Първо Царе 2:11-3:21

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Служението на Самуил пред Господа

¹¹ И оставиха там Самуил пред Господа. Елкана замина за Рама у дома си, а детето беше оставено за служба на Господа под надзора на свещеника Илий.

¹² Но синовете на Илий бяха покварени. Те не почитаха Господа, ^13 (A)нито изпълняваха задълженията на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше кръвна жертва, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка, докато се вареше месото, ¹⁴ и я забождаше в котела или в котлето, в тигана или в гърнето. Каквото измъкваше вилицата, това свещеникът вземаше за себе си. Така постъпваха те в Силом с всички израилтяни, които идваха там. ¹⁵ Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на принасящия жертва: „Дай на свещеника месо за печене. Той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.“ ¹⁶ Кажеше ли му някой: „Нека първо изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото желаеш“, той отсичаше: „Не, веднага дай, иначе насила ще взема.“ ¹⁷ И грехът на тези млади хора беше много голям пред Господа, защото те отклоняваха жертвоприношенията, предназначени за Господа.

¹⁸ Самуил още като дете се беше отдал в служба на Господа, облечен в ленен ефод. ¹⁹ Неговата майка постоянно му приготвяше малка горна дреха и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва. ²⁰ А Илий благослови Елкана и жена му с думите: „Господ да те дари с потомство от тази жена вместо онова, което ти посвети на Господа!“ И те си заминаха за родното си място.

²¹ Господ благоволи към Ана и тя зачена и роди още трима синове и две дъщери. А момчето Самуил растеше при Господа.

²² Илий остаря твърде много. Когато чу за това, което синовете му са правили с всички израилтяни и как спели с жените, които служат при входа в скинията на събранието, ²³ той им каза: „Защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ Господен. ²⁴ Не, синове мои, не са добри слуховете, които чувам^[a]. Вие изкушавате народа, който вярва в Господа. ²⁵ Ако човек съгреши пред някого, Бог ще го съди. Но ако човек съгреши против Господа, кой ще се застъпи за него?“ Но те не се вслушаха в гласа на баща си, защото Господ вече беше решил да ги предаде на смърт.

^26 (B)А момчето Самуил все повече и повече растеше и придобиваше благоволение пред Господа и пред хората.

Пророк възвестява съдбата на дома на Илий

^27 (C)И дойде един Божий човек при Илий и му каза: „Така говори Господ: ‘Не се ли открих явно пред твоите предци, когато те бяха още роби в Египет, в дома на фараона? ^28 (D)От всички Израилеви племена Аз избрах тях за свещеници, за да пристъпват към Моя жертвеник, да кадят, да носят ефод пред Мене. Не дадох ли Аз на твоите предци от всички с огън изгаряни жертви на Израилевите синове? ²⁹ А вие защо осквернявате Моите жертви и хлебните приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, защо почиташ синовете си по-високо, отколкото Мене, и защо се гоите от най-доброто на всички приноси от Моя народ Израил.’ ³⁰ Затова словото на Господа, Израилевия Бог, гласи така: ‘Аз наистина бях казал: «Домът ти и домът на баща ти ще служат пред Мене за вечни времена.»’ Но сега словото на Господ гласи: ‘Далеч от Мене!’ Защото Аз ще прославя онези, които Мене прославят, а онези, които Ме презират, ще бъдат посрамени. ^31 (E)Ето настъпват дни, когато ще сломя силната ти ръка, както и мощта на бащиния ти дом, така че повече няма да има старец в твоя дом; ³² и ти ще видиш нещастието на Моето жилище, въпреки че Господ оказва благодеяния на Израил. Никога повече няма да има старец в твоя дом. ³³ Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и да разбивам сърцето ти. Но цялото потомство на дома ти ще умира на средна възраст. ^34 (F)Това, което ще стане с двамата ти синове Офни и Финеес, ще бъде за тебе знамение – в един ден ще умрат и двамата. ³⁵ Ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва според сърцето Ми и според душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом и той ще служи на Моя помазаник вечно. ³⁶ А всеки, който остане в твоя дом, ще дойде да му се кланя за малка сребърна монета и късче хляб и ще каже: ‘Назначи ме към една от твоите левитски служби, за да се препитавам.’“

Призоваване на Самуил за пророк

3 Малкият Самуил служеше на Господа под надзора на Илий. В онези дни рядко прозвучаваше слово от Господа. Пророческите видения не бяха чести. ² В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда. ^3 (G)Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег. ⁴ Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“ ⁵ Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи. ⁶ Но Господ викна отново към Самуил: „Самуиле, Самуиле!“ Той стана и отиде пак при Илий, и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Но той отговори: „Не съм те викал, синко, иди си легни.“ ⁷ Самуил не беше разбрал, че това е Господ, защото словото на Господа още не беше му се откривало. ⁸ Господ викна към Самуил и трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Тогава Илий разбра, че Господ е Този, Който призовава момчето. ⁹ Затова Илий каза на Самуил: „Иди си легни и ако Призоваващият те повика, отговори така: ‘Говори, Господи, понеже Твоят служител слуша.’“ Самуил отиде и легна на мястото си.

¹⁰ И Господ дойде, застана и викна, както преди това: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Говори^[b], понеже Твоят служител слуша.“ ¹¹ Тогава Господ каза на Самуил: „Ето Аз ще извърша в Израил такова дело, че ще писнат и двете уши на всеки, който чуе за него. ^12 (H)В онзи ден Аз отначало докрай ще изпълня над Илий всичко, което предизвестих за дома му. ¹³ Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше. ¹⁴ Поради това, кълна се за дома на Илий: вината на Илиевия дом няма да се заличи за вечни времена нито с жертви, нито с хлебни приноси.“

¹⁵ Самуил спа до сутринта^[c] и отвори вратите на Господния дом. Но Самуил се боеше да съобщи на Илий за това видение. ¹⁶ Тогава Илий повика Самуил и каза: „Самуиле, сине мой!“ Той отговори: „Ето ме!“ ¹⁷ Илий попита: „Какво е това, за което Той ти говори? Не скривай от мене нищо. Бог може сега и в бъдеще да те накаже, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, което Той ти е говорил.“ ¹⁸ Тогава Самуил му разказа всичко и не скри от него нищо. Илий каза: „Той е Господ. Нека постъпи, както Му е угодно.“

^19 (I)Самуил израсна и Господ беше с него. Той не остави неизпълнена нито една негова дума. ^20 (J)Цял Израил от Дан до Вирсавия разбра, че Самуил е засвидетелстван като истинен Господен пророк. ²¹ Господ се явяваше в Силом и по-нататък, защото се откриваше на Самуил в Силом чрез словото на Господа^[d].