^16 (A)а Иуй, Нимесиевия син, помажи за израилски цар. Сафатовия син Елисей, от Авел-Мехола, помажи за пророк вместо тебе. ¹⁷ Който избегне меча на Азаил, Иуй ще убие него, а Елисей ще умъртви онзи, който се избави от меча на Иуй. ^18 (B)Но все пак ще оставя в Израил седем хиляди души – всички, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целували.“

Призоваване на пророк Елисей

^19 (C)Така Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син. Той ореше с дванадесет чифта волове и сам беше с дванадесетия. Когато Илия преминаваше покрай него, хвърли върху него своето наметало.

Read full chapter

Възнесението на пророк Илия

2 И когато дойде време Господ да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия и Елисей идваха от Галгал. ² Илия каза на Елисей: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща във Ветил.“ Но Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те отидоха във Ветил. ³ Пророческите синове, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе и ще го възнесе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“

⁴ Илия пак му каза: „Елисей, стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща в Йерихон.“ И отново Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те достигнаха до Йерихон. ⁵ Тогава учениците на пророка, които бяха в Йерихон, се приближиха до Елисей и му казаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“

⁶ И още веднъж Илия му каза: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща към Йордан.“ Отново Елисей отговори: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така двамата продължиха. ⁷ Тогава петдесет души от учениците на пророка тръгнаха и се спряха недалече отстрани, а двамата стояха с лице към Йордан. ^8 (A)Илия взе кожуха си, нави го и удари с него по водата, и тя се раздели на две страни. И двамата преминаха по сухо.

^9 (B)Когато те преминаваха, Илия каза на Елисей: „Искай каквото желаеш да направя за тебе, преди да бъда взет от тебе.“ Елисей каза: „Нека да бъде мой двоен дял от твоя дух.“ ^10 (C)Той отговори: „Ти искаш трудно нещо. Ако ме видиш как ще бъда взет от тебе, така и ще стане. Ако ли пък не видиш, това няма да стане.“ ^11 (D)Както вървяха по пътя и разговаряха, изведнъж се появи огнена колесница с огнени коне и ги разделиха един от друг. Илия бе грабнат във вихрушката към небето. ^12 (E)Елисей гледаше това и извика: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и конницата му!“

Начало на служението на пророк Елисей

И вече не го видя. Тогава сграбчи дрехите си и ги раздра на две. ¹³ След това той вдигна кожуха на Илия, който бе паднал от него, върна се и застана на брега на Йордан. ¹⁴ Тогава той взе кожуха на Илия, който бе паднал от него, удари с него по водата и каза: „Къде е сега Господ, Бог на Илия?“ И удари по водата и тя се раздели на две страни, и Елисей премина. ¹⁵ Отдалече го видяха учениците на пророка, които бяха срещу Йерихон, и казаха: „Илиевият дух почива върху Елисей.“ След това излязоха, за да го посрещнат, и му се поклониха до земята. ¹⁶ Тогава му казаха: „Ето сред нас, твоите служители, има петдесет души силни мъже. Нека те отидат да потърсят твоя господар. Може би Господният Дух го е вдигнал и го е оставил на някоя планина или в някоя долина.“ Но той отговори: „Не ги изпращайте!“ ^17 (F)Но те настояваха много пред него, докато му дотегнаха и каза: „Изпратете ги!“ Така те изпратиха петдесетте души, който го търсиха три дена, но не го намериха. ¹⁸ Те се върнаха при Елисей, който пребиваваше в Йерихон. Той им припомни: „Не ви ли казах да не ходите?“

¹⁹ Жителите на града казаха на Елисей: „Ето, както виждаш, господарю мой, разположението на този град е добро. Но водата е лоша и земята е безплодна.“ ²⁰ Той отвърна: „Дайте ми нова, плитка купа и поставете сол в нея.“ И му дадоха. ^21 (G)Тогава той излезе при водния извор, хвърли там солта и рече: „Така казва Господ: ‘Аз направих тази вода добра; занапред от нея няма да извира нито смърт, нито безплодие’.“ ²² И водата си е добра и до днес според думите, които изрече Елисей.

²³ Оттам той тръгна към Ветил и докато вървеше, по пътя от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като казваха: „Влизай, плешивецо. Влизай, плешивецо!“ ²⁴ Той се озърна, погледна ги втренчено и ги прокле в името на Господа. В това време от гората излязоха две мечки и разкъсаха четиридесет и две деца от тях. ²⁵ Оттук Елисей отиде на планината Кармил и оттам се завърна в Самария.

Царуване на израилския цар Йорам и походът му срещу Моав

3 След това Ахавовият син Йорам се възцари над Израил в Самария в осемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува дванадесет години. ² И той вършеше зло пред Господа, но не като баща си или майка си, защото премахна Вааловия идол, който баща му беше направил. ³ Само се придържаше към греховете на Йеровоам, Наватовия син, с които той беше въвлякъл в грях Израил, и не се отклоняваше от тях.

⁴ Моавският цар Меша имаше много стада и плащаше данък на израилския цар по сто хиляди агнета и вълната на сто хиляди овни. ^5 (H)Но щом Ахав умря, моавският цар се разбунтува против израилския цар. ⁶ Затова в онези дни цар Йорам излезе от Самария и направи преглед на всички боеспособни израилтяни, ^7 (I)върна се и изпрати да кажат на юдейския цар Йосафат: „Моавският цар се разбунтува против мене. Ще дойдеш ли с мене на война против Моав?“ Той отговори: „Ще дойда! Аз съм готов наравно с тебе, моят боен народ е както твоя народ, моите коне са готови, както твоите коне.“ ⁸ Тогава той попита: „По кой път ще отидем?“ Отговорът беше: „По пътя през едомската пустиня.“

⁹ Така израилският цар тръгна заедно с юдейския цар и едомския цар и те заобикаляха по този път седем дена. Нямаше вода нито за войската, нито за животните, които пехотинците водеха със себе си. ¹⁰ Тогава израилският цар каза: „Горко ни! Това е, защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“

^11 (J)Но Йосафат каза: „Няма ли тук Господен пророк, чрез когото можем да попитаме Господа?“ И един от служителите на израилския цар каза: „Елисей, Сафатовият син, е тук, онзи, който е прислужвал на пророк Илия.“ ¹² Йосафат каза: „С него е словото на Господа.“ Така израилският цар, съпровождан от Йосафат и едомския цар, слязоха при него.

¹³ Тогава Елисей каза на израилския цар: „Какво общо имам с тебе? Иди при пророците на своя баща или при пророците на своята майка.“ Но израилският цар му каза: „Не! Защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“ ^14 (K)Тогава Елисей каза: „Жив е Господ Вседържител, на Когото служа! Ако не почитах юдейския цар Йосафат, нито бих те погледнал, нито бих се отнесъл с внимание към тебе.“ ¹⁵ Сега доведете ми един музикант. И докато музикантът свиреше, ръката на Господа беше върху Елисей ¹⁶ и той каза: „Така казва Господ: ‘Превърни това корито на река в дълбоки водоеми’. ¹⁷ Защото така казва Господ: ‘Няма да видите нито вятър, нито дъжд, а това корито на река ще се напълни с вода, от която ще пиете вие с войската си и добитъка си.’ ¹⁸ Това е лесно в очите на Господа и Той ще предаде Моав във вашите ръце. ¹⁹ Вие ще разрушите всеки укрепен град и всички главни градове. Ще повалите всички плодни дървета и ще запушите всички водни извори. След това ще засипете цялата плодородна земя с камъни.“ ²⁰ На сутринта по времето, когато се принася безкръвната жертва, водата дойде откъм Едом и страната се изпълни с нея.

