¹⁷ Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил <сили>, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

¹⁸ Обрязан ли е бил призован някой <във вярата>, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

¹⁹ Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но <важното е> пазенето на Божиите заповеди.

²⁰ Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован <във вярата>.

²¹ <В положение на> роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай <случая>);

²² защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

²³ С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

²⁴ Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.

²⁵ Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

²⁶ И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.

²⁷ Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.

²⁸ Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

²⁹ Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

³⁰ и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че <нищо> не притежават;

³¹ и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава.

³² А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;

³³ а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.

³⁴ Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.

³⁵ И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

³⁶ Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към <дъщеря> си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.

³⁷ Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт <да изпълни> волята си, и е решил в сърцето си да държи <дъщеря> си девицата <неомъжена>, ще направи добре.

³⁸ Така щото, който омъжи <дъщеря> си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.

³⁹ Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

⁴⁰ Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.

8 А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание <да разрешим въпроса!> Но знанието възгордява, а любовта назидава.

² Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава.

³ Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него.

⁴ Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв <бог, изобразен от> идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един.

⁵ Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много),

⁶ но за нас има <само> един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.

⁷ Но <това> знание го няма у всички; и някои, като и до сега имат съзнание за идолите, ядат <месото> като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява.

⁸ А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо.

⁹ Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите.

¹⁰ Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?

¹¹ И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос.

¹² А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа,

¹³ Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си.

9 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

² На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

³ Ето моето оправдание пред тия, които изпитват <поведението> ми:

⁴ Нямаме ли право да ядем и да пием <за сметка на църквите?>

⁵ Нямаме ли право <и ние>, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

⁶ Или само аз и Варнава нямаме право да не работим <за прехраната си?>

⁷ Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

⁸ По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

⁹ Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли <тук> се грижи Бог,

¹⁰ или <го казва> несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, <трябва да вършее> с надежда, че ще участвува в плода.

¹¹ Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

¹² Ако други участвуват в <това> право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

¹³ Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

¹⁴ Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

¹⁵ Но аз не съм използувал ни една от тия <наредби>, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

¹⁶ Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

¹⁷ Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само <изпълнявам> повереното ми настойничество:

¹⁸ И тъй, каква е моята награда? <Тая> че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

¹⁹ Защото, при все че съм свободен от всичките <човеци>, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

²⁰ На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, <станах> като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

²¹ На тия, които нямат закон, <станах> като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

²² На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

²³ Всичко <това> върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

²⁴ Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а <само> един получава наградата? Така тичайте, щото да <я> получите.

²⁵ И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те <вършат това> за да получат тленен венец, а ние нетленен.

²⁶ И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

²⁷ но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.

10 Защото, братя, желая да знаете, че, <макар> да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,

² и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,

³ и всички да са яли от същата духовна храна,

⁴ и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),

⁵ <пак> в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.

⁶ А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.

⁷ Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".

⁸ Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

⁹ Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.

¹⁰ Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.

¹¹ А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.

¹² Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

¹³ Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

¹⁴ Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

¹⁵ Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

¹⁶ Чашата, която биде благословена, <и която> ние благославяме, не е ли <това> да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

¹⁷ тъй като ние, <ако и да> сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.

¹⁸ Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?

¹⁹ Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? <Не>.

²⁰ Но <казвам>, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

²¹ Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.

²² Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?

²³ Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

²⁴ Никой да не търси своята лична <полза>, но <всеки ползата> на другиго.

²⁵ Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате <за него> заради съвестта си;

²⁶ защото "Господна е земята и всичко що има в нея".

²⁷ Ако някой от невярващите ви покани <на угощение>, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате <за него> заради съвестта си.

²⁸ Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, -

²⁹ съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?

³⁰ Ако аз с благодарение <Богу> участвувам <в яденето>, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

³¹ И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.

³² Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;

³³ както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но <ползата> на мнозина, за да се спасят.

11 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

² А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

³ Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.

⁴ Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

⁵ А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

⁶ Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже <косата>, или да си бръсне <главата>, то нека се покрива.

⁷ Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

⁸ (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

⁹ понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

¹⁰ Затова жената е длъжна да има на главата си <белег на> власт, заради ангелите.

¹¹ (Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

¹² защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

¹³ Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

¹⁴ Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

¹⁵ но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

¹⁶ Но, ако някой мисли да се препира <за това>, - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

¹⁷ А като ви заръчвам <следното>, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

¹⁸ Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

¹⁹ защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

²⁰ прочее, когато <така> се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

²¹ защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди <другиго;> и <така> един остава гладен, а друг се напива.

²² Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

²³ Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

²⁴ и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.

²⁵ Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

²⁶ Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

²⁷ Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.

²⁸ Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

²⁹ защото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

³⁰ По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

³¹ Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

³² А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

³³ Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

³⁴ Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

12 При това, братя, желая да разберете и за духовните <дарби>.

² Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.

³ Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.

⁴ Дарбите са различни; но Духът е същият.

⁵ Службите са различни; но Господ е същият.

⁶ Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките <човеци>.

⁷ А на всеки се дава проявяването на Духа за <обща> полза.

⁸ Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

⁹ на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

¹⁰ на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг <да говори> разни езици; а пък на друг да тълкува езици.

¹¹ А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

¹² Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, <пак> са едно тяло, така е и Христос.

¹³ Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух <да съставляваме> едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

¹⁴ Защото тялото не се състои от една част, а от много.

¹⁵ Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

¹⁶ И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

¹⁷ Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

¹⁸ Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

¹⁹ Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

²⁰ Но сега те са много части, а едно тяло.

²¹ И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

²² Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

²³ и тия <части> на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни <части> получават най-голямо благоприличие.

