1 Книга на Царете 1:9-18

Библия, ревизирано издание

Обещанието на Анна и раждането на Самуил

^9 (A)А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)

^10 (B)И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.

^11 (C)И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.

¹² А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.

¹³ Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.

¹⁴ И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.

^15 (D)А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.

^16 (E)Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.

^17 (F)Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

^18 (G)А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.