Второ Коринтяни 1:17-2:4

Библия, синодално издание

^17 (A)Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“ да бъде и „не“, „не“?

¹⁸ Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“ и „не“.

¹⁹ Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“,

^20 (B)понеже всички обещания Божии в Него са „да“, и в Него „амин“, за слава Божия чрез нас.

^21 (C)А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог;

^22 (D)Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни.

²³ Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;

²⁴ не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.

2 Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.

² Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?

^3 (E)Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.

^4 (F)От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.