²⁴ А благоприличните ни <части> нямат нужда <от това>. Но Бог е сглобил тялото <така>, че е дал по-голяма почит на оная част, която не <я> притежава;

²⁵ за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

²⁶ И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави <една> част, всичките части се радват заедно с нея.

²⁷ А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

²⁸ И Бог е поставил някои в църквата <да бъдат>: първо апостоли, второ пророци, трето учители, <други да правят> чудеса, <някои имат> изцелителни дарби, <други с дарби> на помагания, <на> управлявания, <на говорене> разни езици.

²⁹ Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички <вършат> ли велики дела?

³⁰ Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

³¹ Копнейте за по-големите дарби; а при все това <аз> ви показвам един превъзходен път.

13 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

² И ако имам пророческа <дарба>, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

³ И ако раздам всичкия си имот за прехрана на <сиромасите>, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

⁴ Любовта дълго търпи <и> е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

⁵ не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

⁶ не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

⁷ всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

⁸ Любовта никога не отпада; <другите дарби>, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

⁹ Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

¹⁰ но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

¹¹ Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

¹² Защото сега виждаме <нещата> неясно, като в огледало, а тогава <ще ги видим> лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

¹³ И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

14 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за <дарбата> да пророкувате.

² Защото, който говори на <непознат> език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не <му> разбира, понеже с духа <си> говори тайни.

³ А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.

⁴ Който говори на <непознат> език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

⁵ Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори <разни> езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

⁶ <Кажете> сега, братя, ако дойда при вас и говоря <непознати> езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или <някое> откровение, или знание, или пророчество, или поука?

⁷ Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

⁸ Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

⁹ Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с <някакво> значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.

¹⁰ Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един <от тях> не е без значение.

¹¹ Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори <ще бъде> другоезичен за мене.

¹² Така и вие, понеже копнеете за духовните <дарби>, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

¹³ Затова, който говори на <непознат> език, нека се моли <за дарбата и> да тълкува.

¹⁴ Защото, ако се моля на <непознат> език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

¹⁵ Тогава що? Ще се моля с духа си, <но> ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, <но> ще пея и с ума си.

¹⁶ Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?

¹⁷ Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

¹⁸ Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;

¹⁹ обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на <непознат> език.

²⁰ Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

²¹ В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.

²² Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството <е белег> не за невярващите, а за вярващите.

²³ И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

²⁴ Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;

²⁵ тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

²⁶ Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

²⁷ Ако някой говори на непознат език, <нека говорят> по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

²⁸ Но ако няма тълкувател, <такъв> нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

²⁹ От пророците нека говорят <само> двама или трима, а другите да разсъждават.

³⁰ Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

³¹ Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

³² и духовете на пророците се покоряват на <самите> пророци.

³³ Защото Бог не е <Бог> на безредие, а на мир, както и <поучавам> по всичките църкви на светиите.

³⁴ Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

³⁵ Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

³⁶ Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?

³⁷ Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

³⁸ Но ако някой не <иска да> признае, нека не признае.

³⁹ Затова, братя мои, копнейте за <дарбата да> пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

⁴⁰ Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

15 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

² чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

³ Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

⁴ че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

⁵ и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

⁶ че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

⁷ че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

⁸ а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

⁹ Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

¹⁰ Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

¹¹ И тъй, било че аз <се трудих повече>, било че, така проповядваме <и те и аз>, и вие така сте повярвали.

¹² Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

¹³ Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

¹⁴ и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

¹⁵ При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

¹⁶ защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

¹⁷ и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

¹⁸ Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

¹⁹ Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

²⁰ Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

²¹ Понеже, както чрез човека <дойде> смъртта, така чрез човека <дойде> възкресението на мъртвите.

²² Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

²³ Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

²⁴ Тогава <ще бъде> краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

²⁵ Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

²⁶ И смъртта, най-последен враг, <и тя> ще бъде унищожена,

²⁷ защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е <вече> покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

²⁸ когато <казвам>, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

²⁹ Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

³⁰ Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

³¹ Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

³² Ако, по човешки <казано>, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

³³ Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

³⁴ Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои <от вас> не познават Бога. <Това> казвам, за да ви направя да се засрамите.

³⁵ Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

³⁶ Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

³⁷ И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, <каквото> се случи, пшенично или някое друго;

³⁸ но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

³⁹ Всяка плът не е еднаква; но друга е <плътта> на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

⁴⁰ Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

⁴¹ Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

⁴² Така е и възкресението на мъртвите. <Тялото> се сее в тление, възкръсва в нетление;

⁴³ сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

⁴⁴ сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно <тяло>.

⁴⁵ Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам <стана> животворящ дух.

⁴⁶ Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

⁴⁷ Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

⁴⁸ Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

⁴⁹ И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

⁵⁰ А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

⁵¹ Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

⁵² в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

⁵³ Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

⁵⁴ А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

⁵⁵ О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

⁵⁶ Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

⁵⁷ но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

⁵⁸ Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

16 А колкото за събирането на <милостинята> за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви.

² В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.

³ И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим;

⁴ и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.

⁵ Защото ще дойда при вас след като мина през Македония; (понеже през Македония минавам);

⁶ а може би да поостана при вас, или <даже> и да презимувам, за да ме изпратите вие на където отида.

⁷ Защото не ми се иска да ви видя сега на заминаване; но надявам се да остана при вас известно време, ако позволи Господ.

⁸ А ще се бавя в Ефес до Петдесетницата,

⁹ защото ми се отвориха големи врата за работа, <има> и много противници.

¹⁰ Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас; защото и той работи Господното дело както и аз;

¹¹ затова никой да го не презира. Но изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам с братята.

