Второ Царе 15-18
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Заговорът на Авесалом и бягството на Давид от Йерусалим
15 (A)След това Авесалом си приготви колесници и коне, и лична охрана от петдесет воини. 2 Авесалом ставаше сутрин рано и се спираше край пътя при градските порти. Когато някой имаше спор и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: „От кой град си?“ А когато онзи отговореше: „Твоят служител е от еди-кое си Израилево племе“ – 3 тогава Авесалом му казваше „Ето твоето дело е добро и справедливо, но при царя няма кой да те изслуша.“ 4 И Авесалом продължаваше: „О, да бяха поставили мене за съдия в тази страна! Тогава при мене би идвал всеки, който има спор или дело, и аз бих устроил справедлив съд.“ 5 А когато някой се доближеше да му се поклони, той простираше ръка, прегръщаше го и го целуваше. 6 Авесалом постъпваше по този начин с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. Така Авесалом хитро спечели сърцата на израилтяните.
7 След като изминаха четиридесет години от царуването на Давид, Авесалом каза на царя: „Нека отида и изпълня своя оброк, който бях дал пред Господа в Хеврон. 8 (B)Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: ‘Ако Господ ме върне в Йерусалим, ще принеса жертва пред Господ’.“ 9 Царят му отговори: „Иди с мир.“ И така, той стана и отиде в Хеврон. 10 А Авесалом разпрати вестители между всички Израилеви племена с нареждането: „Когато чуете звук от тръба, кажете: ‘Авесалом се възцари в Хеврон’.“ 11 Заедно с Авесалом от Йерусалим тръгнаха двеста мъже, които беше поканил. Те отидоха простодушно, без да знаят нищо. 12 (C)По време на жертвоприношението Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от жилището му в град Гило. Съзаклятието беше силно, тъй като многоброен народ се стичаше около Авесалом.
13 Тогава при Давид дойде вестител и съобщи: „Сърцето на израилтяните се обърна към Авесалом.“ 14 Затова Давид заповяда на всички свои служители, които бяха при него в Йерусалим: „Ставайте да бягаме, защото не можем да се избавим от Авесалом. Побързайте да заминем, за да не ни застигне и залови, да не ни навлече зло и да не изтреби с меч жителите на града.“ 15 Царските служители заявиха на царя: „Ето твоите служители са готови да направят всичко, което пожелае нашият господар, царят.“ 16 (D)И така, царят потегли пеша, а след него и целият му дом. Царят остави десет свои жени – наложници, да пазят двореца.
17 След като царят и всичките му воини излязоха, те се спряха при Бет-Мерхат. 18 (E)И всичките му служители вървяха от двете му страни, а пред него вървяха всички хелетейци, фелетейци и гетци – личната му охрана от шестстотин души, които бяха дошли заедно с него от Гет. 19 И царят каза на гетеца Етей: „Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с онзи цар Авесалом, понеже си чужденец и си избягал от своята страна. 20 Ти вчера дойде, а днес да те карам да бродиш с нас ли? Аз отивам, където мога. А ти се върни, върни и братята си. Господ ще те възнагради с блага и вярност!“ 21 В отговор Етей каза: „Жив Господ и да живее моят господар, царят! Където и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят служител!“ 22 Тогава Давид каза на Етей: „Ела и върви с мене!“ Така гетецът Етей тръгна заедно с всичките си мъже и деца, които бяха с него. 23 Жителите на цялата тази местност плакаха с висок глас, когато хората на Давид преминаваха. След това царят премина потока Кедрон и всички тръгнаха по пътя към пустинята.
24 (F)Ето дойде свещеник Садок. Заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет[a] и положиха Божия ковчег. А Авиатар принесе жертвоприношение, докато всички хора от града преминаха към Давид. 25 Царят каза на Садок: „Върни Божия ковчег в града. Ако придобия благоволение пред Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя Него и Неговото обиталище. 26 Но ако Той каже: ‘Не благоволя към тебе’, тогава, ето ме – нека прави с мене, както Той пожелае.“ 27 Царят продължи към свещеник Садок: „Виж, върни се в града с мир, както и синът ти Ахимаас и Авиатаровият син Йонатан, двамата ваши синове. 28 Вижте, аз ще се забавя по равнината в пустинята, докато пристигне известие от вас.“ 29 Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там.