²¹ Когато всички моавците чуха, че царете се приближават, за да воюват с тях, те събраха мъжете – т.е. всички младежи на възраст за военна служба – и се струпаха край границата. ²² Те станаха рано сутринта и слънцето огряваше водата, и моавците видяха от отсрещната страна, че водата е червена като кръв. ²³ Тогава те извикаха: „Това е кръв! Царете са се сбили помежду си и са се изтребили един друг. Сега, Моав, на плячка!“

²⁴ Когато отидоха при израилския стан, израилтяните се надигнаха и започнаха да разбиват моавците и те побягнаха пред тях, а израилтяните продължаваха да налитат върху тях и да ги избиват. ²⁵ Те събаряха градовете и всеки хвърляше камък върху всяко парче плодородна земя, докато се напълнеше. Те запушиха всички водни извори, повалиха всички плодни дървета, така че остана само Кир-Харешет с крепостта. И въоръжените с прашки го обкръжиха и го обстрелваха.

²⁶ Когато моавският цар видя, че губи битката, взе със себе си седемстотин мечоносци, за да пробият фронтовата линия на едомския цар, но не успя. ^27 (L)Тогава той взе първородния си син, който трябваше да царува вместо него, и го принесе в жертва на градската стена. Това причини голямо възмущение сред израилтяните, те се оттеглиха и се завърнаха в земята си.

Чудесата на пророк Елисей

4 ^(M)Една жена от жените на пророческите ученици с плач казваше на Елисей: „Твоят служител, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа, но лихварят дойде да вземе двете ми деца за роби.“ ² Елисей я попита: „Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи.“ Тя отговори: „Твоята слугиня няма нищо вкъщи освен един съд за маслиново масло.“ ³ Тогава Елисей каза: „Иди и вземи назаем празни съдове от всички твои съседи, много на брой. ⁴ Тогава влез и затвори вратата след себе си и своите синове, и наливай маслиново масло във всички тези съдове. Когато един се напълни, поставяй го настрана.“ ⁵ Тя си отиде и затвори вратата след себе си и синовете си. Те ѝ носеха съдове, докато тя наливаше. ⁶ Когато съдовете се напълниха, тя каза на един от синовете си: „Донеси ми още съдове!“ Но той ѝ отговори: „Няма повече.“ Тогава маслиновото масло престана да тече. ⁷ Тя отиде и съобщи на Божия човек, а той ѝ каза: „Иди, продай маслиновото масло и плати на кредиторите си, а ти и синовете ти можете да живеете с останалото.“

⁸ Един ден Елисей пътуваше за Сунам, където живееше една заможна жена, която обикновено го канеше у дома си да се храни. И колкото пъти минаваше, той всякога се отбиваше и се хранеше с нея. ⁹ Тя каза на мъжа си: „Ето зная, че Божият човек, който често минава край нас, е свят. ¹⁰ Нека направим за него малка, оградена със стени горна стая и да му поставим там легло, маса, стол и лампа. Така че когато идва при нас, да може да стои там.“

¹¹ Един ден Елисей отиде пак там, качи се в горната стая и полегна. ¹² Тогава той каза на Гиезий, младия си служител: „Повикай тази сунамитка!“ Гиезий я повика и тя застана пред него. ¹³ Тогава Елисей му каза: „Кажи ѝ сега: Ето ти полагаш целия този труд заради нас, какво да направим за тебе? Има ли нещо, което да бъде казано за тебе на царя или на военачалника?“ Тя отговори: „Не, аз живея сред народа си.“ ¹⁴ Но Елисей настояваше: „Какво може да се направи за нея?“ Тогава Гиезий каза: „Виж, тя няма дете, а мъжът ѝ е стар.“ ¹⁵ Тогава Елисей отвърна: „Повикай я.“ Той я повика и тя застана при входа. ^16 (N)Той каза: „След година пак по това време ти ще притискаш в прегръдките си син.“ Тогава тя рече: „Не, господарю мой! Ти, Божий човече, не лъжи своята слугиня.“ ¹⁷ Но жената забременя и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.

^18 (O)Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите. ¹⁹ То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“ ²⁰ Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря. ²¹ Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе. ²² След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“ ²³ Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“ ²⁴ И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“ ²⁵ Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил.

Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката. ²⁶ Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: ‘Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?’“ И тя отговори: „Всичко е наред.“ ²⁷ Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“ ²⁸ Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“ ²⁹ Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“ ³⁰ Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея.

³¹ Гиезий вървеше пред тях и сложи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито звук, нито отговор. Той се върна, излезе срещу Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“ ³² Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво. ³³ Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа. ³⁴ След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли. ³⁵ Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си. ³⁶ Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“ ^37 (P)Тя влезе, падна в краката му и се поклони до земята, след това взе сина си и излезе.

³⁸ Елисей се завърна в Галгал, а в страната имаше глад. Пророческите ученици се събраха пред него и той каза на прислужника си: „Постави голямото гърне и свари вариво за пророческите ученици!“ ³⁹ И един от тях излезе на полето, за да събира растения, и намери дива лоза, набра от нея пълен скут диви плодове. Върна се, наряза ги на парчета и ги хвърли в гърнето с варивото, без да ги познава. ⁴⁰ Сипаха на мъжете да ядат. Но щом започнаха да ядат от варивото, те извикаха и казаха: „Божий човече, в гърнето има смърт!“ И не можеха да ядат. ⁴¹ Тогава той каза: „Донесете брашно!“ И той го изсипа в гърнето. След това каза на Гиезий: „Сипи на хората!“ И ядоха, и нямаше в гърнето нищо вредно.

^42 (Q)И един мъж дойде от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хляб от първите плодове – двадесет ечемични самуна и сурови зърна с люспите. Той каза: „Дай на хората да ядат.“ ⁴³ Но прислужникът му попита: „Как мога да дам това на сто души?“ Той настояваше: „Дай на хората да ядат, защото така казва Господ: ‘Ще ядат, и ще остане’.“ ⁴⁴ Така той им даде, те се наядоха и остана още според словото на Господа.