¹² А колкото за брат Аполоса, много му се молих да дойде при вас с братята; но никак не <му> се искаше да дойде сега; ще дойде, обаче, когато намери случай.

¹³ Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се.

¹⁴ Всичко у вас да става с любов.

¹⁵ Още ви моля, братя: вие знаете, че Стефаниновото семейство е първият плод на Ахаия, и че те са посветили себе си да служат на светиите;

¹⁶ <добре>, на такива да се подчинявате и вие, и на всеки, който помага в делото и се труди.

¹⁷ Радвам се за дохождането на Стефанина, на Фортуната и на Ахаика, защото те запълниха лишението <ми> от вас;

¹⁸ понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива <човеци>.

¹⁹ Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.

²⁰ Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един друг със света целувка.

²¹ Поздравът <пиша> аз, Павел, със собствената си ръка.

²² Който не люби Господа, да бъде проклет. Господ наш иде.

²³ Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с вас.

²⁴ Любовта ми да бъде с всички вас в Христа Исуса. Амин.

1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

² Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

³ Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

⁴ Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

⁵ Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

⁶ Но, ако ни наскърбяват, <това е> за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, <това е> за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

⁷ И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

⁸ Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

⁹ даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

¹⁰ И Той ни избави от толкоз <близка> смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

¹¹ като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради <стореното> на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

¹² Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

¹³ Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

¹⁴ (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

¹⁵ С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

¹⁶ като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и <тогава> вие да ме изпратите за Юдея.

¹⁷ Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

¹⁸ Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}

¹⁹ Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

²⁰ понеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

²¹ А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

²² Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

²³ Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

²⁴ защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите <твърди>.

2 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

² Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

³ И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е <радост> на всички ви.

⁴ Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

⁵ Но ако някой <ме> е наскърбил, не е наскърбил <само> мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

⁶ За такъв един доста е наказанието, което му е било <наложено> от повечето <от вас;>

⁷ така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

⁸ Затова ви моля да го уверите в любовта <си> към него.

⁹ Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

¹⁰ А комуто вие прощавате нещо, <прощавам> и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

¹¹ да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

¹² А когато дойдох в Троада да <проповядвам> Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното <дело>,

¹³ духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

¹⁴ Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

¹⁵ Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

¹⁶ На едните <сме> смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това <дело> кой е способен?

¹⁷ <Ние сме>, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

3 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

² Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

³ и явявате се, че сте Христово писмо, <произлязло> чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

⁴ Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

⁵ Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

⁶ Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

⁷ Но, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

⁸ как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

⁹ Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.

¹⁰ (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

¹¹ Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

¹² И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

¹³ и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

¹⁴ Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.

¹⁵ А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

¹⁶ но когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

¹⁷ А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода,

¹⁸ А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

4 Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

² но се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

³ Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

⁴ за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

⁵ (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

⁶ Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

⁷ А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

⁸ Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;

⁹ гонени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.

¹⁰ Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

¹¹ Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

¹² Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

¹³ А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;

¹⁴ понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

¹⁵ Защото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.

¹⁶ Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

¹⁷ Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

¹⁸ които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

5 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

² Понеже в тоя <дом> и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

³ стига само, облечени <с него>, да не се намерим голи.

⁴ Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

⁵ А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог <на това>.

⁶ И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

⁷ (защото с вярване ходим, а не с виждане).

⁸ - <понеже, казвам>, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

⁹ Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

¹⁰ Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

¹¹ И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

¹² С <това> не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

¹³ Защото, ако сме <отишли до> крайности, то е било за Бога; или ако <сега> умерено мъдруваме, то е заради вас.

¹⁴ Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

¹⁵ и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

¹⁶ Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече <така Го> не познаваме.

¹⁷ За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

¹⁸ А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

¹⁹ сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше <на човеците> прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

²⁰ И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим <ви> от Христова страна, примирете се с Бога,

²¹ Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда} пред Бога.

6 И ние, като съдействуваме <с Бога>, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

² (Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

³ Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;

⁴ но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

⁵ чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

⁶ с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

⁷ с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

⁸ всред слава и опозорение, всред укори и похвали; <считани> като измамници, но пак истинни;

⁹ като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

¹⁰ като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

¹¹ О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

¹² Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно <нам>.

¹³ И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие <сърцата си>.

¹⁴ Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

¹⁵ и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?

¹⁶ и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

¹⁷ Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,

¹⁸ И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.

7 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.

² Сторете място <в сърцата си> за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.

³ Не казвам това за да <ви> осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.

⁴ Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; <даже> във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

⁵ Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде <бяхме> в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

⁶ Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;

⁷ и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.

⁸ Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

⁹ Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.

¹⁰ Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

¹¹ Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

¹² И тъй, ако и да ви писах това, не <го писах> заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.

¹³ Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.

¹⁴ Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни <с вас> пред Тита излезе истинска.

¹⁵ И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

¹⁶ Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас.

8 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,

² че, макар и да търпят голямо утеснение, <пак> великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

³ Защото свидетелствувам, че те <дадоха> доброволно според силата си, и даже вън от силата си,

⁴ като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}, дано да участвуват <и те> в служенето на светиите.

⁵ И те не само <дадоха>, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;

⁶ така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.

⁷ И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.

⁸ Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.

⁹ Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.

¹⁰ А относно това нещо аз давам <тоя> съвет, че <така да го направите> е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете <да го направите>.

¹¹ А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.

¹² Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има <човек>, а не според колкото няма.

¹³ Понеже не <искам> други да бъдат облекчени, а вие утеснени;

¹⁴ но да има равенство, <така щото> вашето сегашно изобилие <да запълни> тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,

¹⁵ според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който <беше събрал> малко, не му беше оскъдно".

