Първa Царства 18:20-30

Библия, синодално издание

²⁰ Но Давида бе обикнала другата Саулова дъщеря, Мелхола; и когато обадиха това на Саула, стана му приятно.

²¹ Саул си мислеше: ще я омъжа за него, и тя ще му бъде примка, и ръката на филистимци ще бъде върху него. И рече Саул на Давида: днес ще се сродиш с мене чрез другата.

²² И Саул заповяда на слугите си: кажете тайно на Давида: ето, царят благоволи към тебе, и всичките му слуги те обичат; затова стани зет на царя.

²³ И слугите Саулови предадоха в ушите на Давида всички тия думи. И Давид рече: нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя? Аз съм човек беден и малък.

²⁴ И обадиха на Саула слугите му и рекоха: ето що казва Давид.

^25 (A)Тогава Саул рече: тъй кажете на Давида: царят не иска вено, а само сто филистимски краеобрязъци за отмъщение на царевите врагове. Защото Саул имаше умисъл да погуби Давида с ръцете на филистимци.

²⁶ Слугите му обадиха на Давида тия думи, и Давиду се понрави да стане зет на царя.

^27 (B)Още не бяха се изминали определените дни, Давид стана, тръгна той и людете му с него, и изби двеста души филистимци; па донесе Давид техните краеобрязъци, и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет царев. И Саул му даде за жена дъщеря си Мелхола.

²⁸ Саул видя и узна, че Господ е с Давида (и цял Израил го обича), и че Мелхола, Сауловата дъщеря, обича Давида.

²⁹ И Саул почна да се бои още повече от Давида и стана негов враг през цял живот.

³⁰ И когато филистимските войводи излязоха на война, Давид от самото им излизане действуваше по-благоразумно от всички Саулови слуги, и твърде много се прослави името му.