Излекуването на прокажения Нееман

5 Нееман, военачалник на арамейския цар, беше виден човек пред господаря си. Той беше уважаван, защото чрез него Господ беше дал освобождение на арамейците. Но този храбър воин беше прокажен. ² Веднъж арамейците бяха излезли на отряди да плячкосват и плениха младо момиче от израилската земя и то прислужваше на жената на Нееман. ³ То каза на господарката си: „О, да би могъл моят господар да отиде при пророка, който е в Самария, той положително ще премахне от него проказата.“ ⁴ Нееман отиде и извести господаря си: „Това и това каза момичето, което е от израилската страна.“ ⁵ Тогава арамейският цар отвърна: „Стани и върви, а аз пък ще изпратя писмо до израилския цар.“ Така Нееман тръгна и взе със себе си десет таланта сребро, шест хиляди сикли злато и десет празнични одежди. ⁶ Той носеше писмото до израилския цар, в което се казваше: „Ето заедно с това изпращам при тебе Нееман, своя служител, да го излекуваш от проказата му.“ ⁷ И когато израилският цар прочете гласно писмото, той съдра дрехите си и възкликна: „Нима съм Бог да умъртвявам и да съживявам, че да премахна от този човек проказата му? Знаете много добре, че той търси повод за вражда с мене.“

⁸ Когато Божият човек Елисей чу, че израилският цар раздрал дрехите си, той изпрати да попитат царя: „Защо раздираш дрехите си? Нека човекът дойде при мене и ще разбере, че има пророк в Израил.“ ⁹ Така Нееман дойде с конете си и колесницата си и спря пред входа на дома на Елисей. ^10 (R)Елисей изпрати пратеник при него, казвайки: „Върви и се окъпи седем пъти в Йордан и тялото ти ще стане здраво, както преди, и ще бъдеш чист.“ ¹¹ Но Нееман се разгневи и понечи да си тръгне. Той каза: „Ето аз мислех, че той наистина ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще възложи ръката си на болното място и ще премахне проказата. ¹² Не са ли Авана и Парпар, реките на Дамаск, по-добри от всички реки на Израил? Не мога ли да се изкъпя в тях и да се очистя?“ Той се обърна и си тръгна ядосан.

¹³ Тогава неговите служители се приближиха до него и го попитаха: „Татко наш, ако пророкът ти беше казал да направиш велико нещо, не би ли го сторил? Още повече, когато ти казва: ‘Окъпи се и ще бъдеш чист’.“ ^14 (S)Така той слезе долу, потопи се седем пъти в Йордан според думите на Божия човек и тялото му стана пак здраво като тялото на малко дете, и той се очисти.

¹⁵ Тогава той се върна при Божия човек с всички, които го придружаваха, застана пред него и каза: „Ето разбрах, че по цялата земя няма Бог освен в Израил. Приеми, моля, дар от своя служител!“ ¹⁶ Но отговорът беше: „Жив е Господ, на Когото служа! Няма да приема.“ Той настояваше да приеме, но Елисей не се съгласи. ¹⁷ Тогава Нееман каза: „Щом е така, нека твоят служител да вземе товар за две мулета пръст от тази земя, защото служителят ти няма вече да принася всеизгаряне и жертви на други богове освен на Господа. ¹⁸ Относно този въпрос нека Господ да прости на твоя служител, когато моят господар влезе в капището на Римон, за да се поклони там, опрян върху ръката ми, и аз ще се поклоня в капището на Римон – аз трябва да се поклоня в капището на Римон, – нека Господ ми прости това нещо.“ ¹⁹ А Елисей му каза: „Иди си с мир.“ И той се отдалечи малко от него.

²⁰ Тогава Гиезий, прислужникът на Божия човек, каза: „Ето моят господар не поиска да вземе от ръката на арамееца Нееман това, което той е донесъл. Жив е Господ! Ще се затичам след него и ще взема нещо от него.“ ²¹ Така Гиезий тръгна след Нееман и Нееман видя, че някой тича след него. Той слезе от колесницата, за да го посрещне, и запита: „Всичко ли е наред?“ ²² Той отговори: „Наред е, но моят господар ме изпрати да кажа, че току-що дойдоха при мене от Ефремовата планина двама млади мъже от пророческите ученици. Дай им талант сребро и две празнични одежди.“ ²³ Отговорът на Нееман беше: „Моля те, вземи два таланта!“ И много го молеше. Тогава Нееман завърза два таланта сребро в две торби и две премени дрехи и ги даде на двама от слугите си, които ги понесоха пред Гиезий. ²⁴ Когато дойдоха до едно възвишение, Гиезий взе даровете от ръцете им и ги скри у дома си. Освободи хората и те си отидоха. ²⁵ Той отиде и застана пред господаря си. Елисей го попита: „Бил ли си някъде, Гиезий?“ Той отговори: „Твоят слуга никъде не е ходил.“ ²⁶ Но той му отвърна: „Нима духом не те придружавах, когато онзи човек се върна от колесницата си да те посрещне? Не взе ли сребро и дрехи, и маслинови градини и лозя, дребен и едър добитък, слуги или слугини? ^27 (T)Затова нека Неемановата проказа да постигне тебе и потомството ти за вечни времена.“ И Гиезий излезе от него бял като сняг от проказа.

Пророк Елисей и арамейската армия

6 Пророческите ученици казаха на Елисей: „Мястото, където живеем при тебе, е тясно за нас. ² Нека отидем до Йордан и всеки да вземе по една греда оттам и да си направим място за подслон.“ Той каза: „Вървете!“ ³ Тогава един от тях попита: „Искаш ли да съпроводиш слугите си?“ И той отговори: „Идвам.“ ⁴ Така той отиде с тях и те отидоха до Йордан, и започнаха да секат дървета. ⁵ Но когато един от тях поваляше греда, желязото на брадвата му падна във водата. Той завика: „Горко ми, господарю! Тя беше взета назаем!“ ⁶ Но Божият човек запита: „Къде падна?“ Той му показа мястото и Елисей отсече парче дърво и го хвърли натам, и желязото на брадвата изплува. ⁷ Тогава той каза: „Вземи го!“ Той протегна ръката си и го взе.

⁸ Когато арамейският цар тръгна на война против израилтяните, той се посъветва със служителите си и каза: „Ще разположа своя стан на такова и такова място.“ ⁹ Тогава Божият човек изпрати да кажат на израилския цар следното: „Пази се! Не преминавай през онова място, защото арамейците са залегнали там.“ ¹⁰ И израилският цар изпрати мъже към мястото, за което му каза Божият човек. Той го предупреждаваше и предприемаше подобни предпазни мерки не веднъж и не два пъти.

¹¹ И поради това сърцето на арамейския цар се смути; той повика служителите си и ги попита: „Ще ми кажете ли кой от нас ме предава на израилския цар?“ ¹² Тогава един от служителите му отговори: „Никой, господарю мой, царю! Това е Елисей, пророкът в Израил. Той известява на израилския цар дори онези думи, които ти говориш в спалнята си!“ ¹³ И той нареди: „Идете и вижте къде е той и аз ще изпратя да го хванат.“ И му известиха, че той е в Дотан. ¹⁴ Тогава сирийският цар изпрати коне, колесници и силна войска. Те пристигнаха през нощта и обкръжиха града.

¹⁵ На сутринта прислужникът на Божия човек стана рано и излезе. Но войската беше обкръжила града с коне и колесници и младият човек попита: „Ах, господарю, какво ще правим?“ ^16 (U)Елисей отговори: „Не се бой, защото тези, които са с нас, са много повече от онези, които са с тях.“ ¹⁷ И Елисей се помоли: „Господи, отвори му очите да види!“ И Господ отвори очите на прислужника и той видя, че цялата планина беше пълна с огнени коне и колесници около Елисей. ¹⁸ Когато арамейците отидоха при Елисей, той се помоли на Господа и каза: „Порази, моля Те, тези хора със слепота.“ Той ги порази със слепота според молбата на Елисей. ¹⁹ Елисей извика към тях: „Този не е истинският път и това не е градът. Вървете след мене и ще ви заведа при човека, когото търсите.“ И ги заведе в Самария.