¹⁶ А благодарение на Бога, Който туря в сърцето на Тита същото усърдие за вас, <което имаме и ние;>

¹⁷ защото наистина прие молбата <ни>, а <при това>, като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.

¹⁸ Пратихме с него и брата, чиято похвала в< делото на> благовестието е <известна> във всичките църкви;

¹⁹ и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за <делото на> това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за <да се покаже> нашето усърдие,

²⁰ като избягваме това, - някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който <е поверен> на нашето служение;

²¹ понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.

²² Пратихме с тях и <другия> ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по-усърден поради голямото <му> към вас доверие.

²³ Колкото за Тита, <той> е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, <те са> пратеници на църквите, <те са> слава на Христа.

²⁴ Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на <справедливостта на> нашата похвала с вас.

9 А за даване помощ на светиите излишно е да ви пиша,

² понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахаия още от лани е приготвена; и вашата ревност е подбудила по-голямата част <от тях>.

³ А пратих братята, да не би да излезе празна моята похвала с вас в това отношение, та да бъдете, както казвах, приготвени;

⁴ да не би, ако дойдат с мене македонци, та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тая <наша> увереност.

⁵ И тъй, намерих за нужно да помоля братята да идат по-напред при вас и да приготвят предварително вашата по-отрано обещана милостиня, за да бъде готова като милостиня, а не като изнудване.

⁶ А това <казвам, че> който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.

⁷ Всеки <да дава> според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.

⁸ А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;

⁹ както е писано: - "Разпръсна щедро, даде на сиромасите, Правдата му трае до века".

¹⁰ А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда,

¹¹ та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето <служение> произвежда благодарение на Бога.

¹² Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога;

¹³ понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на <вашето> общение към тях и към всички.

¹⁴ А и те, с молитви за вас, копнеят за вас поради <дадената> вам изобилна Божия благодат.

¹⁵ Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!

10 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -

² моля ви се, когато съм при вас <да се> не <принудя> да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

³ Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

⁴ Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.

⁵ Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

⁶ И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

⁷ Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме <Христови>.

⁸ Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

⁹ <Обаче> нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

¹⁰ Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

¹¹ Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива <сме> и на дело, когато сме при вас.

¹² Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

¹³ А ние няма да се похвалим <с това, което> е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

¹⁴ Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

¹⁵ И не се хвалим <с това, което е> вън от мярката ни, <то ест>, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област <за работа> между вас, и то премного,

¹⁶ така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

¹⁷ А който се хвали, с Господа да се хвали.

¹⁸ Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.

11 Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,

² защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя <като> чиста девица на Христа.

³ Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви <и отпадне> от простотата и чистотата, която <дължите> на Христа.

⁴ Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или <ако> получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно <го> търпите.

⁵ Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!

⁶ А пък, ако и да <съм> в говоренето прост, в знанието не <съм;> дори ние по всякакъв начин сме ви показали <това> във всичко.

⁷ Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?

⁸ Други църкви обрах, като вземах заплата <от тях>, за да служа на вас;

⁹ а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.

¹⁰ Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.

¹¹ Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!

¹² А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина <против мене>, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.

¹³ Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.

¹⁴ И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;

¹⁵ тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.

¹⁶ Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.

¹⁷ (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая <моя> увереност на хваленето.

¹⁸ Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).

¹⁹ Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

²⁰ понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

²¹ За <свое> унижение <го> казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой <да се хвали>, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.

²² Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;

²³ служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: <бил съм> в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.

²⁴ Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет <удара> без един;

²⁵ три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.

²⁶ Много пъти <съм бил> и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

²⁷ в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

²⁸ и, освен <другите> неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.

²⁹ Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?

³⁰ Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.

³¹ Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.

³² (В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;

³³ и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете <му>).

12 Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но <сега> ще дойда до видения и откровения от Господа.

² Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.

³ И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),

⁴ който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

⁵ С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.

⁶ (Защото, даже ако поискам да се похваля за< други неща>, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или <каквото> чува от мене).

⁷ А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън {Или: Мъченически кол.} в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.

⁸ Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;

⁹ и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

¹⁰ Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

¹¹ Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.

¹² Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.

¹³ Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда!

¹⁴ Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират <имот> за родителите, но родителите за чадата.

¹⁵ А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?

¹⁶ Но, нека е тъй, че аз не съм ви отегчил, обаче, като хитър съм ви уловил с измама.

¹⁷ Изкористих ли ви аз чрез някои от ония, които изпратих до вас?

¹⁸ Помолих Тита <да отиде при вас>, и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не със същия ли дух се обхождаме? Не в същите ли стъпки?

¹⁹ Още ли мислите, че ние се защищаваме пред вас? <Не>; пред Бога говорим <това> в Христа, и то всичко, любезни мои, за ваше назидание.

²⁰ Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би <да има между вас> раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големствувания, безредици;

²¹ да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и <не> {В изданието от 1940 г. думата "не" липсва} са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.

13 Ето, трети път ида при вас. "От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа".

² Както, когато бях при вас втори път, ви предупредих така и сега, когато не съм при вас, предупреждавам тия, които отнапред са съгрешили, и всички други, че, ако дойда пак, няма да пощадя,

³ тъй като търсите доказателство, че в мене говори Христос, Който спрямо вас не е немощен, но е силен между вас;

⁴ защото, <при все че> Той биде разпнат в немощ, но пак живее чрез Божията сила. И ние също сме немощни в Него, но ще сме живи с Него чрез Божията сила спрямо вас.

⁵ Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани?

