Add parallel Print Page Options

Нощен блян

Възлюбената

Заспала съм, но сърцето ми е будно.
Ето гласът на моя възлюбен, който чука:
„Отвори ми, сестрице, моя мила,
моя гълъбице, моя съвършена!
Защото главата ми е цяла с роса покрита,
и косата с нощна влага.“
Но аз отговорих: „Съблякла съм туниката си, пак ли ще я обличам?
Умила съм краката си, трябва ли да ги калям?“
Моят възлюбен протегна ръка през пролуката
и моята вътрешност се развълнува от него.

Read full chapter