²⁰ Когато те влязоха в Самария, Елисей рече: „Господи, отвори очите им да видят!“ Така Господ им отвори очите и те видяха, че са сред Самария. ²¹ Като ги видя, израилският цар каза на Елисей: „Да ги поразя ли, отче мой?“ ²² Но той отговори: „Не ги поразявай! Ти би ли поразил онези, които си пленил с меча си или с лъка си? Сложи хляб и вода пред тях и нека ядат и пият. След това ги върни на господаря им.“ ²³ Така той им приготви изобилна гощавка и те ядоха и пиха. След това ги освободи и те се завърнаха при господаря си. И никога повече грабещи банди от Сирия не влизаха в израилската земя.

Обсадата на Самария и чудното избавление

²⁴ По-късно арамейският цар Венадад събра цялата си войска, излезе и обсади Самария. ²⁵ През време на обсадата настана голям глад в Самария, така че една глава на магаре се продаваше за осемдесет сикли сребро, а четвърт каб гълъбова тор – за пет сикли сребро. ²⁶ Веднъж израилският цар минаваше отгоре по градската стена и една жена извиси към него глас на ридание: „Помогни ми, господарю царю!“ ²⁷ Той отвърна: „Ако Господ не ти помогне, с какво ще ти помогна аз? От хармана ли ще взема или от лина?“ ^28 (V)Тогава царят я запита: „Какво те мъчи?“ Тя отговори: „Тази жена ми каза: ‘Дай своя син, за да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.’ ²⁹ Така ние сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден аз ѝ казах: ‘Дай своя син, за да го изядем.’ Но тя скри сина си.“ ^30 (W)Когато царят чу думите на жената, той раздра дрехите си. Той стори това, докато вървеше по градската стена, и народът видя, че той носи само вретище върху тялото си. ³¹ Той каза: „Нека Господ ми направи това и още повече, ако днес главата на Елисей, Сафатовия син, остане на раменете му!“

³² А Елисей седеше в дома си и стареите седяха при него. И царят изпрати при него един от своите хора. Преди пратеникът да дойде при Елисей, той каза на стареите: „Виждате ли, че синът на убиеца прати да ми отсекат главата? Сега, когато пратеникът дойде, затворете вратата и го притиснете с нея. Защото, ето – след пратеника идва и тропотът от нозете на господаря му.“ ³³ Докато той още говореше с тях, пратеникът пристигна при него и царят каза: „Ето какво бедствие ме постигна от Господа! Какво още да очаквам от Него?“

7 Елисей каза: „Чуйте словото от Господа! Така говори Господ: Утре по това време при портите на Самария една мярка чисто брашно ще струва една сикла и двойна мярка ечемик – една сикла.“ ^2 (X)Тогава сановникът, дясната ръка на царя, каза на Божия човек: „Господ е Този, Който прави прозорци на небето. Ще стане ли това нещо?“ И Елисей отговори: „С очите си ще видиш това, но няма да ядеш.“

^3 (Y)При входа извън портите имаше четирима прокажени, които говореха помежду си: „Защо да седим тук, очаквайки смъртта? ⁴ Ако речем да влезем в града, в града има глад и ще умрем там. Но ако седим тук, ще умрем. Така че да вървим и да се предадем в арамейския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ни убият, ще умрем така или иначе.“ ⁵ И те станаха в здрач, за да отидат в арамейския стан, но когато достигнаха до границата на арамейския стан, там нямаше никого. ⁶ Господ беше направил в арамейския стан да се чува шум от колесници, коне и от голяма войска. И арамейците си бяха казали един на друг: „израилският цар е наел хетските и египетските царе да дойдат против нас.“ ⁷ Поради това те също станаха в здрач и избягаха, изоставяйки шатрите си, конете си и магаретата си. Станът си беше, както те го оставиха. Те избягаха, за да останат живи. ⁸ Когато тези прокажени дойдоха до границата на стана, те влязоха в една шатра, ядоха, пиха и задигнаха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха да ги скрият. След това се върнаха и влязоха в друга шатра, и задигнаха оттам неща, и отидоха да ги скрият. ⁹ И си казаха един на друг: „Ние не трябва да правим така. Този ден е ден за добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме до зазоряване и продължаваме да мълчим, ще бъдем хванати в лъжа. Хайде, нека отидем и съобщим в царския дворец.“ ¹⁰ Така те отидоха и завикаха към пазачите на портата: „Идваме от арамейския стан. Там няма никого, нито се чува човешки глас, само вързани коне и осли и шатрите са непокътнати.“ ¹¹ Тогава пазачите извикаха и предадоха вестта в царския дворец.

¹² Царят стана през нощта и каза на служителите си: „Аз ще ви кажа какво мислят да направят с нас арамейците. Те знаят, че сме гладни, и са напуснали своя стан, за да се скрият в полето, казвайки си: ‘Ако те излязат от града, ще ги хванем живи и ще влезем в града’.“ ¹³ Един от неговите служители отвърна: „Нека вземат пет от конете, които са останали в града – ето от цялото Израилско множество само това остана. Те са като цялото множество на Израил, което се свърши – да изпратим и да видим.“ ¹⁴ И взеха две двойки коне, впрегнати в колесници, които царят прати в арамейския стан и казаха: „Идете и вижте!“ ¹⁵ Те вървяха по стъпките им чак до Йордан и целият път беше осеян с дрехи и вещи, които арамейците бяха изхвърляли в бързината. След това пратениците се завърнаха и известиха на царя.

¹⁶ Тогава народът излезе и плячкоса арамейския стан. И така се случи, че една мярка чисто брашно се продаваше за една сикла и две мерки ечемик – за една сикла, според словото на Господа. ¹⁷ И царят назначи сановника си, своята дясна ръка, да отговаря за портата, но народът го стъпка при портата и той умря. Това стана, както бе казал Божият човек, когато царят ходи при него. ¹⁸ Това се случи според словото на Божия човек към царя: „Две мерки ечемик за една сикла, една мярка чисто брашно за една сикла, утре по това време при портата на Самария.“ ¹⁹ Но сановникът отвърна на Божия човек: „Ето Господ прави прозорци на небето. Ще стане ли това нещо?“ А той беше отговорил: „С очите си ще видиш това, но няма да ядеш.“ ²⁰ И случи се с него точно това. Народът го стъпка при портите и той умря.

