Add parallel Print Page Options

Речните порти се отварят, И палата се разрушава.

Решено е да се плени <Ниневия >И да се пресели; И слугините й стенат като с гласа на гълъбите, Когато се бият по гърдите.

Но <макар> Ниневия да е била отдавна <пълна с мъже> като езеро с вода, те пак бягат; <Макар да викат>: Стойте! стойте! пак никой не погледва назад.

Read full chapter