⁶ А надявам се да познаете, че ние не сме порицани;

⁷ и моля Бога да не сторите никакво зло, - не за да се покажем ние одобрени, но за да струвате вие това, което е честно, ако и да бъдем ние порицани.

⁸ Защото не може да вършим нищо против истината но за истината <можем>.

⁹ Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и за това се молим - за вашето усъвършенствуване.

¹⁰ Затуй, като отсъствувам, пиша това, та когато съм при <вас>, да се не отнеса строго според властта, която ми е дал Господ за назидание, а не за събаряне.

¹¹ Най-после, братя, здравейте. Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.

¹² Поздравете се един друг със света целувка.

¹³ Поздравяват ви всичките светии.

¹⁴ Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас. [Амин].

1 Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,

² и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви:

³ Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и <от> нашия Господ Исус Христос,

⁴ Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят {Или: Век.} според волята на нашия Бог и Отец.

⁵ Комуто <да бъде> славата до вечни векове. Амин.

⁶ Чудя се как вие <оставяте> Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;

⁷ което не е друго <благовестие>, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

⁸ Но ако <и сами> ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.

⁹ Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

¹⁰ Защото на човеци ли <искам да> угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.

¹¹ Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;

¹² понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил <от човек>, но чрез откровение от Исуса Христа.

¹³ Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах.

¹⁴ И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.

¹⁵ А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,

¹⁶ благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,

¹⁷ нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия, и пак се върнах в Дамаск.

¹⁸ Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни;

¹⁹ а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.

²⁰ (А за това, което ви пиша, ето, пред Бога <ви уверявам, че> не лъжа).

²¹ После дойдох в сирийските и киликийските страни.

²² И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;

²³ а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.

²⁴ И славеха Бога поради мене.

2 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

² (А възлязох по откровение). И изложих пред <братята> благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите <от тях>, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

³ Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

⁴ и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

⁵ на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

⁶ А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, <казвам>, не прибавиха нищо повече на моето <учение>;

⁷ а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено <да проповядвам> благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

⁸ (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене <за апостолство> между езичниците),

⁹ и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

¹⁰ <Искаха> само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.

¹¹ А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

¹² Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше <от тях>, защото се боеше от обрязаните.

¹³ И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

¹⁴ Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

¹⁵ Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

¹⁶ като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

¹⁷ Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

¹⁸ Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

¹⁹ Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

²⁰ Съразпнах се с Христа, и <сега> вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

²¹ Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се <придобива> чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

3 О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан <като> разпнат?

² Това само желая да науча от вас: Чрез дела, <изисквани> от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в <евангелското> послание?

³ Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?

⁴ Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!

⁵ Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, <изисквани> от закона ли <върши това>, или чрез вяра в посланието,

⁶ както <с> Авраама, <който> повярва в Бога, и му се вмени за правда?

⁷ Тогава познайте, че тия, които <упражняват> вяра, те са Авраамови чада;

⁸ и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, <казвайки>: "В тебе ще се благославят всичките народи".

⁹ Така щото тия, които <имат> вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.

¹⁰ Защото всички, които се <облягат> на дела, <изисквани> от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".

¹¹ А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно <от това>, "че праведният чрез вяра ще живее";

¹² а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, <което заповядва законът>, ще живее чрез него".

¹³ Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

¹⁴ така щото благословението, <дадено> на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

¹⁵ Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

¹⁶ А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

¹⁷ И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

¹⁸ Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

¹⁹ Тогава, защо се <даде> закона? Прибави се с цел <да се изявяват> престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; <и беше> прогласен от ангели чрез един ходатай.

²⁰ Но ходатаят не <ходатайствува> за един; а Бог, <Който дава обещание>, е един.

²¹ Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

²² Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, <изпълняемо> чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

²³ А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до <времето> на вярата, която имаше да се открие.

²⁴ Така, законът стана за нас детеводител, <да ни доведе> при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

²⁵ Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

²⁶ Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

²⁷ Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

²⁸ Няма <вече> юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

²⁹ И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.

4 Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,

² но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.

³ Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните <учения> на света;

⁴ а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,

⁵ за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

⁶ И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

⁷ Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то <си> Божий наследник чрез Христа.

⁸ Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;

⁹ а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални <учения>, на които изново желаете да робувате?

¹⁰ Вие пазите дните, месеците, времената и годините.

¹¹ Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.

¹² Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз <станах> като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,

¹³ но <сами> знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;

¹⁴ но <пак>, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.

¹⁵ Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.

¹⁶ Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?

¹⁷ Тия <учители> ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат <от нас>, за да търсите тях ревностно.

¹⁸ Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.

¹⁹ Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,

²⁰ желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

²¹ Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли <що казва> законът?

²² Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;

²³ но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.

²⁴ И това е иносказание, защото тия жени <представляват> два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

²⁵ А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.

²⁶ А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;

²⁷ защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената".

²⁸ А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.

²⁹ Но, както тогава роденият, по плът гонеше <родения> по Дух, така е и сега.

³⁰ Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".

³¹ За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.

5 Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.

² Ето, аз, Павел, ви казвам, че, ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползува.

³ Да! повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон.

⁴ Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.

⁵ Защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме.

⁶ Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.

⁷ Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината?

⁸ Това убеждение не <беше> от Онзи, Който ви е призовал.

⁹ Малко квас заквасва цялото тесто.

¹⁰ Аз съм уверен за вас в Господа, че няма да помислите другояче; а който ви смущава, той ще понесе своето наказание, който и да бил той.

