Второ Коринтяни 1:3-14

1940 Bulgarian Bible

³ Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

⁴ Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

⁵ Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

⁶ Но, ако ни наскърбяват, <това е> за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, <това е> за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

⁷ И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

⁸ Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

⁹ даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

¹⁰ И Той ни избави от толкоз <близка> смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

¹¹ като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради <стореното> на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

¹² Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

¹³ Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

¹⁴ (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.