Add parallel Print Page Options

ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН

Нощен блян

(A)Аз спях, но сърцето ми беше будно;
и ето гласа на възлюбения ми; той хлопна и казва:
Отвори ми, сестро моя, любима моя!
Гълъбице моя, съвършена моя;
защото главата ми се напълни с роса,
косите ми – с нощни капки.
Но аз си казах: Съблякох дрехата си – как да я облека?
Умих краката си – как да ги окалям?
Възлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата;
и сърцето ми се смути за него.

Read full chapter