¹¹ И аз братя, защо още да бъда гонен, ако продължавам да проповядвам обрязване? <защото> тогава съблазънта на кръста би се махнала.

¹² Дано се отсечаха ония, които ви разколебават.

¹³ Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не <употребявайте> свободата си като повод за <угаждане> на плътта, но с любов служете си един на друг.

¹⁴ Защото целият закон се изпълнява в една дума, <сиреч>, в тая "Да обичаш ближния си както себе си".

¹⁵ Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.

¹⁶ Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти.

¹⁷ Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.

¹⁸ Но ако се водите от Духа, не сте под закон.

¹⁹ А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,

²⁰ идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,

²¹ зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

²² А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност,

²³ кротост, себеобуздание; против такива <неща> няма закон.

²⁴ А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.

²⁵ Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.

²⁶ Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг.

6 Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; <но всекиму казвам>: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.

² Един другиму теготите <си> носете, и така изпълнявайте Христовия закон.

³ Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си.

⁴ Но всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;

⁵ защото всеки има да носи своя си товар.

⁶ А тоя, който се поучава в <Божието> слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи.

⁷ Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.

⁸ Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.

⁹ Да не ни дотегнува да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.

¹⁰ И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра.

¹¹ Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка!

¹² Ония, които желаят да покажат добра представа в плътския <живот>, те ви заставят да се обрязвате; <те търсят> само да не бъдат гонени за Христовия кръст.

¹³ Защото и сами тия, които се обрязват, не пазят закона, но желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашия плътски <живот>.

¹⁴ А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света.

¹⁵ Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.

¹⁶ И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил.

¹⁷ От сега нататък никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си белезите на [Господа] Исуса.

¹⁸ Братя, благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух. Амин.

1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, до светиите и верните в Христа Исуса, които са в Ефес:

² Благодат и мир <да бъде> на вас от Бога, нашия Отец, и <от> Господа Исуса Христа.

³ Благословен <да бъде> Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;

⁴ както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;

⁵ като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,

⁶ за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения <Си>,

⁷ в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,

⁸ която е направил да <доставя> нам изобилно всяка мъдрост и разумение,

⁹ като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си,

¹⁰ за да се приложи когато се изпълнят времената, <сиреч>, да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно, -

¹¹ в Него <казвам>, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени <на това> според намерението на <Бога>, Който действува във всичко по решението на Своята воля,

¹² тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа,

¹³ в Когото и вие, като чухте словото на истината, <сиреч>, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,

¹⁴ който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на <Бога, - да бъдете> за похвала на Неговата слава.

¹⁵ Затова и аз като чух за вярата ви в Господа Исуса и за любовта, която <сте показали> към всичките светии,

¹⁶ непрестанно благодаря <Богу> за вас, и <ви> споменавам в молитвите си.

¹⁷ дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете,

¹⁸ и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство,

¹⁹ и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - <сила, която е> според действуването на могъщата Негова мощ,

²⁰ с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата,

²¹ далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия.

²² И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата,

²³ която е Негово тяло, <изпълнено с> пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички.

2 И <съживи> вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,

² в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;

³ между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.

⁴ Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,

⁵ даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),

⁶ и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни <места>, в Христа Исуса;

⁷ за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.

⁸ Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;

⁹ не чрез дела, за да се не похвали никой.

¹⁰ Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

¹¹ Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,

¹² в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.

¹³ А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.

¹⁴ Защото Той е нашият мир, Който направи двата <отдела> едно, и развали средната стена, която ги разделяше,

¹⁵ като в плътта Си унищожи враждата, <сиреч>, закона със заповедите му <изразени> в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и <тъй> да направи мир,

¹⁶ и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

¹⁷ И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо;

¹⁸ защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.

¹⁹ Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и <членове> на Божието семейство;

²⁰ понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,

²¹ върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа;

²² в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.

3 Затова аз, Павел, затворник за Исуса Христа заради вас езичниците, -

² понеже сте чули за нареденото от Божията благодат, която ми е дадена заради вас,

³ че по откровение ми стана известна тайната, (както и по-преди вкратце <ви> писах,

⁴ от което, като прочитате, може да разберете моето проумяване в Христовата тайна),

⁵ която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци,

⁶ а <именно>, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на [Неговото] обещание в Христа Исуса чрез благовестието,

⁷ на което станах служител според Божията благодат, - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила.

⁸ На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство;

⁹ и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко,

¹⁰ тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога,

¹¹ според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашия Господ;

¹² в Когото имаме своето дръзновение и достъп с увереност чрез вяра в Него;

¹³ за която причина ви моля да се не обезсърчавате от моите изпитни за вас, тъй като те са за вас слава, -

¹⁴ затова, прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос],

¹⁵ от Когото носи името <си> всеки род на небесата и на земята,

¹⁶ да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,

¹⁷ чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта

¹⁸ да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината,

¹⁹ и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.

²⁰ А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим,

²¹ на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века. Амин.

4 И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани,

² със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов,

³ и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.

⁴ <Има> едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:

⁵ един Господ, една вяра, едно кръщение,

⁶ един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.

⁷ А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал

⁸ Затова казва: - "Като възлезе на високо, плени плен И даде дарове на човеците".

⁹ (А това "възлезе" що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята.

¹⁰ Тоя, Който е слязъл, е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко).

¹¹ И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,

¹² за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;

¹³ докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;

¹⁴ за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;

¹⁵ но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,

¹⁶ от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.

¹⁷ Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,

¹⁸ помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;

¹⁹ които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.