Азаил – цар в Дамаск

8 ^(Z)И Елисей каза на жената, чийто син беше върнал към живот: „Стани и тръгнете, ти и твоят дом, и поживейте временно някъде другаде. Защото Господ призова глада и той ще обхване страната за седем години.“ ² Жената се приготви и направи така, както каза Божият човек. Тя отиде с дома си и живя като чужденка седем години във филистимската земя. ³ Тогава, в края на седемте години, жената се завърна от филистимската земя и отиде да подаде жалба при царя относно къщата си и нивата си. ⁴ Царят разговаряше с Гиезий, прислужника на Божия човек, казвайки: „Разкажи ми сега за всички големи дела, които Елисей е извършил.“ ⁵ И докато той разказваше на царя за възкресяването на мъртвото момче, самата жена, чийто син той бе възкресил, дойде да помоли царя за къщата си и за нивата си. Гиезий каза: „Господарю мой, царю, тази е жената, и този е нейният син, когото Елисей върна обратно към живот.“ ⁶ Царят запита жената и тя му разказа всичко. И царят ѝ даде един от царедворците си и каза: „Да ѝ се върне всичко и всички приходи от нивата, откакто е напуснала страната досега.“

^7 (AA)След това Елисей отиде в Дамаск, а арамейският цар Венадад беше болен. Някой му каза: „Божият човек пристигна тук.“ ^8 (AB)Тогава царят нареди на Азаил: „Вземи със себе си дар и иди да посрещнеш Божия човек и попитай чрез него Господа дали ще оздравея от тази болест?“ ⁹ Азаил отиде да го посрещне и взе със себе си дар – всичко най-добро в Дамаск, товар от четиридесет камили. Той дойде, застана пред Елисей и каза: „Твоят син Венадад, арамейският цар, ме изпрати при тебе с тези думи: ‘Ще оздравея ли от тази болест’?“ ¹⁰ Тогава Елисей му каза: „Иди му кажи: ‘Ти сигурно ще оздравееш. Но Господ ми откри, че той непременно ще умре от друго’.“ ¹¹ Елисей не си махна погледа от лицето му, докато онзи не се почувства неловко, и Божият човек заплака. ^12 (AC)Азаил попита: „Защо моят господар плаче?“ А той отговори: „Защото знам какво зло ще сториш на израилтяните. Крепостите им ще опожариш, младите им хора с меч ще погубиш, кърмачетата им ще смажеш и ще разпориш бременните им жени.“ ¹³ Азаил попита: „Твоят слуга псе ли е, че да може да направи такова чудовищно престъпление?“ Елисей отговори: „Господ ми показа, че ти ще бъдеш арамейски цар.“ ¹⁴ Азаил си тръгна от Елисей и се върна при господаря си, който го запита: „Какво ти каза Елисей?“ Той отговори: „Каза ми, че сигурно ще оздравееш.“ ¹⁵ Но на следващия ден той взе завивката, натопи я във вода и я простря на лицето му, и той умря. Тогава Азаил се възцари вместо него.

За юдейските царе Йорам и Охозия

^16 (AD)След юдейския цар Йосафат се възцари синът му Йорам. Това стана в петата година на израилския цар Йорам, Ахавовия син. ¹⁷ Той беше на тридесет и две години, когато стана цар, и царува осем години в Йерусалим. ¹⁸ Но се държеше като израилските царе, по същия начин, както правеше Ахавовият дом, понеже Ахавовата дъщеря му стана жена. Той вършеше зло пред очите на Господа. ^19 (AE)Но заради Своя служител Давид Господ не искаше да погуби Юдея. Защото Той бе обещал да даде светило на него и на потомците му за вечни времена.

^20 (AF)В неговите дни Едом се разбунтува срещу властта на Юдея и издигна свой цар. ²¹ Така Йорам отиде в Цаир с всичките си колесници. Една нощ той събра хората и разби едомците, които го бяха обкръжили, и началниците, и колесниците им, а останалата част от войската се разбяга по шатрите си. ²² Въпреки това Едом се измъкна изпод ръката на Юдея до този ден. По същото време се измъкна и Ливна. ²³ Останалите дела на Йорам и всичко, което той извърши, са записани в книгата на летописите на юдейските царе. ²⁴ След това Йорам почина при предците си и беше погребан при тях в града на Давид. Охозия, неговият син, се възцари вместо него.

^25 (AG)В дванадесетата година на Йорам, син на израилския цар Ахав, започна да царува Охозия, син на юдейския цар Йорам. ²⁶ Той беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царува една година в Йерусалим. Името на майка му беше Готолия, дъщеря на израилския цар Амврий. ²⁷ Той се държеше като Ахавовия дом и вършеше зло пред очите на Господа, както Ахавовия дом, защото той беше зет в Ахавовия дом. ^28 (AH)Той подкрепи Йорам, Ахавовия син, във войната му против арамейския цар Азаил при Рамот в Галаад, но арамейците раниха Йорам. ²⁹ Тогава цар Йорам се върна в Йезреел, за да лекува раните си, които арамейците му нанесоха при Рамот във войната му с арамейския цар Азаил. И Охозия, синът на юдейския цар Йорам, дойде да види Ахавовия син Йорам в Йезреел, понеже той беше болен.

9 И пророк Елисей повика един от пророческите ученици и му каза: „Препаши се през кръста, вземи този съд с маслиново масло в ръката си и иди в Рамот Галаадски. ² Когато пристигнеш там, намери Иуй, син на Йосафат, Немесиев син. Влез, накарай го да стане измежду братята си и го въведи във вътрешната стая. ³ Тогава вземи съда с маслиново масло, излей го върху главата му и кажи: ‘Така казва Господ: «Аз те помазвам за цар на Израил.»’ След това отвори вратата и не чакай, а бягай.“ ⁴ Тогава младежът, пророчески служител, тръгна към Рамот в Галаад.

⁵ Когато пристигна, военачалниците бяха насядали и той каза: „Военачалнико, имам нещо да ти кажа.“ Иуй попита: „На мене от всички, които са тук?“ Той каза: „На тебе, военачалнико.“ ^6 (AI)Така той стана и влезе в къщата и пророческият служител изля маслиновото масло върху главата му и му каза: „Така каза Господ, Израилевият Бог: ‘Аз те помазвам за цар на народа Господен, на Израил. ⁷ Ти ще поразиш дома на своя господар Ахав, за да отплатя за кръвта на Своите служители, пророците, и за кръвта на всички Господни служители, които страдаха от ръката на Йезавел. ^8 (AJ)Целият дом на Ахав ще загине и ще изтребя всичко Ахавово – всички мъже в Израил. ^9 (AK)Аз ще направя дома на Ахав като дома на Наватовия син Йеровоам и като дома на Ахиевия син Вааса. ¹⁰ А псета ще изядат Йезавел в Йезреелското поле и няма да има никой, който да я погребе’.“ След това отвори вратата и побягна.

^11 (AL)Тогава Иуй излезе при служителите на своя господар и някой го попита: „Всичко наред ли е? Защо този безумец те посети?“ Той им отговори: „Вие добре познавате този човек и какво той говори.“ ¹² Но те настояваха: „Това не е истина, кажи ни.“ Тогава той отвърна: „Той ми извести: ‘Така говори Господ: «Помазах те за цар на Израил»’.“ ¹³ Тогава всеки се втурна и грабна дрехата си, и ги сложиха на земята под него върху откритите места, където може да се стъпи. Те затръбиха с рог и обявиха: „Иуй се възцари!“

^14 (AM)(AN)И Иуй, синът на Йосафат, син на Немесий, направи заговор против Йорам. А Йорам с всички израилтяни защитаваше Рамот в Галаад против арамейския цар Азаил. ¹⁵ Но самият цар Йорам се беше върнал в Йезреел, за да се лекува от раните, които арамейците му нанесоха по време на войната с Азаил, арамейския цар.

