Add parallel Print Page Options

И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? Защото беше твърде голям[a].

А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът беше отвален.

(A)И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в дълга бяла дреха, и много се уплашиха[b].

Read full chapter

Footnotes

  1. 16:3 Последните четири думи са преместени от края на 4-ти стих.
  2. 16:5 От гр. удивиха.