²⁰ Но вие не сте така познали Христа;

²¹ понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса),

²² да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти,

²³ да се обновите в духа на своя ум,

²⁴ и да се облечете в новия човек, създаден по <образа на> Бога в правда и светост на истината.

²⁵ Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.

²⁶ Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;

²⁷ нито давайте място на дявола.

²⁸ Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си <нещо> полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.

²⁹ Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;

³⁰ и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,

³¹ всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;

³² а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.

5 И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада;

² и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.

³ А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии;

⁴ нито срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични <неща>, но по-добре благодарение.

⁵ Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Христа и Бога.

⁶ Никой да ви не мами с празни думи; понеже поради тия неща иде Божият гняв върху синовете на непокорството.

⁷ И тъй, не бивайте съучастници на тях.

⁸ Тъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като чада на светлината;

⁹ (защото плодът на светлината се състои във всичко що е благо, право и истинно).

¹⁰ Опитвайте, що е благоугодно на Господа;

¹¹ и не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте;

¹² защото това, което скришом вършат <непокорните>, срамотно е и да се говори.

¹³ А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината; понеже всяко нещо, което става явно е осветлено.

¹⁴ Затова казва: Стани, ти, който спиш, И възкръсни от мъртвите, И ще те осветли Христос.

¹⁵ И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри,

¹⁶ като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.

¹⁷ Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля.

¹⁸ И не се опивайте с вино, <следствието> от което е разврат, но изпълняйте се с Духа;

¹⁹ и разговаряйте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си,

²⁰ и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос,

²¹ като се подчинявате един на друг в страх от Христа.

²² Жени, <подчинявайте се> на своите мъже, като <длъжност> към Господа;

²³ защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той <е> спасител на тялото).

²⁴ Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените <нека се подчиняват> във всичко на своите мъже.

²⁵ Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,

²⁶ за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото,

²⁷ за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.

²⁸ Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.

²⁹ Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;

³⁰ понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости].

³¹ "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът".

³² Тая тайна е голяма; но аз говоря <това> за Христа и за църквата.

³³ Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.

6 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа;

² "Почитай баща си и майка си", (което е първата заповед с обещание),

³ "за да ти бъде добре и да живееш много години на земята".

⁴ И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно.

⁵ Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа.

⁶ Не работете <само> пред очи като човекоугодници, но като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля;

⁷ и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човеци;

⁸ понеже знаете, че всеки слуга или свободен, ще получи от Господа същото добро каквото върши.

⁹ И вие, господари, струвайте същото на тях, като се въздържате от заплашването; понеже знаете, че и на тях и на вас има Господар на небесата, у когото няма лицеприятие.

¹⁰ Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.

¹¹ Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.

¹² Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните <сили> на нечестието в небесните <места>.

¹³ Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.

¹⁴ Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,

¹⁵ и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.

¹⁶ А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;

¹⁷ вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;

¹⁸ молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии,

¹⁹ и за мене, да ми се даде израз да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието,

²⁰ за което съм посланик в окови, да говоря за него с дръзновение, както прилича да говоря.

²¹ Но, за да знаете и вие за моите работи, и как съм, всичко ще ви каже Тихик, любезният брат и верен в Господа служител;

²² когото пратих до вас нарочно за това, да узнаете нашето състояние, и той да утеши сърцата ви.

²³ Мир на братята, и любов с вяра, от Бога Отца и Господа Исуса Христа.

²⁴ Благодат да бъде с всички, които искрено любят нашия Господ Исус Христос. [Амин]

1 Павел и Тимотей, слуги Исус Христови, до всичките в Христа Исуса светии, които са във Филипи, заедно с епископите и дяконите:

² Благодат и мир да бъде на Вас от Бога, нашия Отец и от Господа Исуса Христа.

³ Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,

⁴ винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,

⁵ за вашето участие в <делото на> благовестието от първия ден дори до сега;

⁶ като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.

⁷ И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието.

⁸ Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово.

⁹ И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,

¹⁰ за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,

¹¹ изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога.

¹² А желая да знаете, братя, че това, <което> ме <сполетя>, спомогна повече за преуспяване на благовестието,

¹³ до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;

¹⁴ и повечето от братята на Господа, одързостени от <успеха в> оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх.

¹⁵ Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои и от добра воля.

¹⁶ Едните <правят това> от любов, като знаят, че съм поставен да защищавам благовестието;

¹⁷ а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми.

¹⁸ Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам.

¹⁹ Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването <на мене> Духа Исус Христов,

²⁰ според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, <че>, както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт.

²¹ Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.

²² Но ако живея в тялото, това <значи> плод от делото ми; и така що да избера не зная,

²³ но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре;

²⁴ но да остана в тялото е по-нужно за вас.

²⁵ И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата;

²⁶ тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа.

²⁷ Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието,

²⁸ и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога;

²⁹ защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него;

³⁰ като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.

2 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,

² направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.

³ <Не правете> нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.

⁴ Не гледайте всеки <само> за своето, но всеки и за чуждото.

⁵ Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;

⁶ Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,

⁷ но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

⁸ и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

⁹ Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име;

¹⁰ така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните <същества>,

¹¹ и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

¹² Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;

¹³ Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете <това> и да <го> изработвате.

¹⁴ Вършете всичко без роптание и без препиране,

¹⁵ за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,

¹⁶ като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.

¹⁷ Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.

¹⁸ Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.

¹⁹ А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.

²⁰ Защото нямам никой друг на еднакъв дух с <мене>, който да се погрижи искрено за вас.