30 А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше. Главата му беше покрита и той вървеше бос. Всички, които бяха с него, покриха главите си, вървяха и плачеха. 31 (G)Съобщиха на Давид и казаха: „Също и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалом.“ Давид каза: „Господи, осуети съветите на Ахитофел.“
32 Когато Давид се изкачи навръх планината, където се поклони на Бога, ето насреща му архитецът Хусий, Давидов приятел; дрехата му бе раздрана и главата му беше в прах. 33 И Давид му каза: „Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш в тежест. 34 Но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: ‘Царю, ще бъда твой служител, както досега бях служител на баща ти, така ще бъда твой служител – тогава ти ще осуетиш съвета на Ахитофел за мене. 35 Ето там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар и съобщавай на тези свещеници всяка дума, която чуеш от дома на царя. 36 Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син на Садок, както и Йонатан, син на Авиатар. Чрез тях ми съобщавайте всичко, което чуете’.“ 37 И така, Хусий, Давидовият приятел, влезе в града. Също и Авесалом влезе в Йерусалим.
16 (H)Когато Давид беше прехвърлил върха на планината, ето насреща му Сива, служител на Мемфивостей, с два осела, натоварени с двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи смокини и мях с вино. 2 Царят попита Сива: „Защо носиш това?“ Сива отговори: „Ослите са за яздене в царския дом, хлябът и плодовете са храна за младите хора, а виното – за изнемощелите в пустинята.“ 3 (I)Царят попита: „А къде е синът на господаря ти?“ Сива му отговори: „Ето той остана в Йерусалим, защото каза: ‘Тъкмо сега Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство’.“ 4 Царят каза още на Сива: „Ето твое е всичко, което има Мемфивостей.“ А Сива отговори с поклон: „Дано намеря милост пред очите на моя господар царя!“
5 Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гера. Той вървеше, злословеше 6 и хвърляше камъни върху Давид и върху всички служители на цар Давид. В това време всички воини и всички храбри бойци бяха отдясно и отляво на царя. 7 Като злословеше, Семей крещеше така: „Махай се, махай се, ти, който си убиец и злосторник! 8 Господ стовари върху тебе цялата вина за пролятата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ даде царството на сина ти Авесалом. Затова ти си в неволя, тъй като си кръвопиец!“
9 Тогава Авеса, син на Саруя, каза на царя: „Защо тази кучешка мърша клевети против моя господар, царя? Ще отида да му отсека главата.“ 10 (J)А царят отговори: „Какво общо има между мене и вас, Саруеви синове? Когато той злослови и когато Господ му е казал да злослови против Давид – кой може да попита: ‘Защо правиш това?’.“ 11 Давид продължи към Авеса и към всичките си служители: „Ето синът ми, който е произлязъл от мене, търси да отнеме живота ми, а колко повече един син на вениаминец. Оставете го, нека злослови, защото Господ така му е заповядал. 12 Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо днешното му злословие.“ 13 (K)И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя си, а Семей вървеше по планинското възвишение наред с него, постоянно злословеше и хвърляше камъни и пръст към него. 14 Най-после царят и всички, които бяха с него, пристигнаха уморени[b] и отпочинаха там.
Авесалом в Йерусалим
15 А пък Авесалом и всички мъже на Израил дойдоха в Йерусалим заедно с Ахитофел. 16 (L)В това време архитецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалом и го поздрави с думите: „Да живее царят!“ 17 А пък Авесалом в отговор попита Хусий: „Такава ли е любовта ти към твоя приятел! Защо не отиде с него?“ 18 Хусий отговори на Авесалом: „Не, аз ще отида след този, който е избран от Господа и от всички израилски мъже – негов съм аз и с него ще остана. 19 И при това на кого ще служа? Нали на сина му? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.“
20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: „Посъветвайте ме какво да правим.“ 21 (M)Ахитофел отговори на Авесалом: „Влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят двореца му. Като чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, ще се окуражат всички, които са с тебе.“ 22 (N)И така, поставиха шатра на покрива на двореца, предназначена за Авесалом. Пред цял Израил Авесалом влезе и спа с наложниците на баща си.
23 А по онова време съветите на Ахитофел, които той даваше, се смятаха за допитване до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давид, така и за Авесалом.
17 След това Ахитофел каза на Авесалом: „Ще избера дванадесет хиляди души и ще започна да преследвам Давид още тази нощ. 2 Ще го нападна, когато бъде изморен и с отпуснати ръце. Така ще го уплаша. Тогава всички, които са заедно с него, ще се разбягат. А аз ще убия само царя. 3 По този начин ще върна при тебе целия народ, както младоженка се връща при мъжа си. Ти посягаш на живота само на един-единствен човек. Тогава целият народ ще миряса.“ 4 Тези думи допаднаха на Авесалом и на всички Израилеви старейшини.