Иуй каза: „Ако сте съгласни, нека никой не излиза от града, за да отиде и да извести в Йезреел.“ ¹⁶ Тогава Иуй се качи на колесницата си и тръгна за Йезреел, защото Йорам си почиваше там, а юдейският цар Охозия беше дошъл да види Йорам. ¹⁷ На кулата в Йезреел стоеше страж и той видя множеството на Иуй, когато той приближаваше, и каза: „Виждам множество.“ Йорам отвърна: „Вземи конник, изпрати го при него и нека попита дали всичко е наред.“ ¹⁸ Така ездачът излезе на кон да го срещне и каза: „Така говори царят: ‘С мир ли идваш?’“ Иуй отговори: „Тебе какво те засяга с мир ли идвам? Кръгом и влез в строя след мене!“ Тогава стражът извести: „Пратеникът стигна до тях, но не се връща“. ¹⁹ Така царят изпрати втори конник и той ги доближи и каза: „Така говори царят: ‘С мир ли идваш?’“ А Иуй отговори: „Какво е мир за тебе? Кръгом и влез в строя след мене!“ ²⁰ Така наблюдателят извести: „Стигна до тях, но не се връща. А вървежът на началника на множеството като че ли е на Немесиевия син Иуй, защото той върви така яростно.“

²¹ Тогава Йорам каза: „Впрегнете!“ И те впрегнаха колесницата му. И израилският цар Йорам, и юдейският цар Охозия, всеки в своята колесница, излязоха да пресрещнат Иуй. Те го намериха при зеленчуковата градина на йезреелеца Навутей. ²² Когато Йорам видя Иуй, той също попита: „Всичко ли е наред, Иуйе?“ Иуй отговори: „Какво да е наред при блудствата на майка ти Йезавел и при многото ѝ чародейства?“ ²³ Тогава Йорам обърна назад колесницата, побягна и извика на Охозия: „Това е капан, Охозие!“ ²⁴ Иуй грабна лъка в ръцете си и порази Йорам между плещите му, и стрелата прониза сърцето му, и той падна на колене в колесницата си. ²⁵ Тогава Иуй каза на сановника си Бидкар: „Вдигни го и го хвърли в градината на йезреелеца Навутей на открито. Спомни си, ти и аз яздехме един до друг зад баща му Ахав и Господ изрече против него това пророчество: ^26 (AO)‘О, да не бях видял вчера кръвта на Навутей и кръвта на синовете му’ – говори Господ. ‘Аз ще ти се отплатя на това място’ – казва Господ. И така, вдигни го и го хвърли в градината според словото Господне.“

²⁷ И когато юдейският цар Охозия видя това, той побягна по пътя към Бет Хагган, а Иуй се спусна след него и казваше: „Него също!“ Поразиха го в колесницата на склона Гур, близо до Йокнеам, и той избяга в Мегидон и там умря. ²⁸ Тогава служителите му го пренесоха в Йерусалим и го погребаха в гробницата му при предците му в Давидовия град.

²⁹ В единадесетата година на Ахавовия син Йорам в Юдея се възцари Охозия.

Краят на царица Йезавел

³⁰ Докато Иуй се връщаше в Йезреел, Йезавел чу това, постави си черен грим на очите и си накичи косите. И гледаше внимателно от прозореца. ³¹ Когато Иуй влезе през портите, тя извика: „Всичко наред ли е Зимрий, убиецо на господаря си?“ ³² Иуй погледна към прозореца и запита: „Кой е на моя страна? Кой?“ Тогава двама или трима придворни погледнаха в негова посока. ³³ Той каза: „Хвърлете я!“ Те я хвърлиха и кръвта ѝ изпръска стената и конете, и те я стъпкаха. ³⁴ Тогава Иуй влезе, яде, пи и след това каза: „Погрижете се за онази проклетница и я погребете, понеже е царска дъщеря!“ ^35 (AP)Те отидоха да я погребат, но не намериха нищо от нея освен череп, крака и дланите на ръцете. ^36 (AQ)Те се върнаха и му известиха. Той каза: „Това е словото на Господ, което Той изрече чрез Своя служител Илия Тесвитеца: ‘Псета ще изядат трупа на Йезавел в Йезреелското поле ^37 (AR)и Йезавелиният труп ще бъде като тор за почвата на нива в Йезреел, така че никой да не може да каже, че това е Йезавел’.“

Царуване на Иуй

10 Ахав имаше седемдесет синове в Самария. Иуй написа писма и ги изпрати в Самария до израилските началници, старейшини и възпитатели на Ахавовите синове със следното съдържание: ² „Когато стигне до вас това писмо, то – понеже синовете на вашия господар са при вас и при това вие имате колесници и конница, укрепени градове и оръжия – ³ изберете най-добрия и най-подготвения от синовете на господаря си и го поставете на бащиния му престол, и се сражавайте за дома на господаря си.“ ⁴ Но те много се уплашиха и казаха: „Двамата царе не устояха пред него, как ще можем ние да устоим?“ ⁵ Тогава царският домоуправител, градоначалникът, старейшините и възпитателите изпратиха да кажат на Иуй: „Ние сме твои слуги и ще направим каквото ни кажеш. Никого няма да поставяме за цар. Прави, каквото намираш за добре.“ ⁶ Тогава той им написа друго писмо, съдържащо следните думи: „Ако сте с мене и ако се покорявате на думата ми, вземете главите на синовете на вашия господар и ми ги донесете утре по това време в Йезреел.“ А царските синове бяха седемдесет души и ги възпитаваха най-видните в града. ^7 (AS)Когато писмото стигна до тях, те взеха седемдесетте царски синове и ги заклаха, сложиха главите им в кошове и му ги изпратиха в Йезреел. ⁸ Когато пратеникът пристигна, той извести на Иуй: „Донесоха главите на царските синове.“ Той каза: „Сложете ги на два купа при градските порти до сутринта.“ ⁹ На сутринта той излезе, застана и каза на целия народ: „Вие сте невинни! Ето аз направих заговор против моя господар и го убих. А всички тези кой ги уби? ^10 (AT)Знайте сега, че няма да пропадне нито едно от словата на Господа, които Той изрече против дома на Ахав. Господ направи това, което изрече чрез Своя служител Илия.“ ^11 (AU)Иуй изби в Йезреел всички останали от Ахавовия дом – всички първенци, негови близки приятели и свещениците му, така че не остана нито един.

^12 (AV)След това Иуй стана, тръгна и отиде в Самария. И той стигна до мястото Бет-Екед. ¹³ Тук Иуй срещна другари от войската на юдейския цар Охозия и попита: „Кои сте вие?“ Те отговориха: „Ние сме братя по служба на Охозия и отиваме в Самария да научим здрави ли са синовете на царя и синовете на царицата майка.“ ¹⁴ Той нареди: „Хванете ги живи!“ Така те ги хванаха живи и ги заклаха при водоема на Бет-Екед, всичко четиридесет и двама. И от тях не остана нито един.

^15 (AW)Оттам той тръгна и срещна Рехавовия син, Йонадав, който идваше насреща му, и го запита: „Искрено ли е твоето сърце, както моето сърце към твоето?“ И Йонадав отговори: „Да! Искрено е! Подай ми ръката си.“ И той си подаде ръката, а Иуй го качи на колесницата при себе си. ¹⁶ И каза: „Тръгни с мене и виж моята ревност за Господа“ И го намести в колесницата си. ¹⁷ Когато дойде в Самария, той уби всички останали от Ахав в Самария, докато ги изтреби според словото на Господа, което беше говорил на Илия.