²¹ Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.

²² А вие знаете неговата изпитана <вярност>, че той е служител с мене в <делото> на благовестието, както чадо <слугува> на баща си.

²³ Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене,

²⁴ а уверен съм в Господа, че и сам аз скоро ще дойда.

²⁵ Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;

²⁶ понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.

²⁷ И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.

²⁸ Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;

²⁹ Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,

³⁰ понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.

3 Впрочем, братя мои, радвайте се в Господа. За мене не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно.

² Пазете се от злите работници, пазете се от <поборниците> на обрязването {Гръцки: От врязането: <презрителен израз.>};

³ защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Христа Исуса, и не уповаваме на плътта.

⁴ При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,

⁵ <бидейки> обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей,

⁶ по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.

⁷ Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.

⁸ А още всичко считам като загуба заради <това> превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам <всичко> за измет, само Христа да придобия,

⁹ и да се намеря в Него, без да имам <за> своя правда <оная>, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, <то ест>, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,

¹⁰ за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,

¹¹ дано всякак достигна възкресението на мъртвите.

¹² Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.

¹³ Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно <правя>, - като забравям задното и се простирам към предното,

¹⁴ пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.

¹⁵ И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него.

¹⁶ Само нека [имаме за правило да] живеем според това, в което сме достигнали [същото да мъдруваме]

¹⁷ Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас.

¹⁸ Защото мнозина, за които много пъти съм ви казал, а сега и с плач ви казвам, се обхождат като врагове на Христовия кръст;

¹⁹ чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща.

²⁰ Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа,

²¹ Който ще преобрази нашето унищожено тяло, <за да стане> съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си.

4 Затова, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои.

² Моля Еводия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа.

³ Да! и тебе умолявам, искрени <ми> сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха в <делото на> благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.

⁴ Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.

⁵ Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо.

⁶ Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;

⁷ и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.

⁸ Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има <нещо> добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте.

⁹ Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.

¹⁰ Аз много се радвам в Господа, че сега най-после направихте да процъфти изново вашата грижа за мене; за което наистина сте се грижили, ала не сте имали благовремие.

¹¹ Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.

¹² Зная и в оскъдност <да живея>, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички <обстоятелства> съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.

¹³ За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

¹⁴ Но сторихте добре, като взехте участие в скръбта ми.

¹⁵ А и вие, филипяни, знаете, че когато излязох от Македония и почнах <делото на> благовестието, ни една църква, освен едни вие, не влезе във връзка с мене за даване и вземане;

¹⁶ защото и в Солун един-два пъти ми пращахте за нуждата ми.

¹⁷ Не че искам подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка.

¹⁸ Но получих всичко, и имам изобилно; наситих се като получих от Епафродита <изпратеното> от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога.

¹⁹ А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.

²⁰ А на нашия Бог и Отец да бъде слава во вечни векове. Амин.

²¹ Поздравете всеки светия в Христа Исуса. Поздравяват ви братята, които са с мене.

²² Поздравяват ви всичките светии, а особено тия, които са от Кесаревия дом.

²³ Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с духа ви. [Амин].

1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей,

² до светите и верни братя в Христа, <които са> в Колоса: Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, [и Господа Исуса Христа].

³ Благодарим на Бога, Отец на нашия Господ Исус Христос, (като се молим винаги за вас,

⁴ понеже чухме за вашата вяра в Христа Исуса и за любовта ви към всичките светии),

⁵ по причина на онова, за което се надяваме, което се пази за вас на небесата, за което сте чули от по-напред в истинското слово на благовестието,

⁶ което дойде до вас; както то принася плод и расте в целия свят, тъй и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат,

⁷ както сте я и научили от нашия възлюбен съработник Епафраса, който е за нас верен Христов служител;

⁸ който ни и извести за вашата любов в Духа.

⁹ Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме <от Бога> да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване,

¹⁰ за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога;

¹¹ подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите <всичко> с радост;

¹² като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината;

¹³ Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.

¹⁴ В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;

¹⁵ <в Него>, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;

¹⁶ понеже чрез Него бе създадено всичко, <което е> на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

¹⁷ и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.

¹⁸ И глава на тялото, <то ест>, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.

¹⁹ Защото <Отец> благоволи да всели в Него съвършената пълнота,

²⁰ и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, <пролята> на Неговия кръст.

²¹ И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела,

²² примири сега чрез <Неговата> смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни,

²³ ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата, <открита вам> в благовестието, което сте чули, и което е било проповядано на всяка твар под небесата, на което аз Павел станах служител.

²⁴ Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата;

²⁵ на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да <проповядвам> напълно словото на Бога,

²⁶ <сиреч>, тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии;

²⁷ на които Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата.

²⁸ Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа.

²⁹ Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действува в мене мощно.

2 Защото желая да знаете, какъв голям подвиг имам за вас и за ония, които са в Лаодикия, и за ония, които не са ме виждали лично,

² за да се утешат сърцата им, та, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, <сиреч>, Христа,

³ в Когото [са скрити] всичките съкровища на премъдростта и на знанието.

⁴ Това ви казвам, за да ви не измами някой с убедителни думи.

⁵ Защото, ако и да не съм с вас телом, пак духом съм с вас, и се радвам като гледам вашата уредба и постоянството на вашата вяра спрямо Христа.

⁶ И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него,

⁷ вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилващи [в нея с] благодарение.

⁸ Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните <учения> на света, а не по Христа.

⁹ Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството;