Йов 2
Библия, ревизирано издание
2 (A)И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
2 (B)Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
3 (C)После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
4 А Сатана отговори на Господа: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си.
5 (D)Но простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.
6 (E)Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
7 (F)Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.
8 (G)И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
9 (H)Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
10 (I)А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.
11 (J)А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си – теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
12 (K)И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.
13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
Job 2
Revised Geneva Translation
2 And one day, the children of God came and stood before the LORD. And Satan also came among them and stood before the LORD.
2 Then the LORD said to Satan, “From where have you come?” And Satan answered the LORD, and said, “From going to and fro on the Earth, and from walking in it.”
3 And the LORD said to Satan, “Have you not considered My servant, Job, how no one is like him on the Earth, an upright and just man, one who fears God and turns away from evil? For he still continues in his uprightness, although you moved Me against him, to destroy him without cause.”
4 And Satan answered the LORD, and said, “Skin for skin! And all that a man has, he will give for his life.
5 “But now, stretch out Your Hand and touch his bones and his flesh, to see if he will not blaspheme You to Your Face.”
6 Then the LORD said to Satan, “Lo, he is in your hand. But preserve his life.”
7 So Satan departed from the presence of the LORD, and struck Job with painful boils, from the sole of his foot to the top of his head.
8 And he took a potsherd to scrape himself. And he sat down among the ashes.
9 Then his wife said to him, “Do you still continue in your uprightness? Blaspheme God and die!”
10 But he said to her, “You speak like a foolish woman. What? Shall we receive good from the Hand of God, and not receive misery?” In all this, Job did not sin with his lips.
11 Now, when Job’s three friends heard of all this calamity that had come upon him, they came, everyone from his own place, Eliphaz the Temanite and Bildad the Shuhite and Zophar the Naamathite. For they had agreed together to come to lament with him, and to comfort him.
12 So, when they lifted up their eyes from far off, they did not know him. Therefore, they lifted up their voices and wept. And every one of them tore his garment and sprinkled dust upon his head, toward the sky.
13 So they sat by him, upon the ground, for seven days and seven nights. And no one spoke a word to him. For they saw that the grief was very great.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 2019, 2024 by Five Talents Audio. All rights reserved.