¹⁸ Иуй събра целия народ и му каза: „Ахав служеше на Ваал малко, Иуй ще му служи много! ¹⁹ Затова повикайте при мене всичките пророци на Ваал, всичките негови поклонници и всичките му жреци. Да не отсъства никой, защото аз организирам голямо жертвоприношение за Ваал; всеки, който отсъства, няма да остане жив.“ Но Иуй правеше това с лукавство, за да изтреби поклонниците на Ваал. ²⁰ Тогава Иуй каза: „Свикайте празнично събрание за Ваал!“ И обявиха събрание. ^21 (AX)Иуй прати вест по целия Израил и всички поклонници на Ваал дойдоха. Не остана никой, който да не дойде. И влязоха в капището на Ваал и то се напълни открай докрай. ²² Той каза на пазителя на одеждите: „Извади одеждите на всички Ваалови поклонници.“ И той им извади одеждите. ²³ Тогава Иуй влезе с Рехавовия син Йонадав в капището на Ваал и каза на Вааловите служители: „Проверете и вижте дали тук между вас няма някой от служителите на Господа, защото тук трябва да има само Ваалови поклонници.“ ²⁴ И пристъпиха да принасят жертви и всеизгаряния и Иуй постави отвън на капището осемдесет души и каза: „Ако някой допусне един от тези мъже, които предавам в ръцете ви, да избяга, от вас ще изискам живот за живот.“ ²⁵ Когато завършиха принасянето на всеизгарянето, Иуй каза на пазачите и началниците: „Идете и ги избийте! Нека никой да не излезе!“ Те ги убиха с меч и пазачите и началниците ги захвърлиха и отидоха във вътрешността на Вааловото капище. ²⁶ Тогава те изнесоха свещените стълбове от Вааловото капище и ги изгориха. ²⁷ Освен събарянето на свещения стълб на Ваал те разрушиха Вааловото капище и го превърнаха в място за нечистотии и така е до днес. ²⁸ Така Иуй премахна служението на Ваал от израилската земя.

^29 (AY)Но от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той беше вкарал в грях Израил – от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан, – от тях Иуй не отстъпи. ^30 (AZ)И Господ каза на Иуй: „Тъй като ти постъпи почтено в това, което беше праведно в очите Ми, като изпълни над Ахавовия дом всичко, което Ми беше по сърце, твоите синове ще седят до четвърто поколение на Израилевия престол.“ ³¹ Но Иуй не се стараеше да постъпва от все сърце според закона на Господа, Бога Израилев. Той не отстъпваше от греховете на Йеровоам, с които той беше вкарал в грях Израил.

³² В онези дни Господ започна да къса части от израилската земя и Азаил побеждаваше израилтяните по всички техни предели: ³³ на изток от Йордан – цялата галаадска земя, територията на Гад, Рувим и Манасия, като се започне от Ароер, който е при потока Арнон, също Галаад и Васан.

³⁴ Останалите дела на Иуй и всичко, което той извърши, и юначните му подвизи са описани в книгата на летописите на израилските царе. ³⁵ И почина Иуй при предците си, и го погребаха в Самария. И вместо него се възцари неговият син Йоахаз. ³⁶ Иуй царува над Израил в Самария двадесет и две години.

Царуване на Готолия в Юдея

11 ^(BA)Когато Готолия, майка на Охозия, видя, че нейният син умря, започна да погубва всички царски потомци. ² Но Йосавета, дъщеря на цар Йорам и сестра на Охозия, взе Охозиевия син Йоас измежду избиваните царски синове и тайно го отведе с кърмачката му в спалнята. Той бе скрит от Готолия и не бе убит. ³ И той бе скрит шест години при Йосавета в Господния храм, докато Готолия царуваше над страната.

⁴ Но в седмата година Йодай изпрати и взе стотниците на телохранителите и пазачите, доведе ги в Господния храм, уговориха се, закле ги в Господния храм и им показа царския син. ⁵ След това им заповяда следното: „Ето какво ще направите: една от вашите части от онези, които дежурят в събота, ще стои на стража при двореца. ⁶ Друга от тези части ще застане при портата Сур, а последната част – при градската порта зад стражите. Ще пазите двореца, като се редувате. ⁷ Две от отделенията ви, онези, които не са дежурни в събота, да пазят Господния храм в помощ на царя. ⁸ Ще заобиколите царя от всички страни, всеки с оръжието си в ръка, и който се доближи до редиците ви, да бъде убит. Бъдете при царя, когато излиза и когато влиза.“

⁹ Стотниците направиха всичко, което свещеник Йодай заповяда. Всеки взе хората си, които дежурят и които не дежурят в събота, и отидоха при свещеник Йодай. ¹⁰ И свещеникът раздаде на стотниците копията и щитовете, които някога принадлежаха на цар Давид и които се намираха в Господния храм. ¹¹ Пазачите застанаха, всеки с оръжието си в ръка, от дясната страна на храма чак до лявата страна на храма, при жертвеника и при светилището около царя. ¹² Тогава Йодай изведе царския син и му даде короната и царските пълномощия. Те го обявиха за цар, помазаха го, ръкопляскаха и викаха: „Да живее царят!“

¹³ Когато Готолия чу шума от пазачите и народа, тя дойде при народа в Господния храм. ¹⁴ Тогава тя видя царя, стоящ при колоната според обичая, и князете и тръбачите, свирещи за царя, докато целият народ на страната се радваше и надуваше тръби. И Готолия раздра дрехите си и извика: „Заговор! Заговор!“ ¹⁵ Свещеник Йодай даде заповед на стотниците, онези, поставени да командват армията, като им каза: „Изведете я пред храма до войниците. И убийте с меч всеки, който тръгне след нея!“ Защото свещеникът си каза: „Тя не трябва да бъде умъртвена в Господния храм.“ ¹⁶ Те я хванаха и тя премина през конския вход към двореца и там бе убита.

¹⁷ Йодай сключи договор между Господа, царя и народа, че те ще бъдат народ на Господа, а също така – и между царя и народа. ¹⁸ Тогава целият народ на страната се стече в капището на Ваал и го срутиха. Жертвениците му и идолите му разбиха съвсем и убиха пред жертвениците Матан, Вааловия жрец. След това свещеник Йодай постави стражи на Господния храм. ¹⁹ Стотниците заедно с телохранителите, стражата и целия народ на страната взеха царя от храма и го отведоха към двореца по пътя към портата на стражата. Тогава той седна на царския престол. ²⁰ И целият народ на страната се радваше и градът се успокои. А Готолия беше убита с меч в двореца.

12 ^{(BB) [a]} Йоас беше на седем години, когато се възцари.

Царуване на юдейския цар Йоас

² Йоас се възцари в седмата година на Иуй и царува в Йерусалим четиридесет години. И името на майка му беше Цивия от Вирсавия. ³ Йоас вършеше това, което беше правилно в очите на Господа, през всичките си дни, докато свещеник Йодай го наставляваше. ⁴ Но високите места не бяха премахнати и народът все още принасяше жертви и кадения по високите места.

