за да се изпълни Писанието, каза: „Жаден съм.“^{[a] 29} Там имаше съд с оцет. Напоиха в него гъба, сложиха я на прът от исоп и я повдигнаха до устата му. ³⁰ След като вкуси от оцета, Исус каза: „Свърши се.“ После отпусна глава и издъхна.

³¹ Всичко това стана в Подготвителния ден, а телата не трябваше да висят на кръстовете в събота, (тъй като онази събота бе много голям празник). Затова юдейските водачи помолиха Пилат да нареди пищялите да се счупят и телата да се свалят от кръстовете. ³² Тогава войниците дойдоха и счупиха пищялите първо на единия, а после и на другия от разпънатите заедно с Исус. ³³ Но когато стигнаха до Исус, видяха, че вече е мъртъв, и не му счупиха пищялите. ³⁴ Вместо това един от войниците прободе ребрата му с копието си и от раната веднага бликнаха кръв и вода. ³⁵ (А човекът, който беше очевидец, свидетелства за това и неговото свидетелство е достоверно. Той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.) ³⁶ Това се случи, за да се изпълни Писанието: „Нито една негова кост няма да бъде счупена.“^{(B) 37} А едно друго Писание казва: „Ще гледат този, когото прободоха.“^(C)

Погребението на Исус

(Мат. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56)

³⁸ След това Йосиф от Ариматея поиска разрешение от Пилат да свали тялото на Исус от кръста. Йосиф беше ученик на Исус, но поради страх от юдейските водачи пазеше това в тайна. Пилат му разреши и той дойде и прибра тялото на Исус. ³⁹ С него беше и Никодим, който по-рано бе отишъл през нощта да говори с Исус. Той донесе около сто литри смес от смирна и алое.^{[b] 40} Те взеха тялото на Исус и го повиха в ленено платно заедно с благоуханията, какъвто беше юдейският погребален обичай. ⁴¹ До мястото, където беше разпънат Исус, имаше овощна градина, а в нея — новоизсечена гробница, където още никой не беше погребван. ⁴² И понеже беше юдейският Подготвителен ден, а гробницата се оказа наблизо, те положиха Исус в нея.