Add parallel Print Page Options

Градските порти при реките се отварят и дворецът бива разрушен. А Хуццав бива разголена, отведена заедно със своите робини, стенещи като гълъбици, те се удрят по гърдите. И Ниневия – като водоем, препълнен с вода, са нейните води. А те бягат: „Спрете се, устоявайте!“ Но никой не се обръща.

Read full chapter