Add parallel Print Page Options

Смъртта на Юда

(A)Когато Деметрий научи, че Никанор и войниците му са паднали в сражението, повторно изпрати Вакхид и Алким в юдейската земя, а с тях и дясното крило на войската. Те тръгнаха по пътя за Галгал, разположиха се на лагер при Месалот в Арвили и като го завладяха, погубиха много хора. В първия месец на сто и петдесет и втората година разположиха лагера си при Йерусалим, но след това се вдигнаха и се отправиха към Верея с двадесет хиляди мъже и с две хиляди конници.

Юда пък се беше разположил при Еласа с три хиляди отбрани мъже. Но като забелязаха огромната, превъзхождаща ги по численост войска, обзе ги голям страх и мнозина избягаха от лагера. От тях останаха не повече от осемстотин мъже.

Юда видя как войската му се разбяга и понеже му предстоеше битка, сърцето му се сви, защото нямаше време да ги събере. Сломен, той се обърна към останалите: „Да се вдигнем и да тръгнем срещу нашите противници, може би ще имаме сили да се бием с тях!“ Но те започнаха да го разубеждават: „Няма да ни стигнат силите. Нека сега спасим живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях – твърде малко сме.“ 10 Тогава Юда рече: „Не, само това няма да сторя – да бягам от тях! Ако е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да оставим неопетнена нашата слава.“

11 Вражеската войска напусна лагера и се разгърна пред тях. Конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашкари, стрелци и челен отряд все опитни войници. 12 (B)Вакхид пък се намираше на дясното крило. Войската напредваше с двете крила, звучаха бойни тръби. 13 Хората на Юда също затръбиха с тръби, земята се разтресе от грохота на войските и се завърза битка, която продължи от сутринта до вечерта.

14 Юда забеляза, че Вакхид и основната част от войската му се намират вдясно. Тогава при него се събраха всички със смели сърца, 15 разбиха дясното крило и ги преследваха до Азотската планина. 16 Но онези, които се намираха на лявото крило, като видяха, че дясното крило е разбито, се обърнаха в посока към Юда и хората, които го следваха. 17 Настана жестока битка, паднаха много убити и от едната, и от другата страна. 18 Падна и Юда, а останалите се разбягаха. 19 Йонатан и Симон взеха тялото на своя брат и го погребаха в гробницата на предците му в Модин. 20 Всички израилтяни го оплакаха в неутешими ридания, много дни скърбяха за него и казваха: 21 (C)„Загина достойният спасител на Израил!“ 22 Останалите дела на Юда, сраженията, смелите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много.

Избирането на Йонатан за предводител на Израил

23 А след смъртта на Юда по всички предели на Израил се появиха хора, престъпващи Закона, и всички, които вършеха неправда, вдигнаха глава. 24 По това време настана страхотен глад, сякаш и земята мина на тяхна страна. 25 Тогава Вакхид избра нечестивите мъже и ги постави за управници на страната. 26 Те издирваха приятелите на Юда, разпитваха ги и ги отвеждаха при Вакхид. А той, за да им отмъсти, ги подлагаше на оскърбления. 27 И настана голяма скръб в Израил, каквато не бе имало от деня, от който сред тях престанаха да се явяват пророци.

28 Тогава всички приятели на Юда се събраха и казаха на Йонатан: 29 „Откакто твоят брат Юда умря, не се намери мъж като него, който да излезе срещу враговете, Вакхид и срещу противниците на нашия народ.

Read full chapter