Add parallel Print Page Options

15 И реши да иде, и тръгна с него силно пълчище нечестивци да му помагат и да отмъстят на Израилевите синове.

16 Когато наближиха до височината на Веторон, Иуда излезе насреща им с твърде малцина,

17 които, като видяха идещата насреща им войска, казаха на Иуда: как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем ослабнахме, понеже днес още не сме яли.

18 Но Иуда им каза: лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика – мнозина ли да спаси, или малцина;

19 защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата.

20 Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят;

21 а ние се бием за нашите души и за нашите закони.

22 Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях.

23 Като престана да говори, той внезапно се хвърли върху тях, и Сирон биде разбит, също и войската му пред него.

24 И те го гониха по спуска на Веторон до самата равнина; и паднаха от тях до осемстотин мъже, другите пък избягаха във Филистимската земя.

25 И почнаха всички околни езичници да се боят и страхуват от Иуда и братята му.

26 Дойде и до царя името му, и всички народи разказваха за битките на Иуда.

Read full chapter