^5 (BC)И Йоас каза на всички свещеници: „Относно парите от обещаните дарения, които са принасяни в Господния храм – парите, пресметнати за всеки изобщо, парите, пресметнати за всеки човек, и всичките пари, които хората доброволно принасят в храма на Господа, да се донесат в дома Господен; ⁶ нека всеки свещеник вземе за себе си от своя доход и да поправят повредите на храма навсякъде, където се намери такава повреда.“

⁷ Но понеже до двадесет и третата година на цар Йоас свещениците не бяха поправяли повредите в храма, ⁸ цар Йоас повика свещеник Йодай и другите свещеници и ги попита: „Защо не поправяте повредите на храма? Отсега няма да взимате пари от вашия доход, защото той е предназначен за поправка на храма.“ ⁹ И свещениците се съгласиха да не взимат вече при себе си сребро от народа, нито да правят поправки на храма.

¹⁰ Тогава свещеник Йодай взе едно ковчеже, направи дупка на капака му и го постави до жертвеника отдясно при входа на Господния храм. И свещениците, които стояха на стража при прага, поставяха там всичките пари, принасяни в Господния храм. ¹¹ И всеки път когато виждаха, че в ковчежето има много пари, царският писар и първосвещеникът идваха, събираха парите, намерени в Господния храм, и ги преброяваха. ¹² Тогава те предаваха отмерените пари на съхранение на онези, които бяха определени в Господния храм, и те плащаха с тях на дърводелците и строителите, които работеха в Господния храм. ¹³ Те отиваха също за зидари и каменоделци, за купуване на дървен материал и дялани камъни, за поправката на повредите в Господния храм и за всички други разноски за поправката на храма. ¹⁴ Но за Господния храм не бяха направени сребърни чаши, щипци за фитили, чаши за пръскане, тръби – никакви златни и сребърни съдове не бяха направени от парите, принасяни в Господния храм. ¹⁵ По-скоро те бяха давани особено на работниците, които поправяха Господния храм. ¹⁶ И не изискваха сметка от мъжете, на които поверяваха парите, да ги дават на онези, които работят, защото те постъпваха честно. ^17 (BD)Парите от жертви за вина и от жертви за грях не се внасяха в Господния храм, те бяха за свещениците.

^18 (BE)Тогава арамейският цар Азаил тръгна на поход, отиде да воюва против Гет и го превзе; след това Азаил намисли да отиде против Йерусалим. ¹⁹ Но юдейският цар Йоас взе всички свещени предмети, които неговите предци, юдейските царе Йосафат, Йорам и Охозия, бяха пожертвали на храма, заедно с неговите свещени предмети и всичкото злато, което се намираше в съкровищниците на Господния храм и на двореца, и го изпрати на арамейския цар Азаил. И той вдигна обсадата от Йерусалим.

²⁰ Останалите дела на Йоас и всичко, което той извърши, е записано в книгата на летописите на юдейските царе. ²¹ И служителите на Йоас въстанаха, направиха заговор и го убиха в Бет-Мило по пътя за Сила. ²² Убиха го служителите му Йозакар, син на Шимеат, и Йехозавад, син на Шомер. Йоас умря и го погребаха при предците му в Давидовия град. Тогава неговият син Амасия се възцари вместо него.

Арамейско потисничество над Израилското царство. Царуване на Йоахаз и Йоас

13 В двадесет и третата година на Йоас, син на юдейския цар Охозия, Йоахаз, син на Иуй, се възцари над Израил в Самария и царува седемнадесет години. ² Той вършеше зло пред очите на Господа и следваше греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил. Той не отстъпваше от него. ³ Гневът на Господа против израилтяните се разпали и Той ги предаваше в ръката на арамейския цар Азаил и в ръката на Азаиловия син Венадад за доста време. ^4 (BF)Тогава Йоахаз се помоли пред Господа и Господ го чу, защото видя притеснението на израилтяните, как ги притесняваше арамейският цар. ⁵ И Господ даде на Израил избавител и те се освободиха от властта на арамейския цар, и израилтяните заживяха в шатрите си както преди. ⁶ Обаче те не се отклониха от греховете на Йеровоамовия дом, с които той въвлече Израил в грях, но го следваха. Дори ашерата стоеше в Самария. ⁷ На Йоахаз не остана никаква войска освен петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пехотинци, защото арамейският цар ги изтреби и ги превърна в прах, по която се тъпче. ⁸ Останалите дела на Йоахаз и всичко, което той извърши, и юначните му подвизи са описани в книгата на летописите на израилските царе. ⁹ И почина Йоахаз при предците си и беше погребан в Самария. И вместо него се възцари неговият син Йоас.

¹⁰ Йоахазовият син Йоас се възцари над Израил в Самария в тридесет и седмата година на юдейския цар Йоас и царува шестнадесет години. ¹¹ Той вършеше зло пред очите на Господа и не се отвръщаше от всичките грехове на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил, а постъпваше като тях. ^12 (BG)Останалите дела на Йоас и всичко, което той извърши, и юначните му подвизи – как воюва с юдейския цар Амасия – са описани в книгата на летописите на израилските царе. ¹³ И почина Йоас при предците си, а на престола му седна Йеровоам. Йоас беше погребан в Самария при израилските царе.

Боледуване и смърт на пророк Елисей

^14 (BH)Елисей се разболя от болест, от която впоследствие и умря. И израилският цар Йоас отиде при него и заплака пред него, изричайки думите: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и неговата конница!“ ¹⁵ Елисей му каза: „Вземи лък и стрели!“ И той взе лък и стрели. ¹⁶ След това Елисей каза на израилския цар: „Постави ръката си на лъка.“ И той постави ръката си на лъка, а Елисей положи своите ръце върху ръцете на царя. ¹⁷ Тогава каза: „Отвори прозореца към изток.“ И той го отвори. Тогава Елисей каза: „Стреляй!“, и той стреля. Елисей извика: „Стрела за победа от Господа! Стрела за победа над арамейците! Ти ще победиш напълно арамейците при Афек.“ ¹⁸ След това той каза: „Вземи стрелите“. И той ги взе. Тогава каза на израилския цар: „Удряй земята!“ Той удари три пъти и спря. ¹⁹ И Божият човек му се разгневи и извика: „Трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да победиш напълно арамейците. А сега ще ги разбиеш само три пъти.“ ²⁰ Елисей умря и го погребаха.

В началото на следващата година разбойници от Моав нахлуха в страната. ²¹ И се случи така, че когато погребваха един човек, хората забелязаха група разбойници. Те бързо хвърлиха мъртвеца в гроба на Елисей и си отидоха. Но когато мъртвецът докосна костите на Елисей, оживя и се изправи на краката си.

²² Арамейският цар Азаил притесняваше израилтяните през всичките дни на Йоахаз, ²³ но Господ се смили над тях, съжали ги и се обърна към тях заради завета Си с Авраам, Исаак и Яков. Не пожела да ги изтреби и до днес не ги отхвърли от лицето Си. ²⁴ Когато арамейският цар Азаил умря, вместо него се възцари неговият син Венадад. ^25 (BI)Тогава Йоахазовият син Йоас си възвърна градовете от Венадад, сина на Азаил, които бяха завзети във война от Йоахаз, баща му. Йоас три пъти го разби и така възвърна градовете на Израил.