5 Между това Авесалом нареди: „Повикайте архитеца Хусий. Да чуем какво ще каже той.“ 6 Хусий дойде при Авесалом, който му каза: „Така и така каза Ахитофел. Да постъпя ли според предложението му? Ако ли не, говори ти.“ 7 А Хусий каза на Авесалом: „Този път съветът, който Ахитофел е дал, не е добър.“ 8 И Хусий продължи: „Ти познаваш баща си и неговите мъже – те са храбри и силно раздразнени като мечка в полето, лишена от малките си. А баща ти е човек войнствен; той няма да престане да нощува с войните. 9 Ето сега той се крие в някоя пещера или на друго място. Ако някой падне поразен при първото нападение върху тях, тогава всеки, който чуе, ще каже: ‘Воините, които тръгнаха след Авесалом, са разбити.’ 10 Поради това и най-храбрият, сърцето на когото е като лъвско сърце, ще падне духом. Защото цял Израил знае колко е храбър баща ти и колко храбри са воините, които са с него. 11 Затова моят съвет е: ‘Нека при тебе да се събере цял Израил – от Дан до Вирсавия, многоброен като морския пясък, и ти лично ще го поведеш на бой. 12 Тогава ще потеглим против него, където и да е той, и ще го нападнем, както роса пада на земята. От всички мъже, които са с него, няма да остане нито един човек. 13 Ако пък той се оттегли в някой град, тогава цял Израил ще донесе при този град въжета и ние ще го завлечем в реката, така че от него и камъче няма да остане’.“ 14 (O)В отговор Авесалом и цял Израил заявиха: „Съветът на архитеца Хусий е по-добър от Ахитофеловия съвет.“ Така Господ отсъди да се осуети добрият Ахитофелов съвет, за да навлече Той злочестина върху Авесалом.
15 И Хусий каза на свещениците Садок и Авиатар: „Ахитофел съветва Авесалом и старейшините Израилеви така и така, но аз посъветвах така и така. 16 (P)А сега бързо съобщете на Давид следното: ‘Тази нощ не оставай при равнинните бродове в пустинята, а по-бързо премини оттатък Йордан, за да не загинат царят и всички воини, които са заедно с него’.“ 17 Йонатан и Ахимаас стояха при извора Рогел, защото не смееха да влязат явно в града. Затова една слугиня отиде да им съобщи това, а те отидоха и съобщиха всичко на цар Давид. 18 Но ги видя един млад мъж и съобщи на Авесалом. Тогава и двамата тръгнаха бързо и отидоха в къщата на един човек в Бахурим, който имаше кладенец в двора си, и те се спуснаха в него. 19 (Q)А жена му взе една покривка и я простря върху отвора на кладенеца, насипа върху нея грухано жито, така че нищо не се забелязваше. 20 Когато мъжете на Авесалом дойдоха при жената в тази къща, те попитаха: „Къде са Ахимаас и Йонатан?“ А жената им отговори: „Преминаха реката през брода.“
Те търсиха, но не ги откриха и се завърнаха в Йерусалим. 21 Когато си заминаха, двамата излязоха от кладенеца, отидоха и съобщиха на цар Давид: „Ставайте и бързо преминете през реката, защото Ахитофел даде такъв и такъв съвет против вас.“ 22 Тогава Давид и всички, които бяха заедно с него, тръгнаха и преминаха Йордан. До зори не остана нито един, който да не беше преминал Йордан. 23 (R)Ахитофел, като видя, че съветът му не е възприет, оседла осела си и се върна в родния си град. След като даде на домашните си последни наставления, се обеси. Така той умря и го погребаха в бащиния му гроб.
Борбата на Давид за неговото царство
24 Давид стигна в Маханаим, а Авесалом премина Йордан заедно с цял Израил. 25 (S)Вместо Йоав за вожд над войската Авесалом постави Амесай. А Амесай беше син на един човек на име Йефер от Йезреел, майка му беше Авигея, дъщеря на Наас, сестра на Саруя, майката на Йоав. 26 А Израил се разположи на лагер в галаадската страна заедно с Авесалом.
27 (T)Когато Давид стигна в Маханаим, Наасовият син Сови от Рава Амонска, Махир, Амиилов син от Лодавар, както и галаадецът Верзелий от Роглим 28 донесоха постелки, блюда и пръстени съдове, пшеница и ечемик, брашно и печени зърна, боб и леща и други печени зърна, 29 мед и масло, овче и краве сирене. Всичко това бе донесено за храна на Давид и на тези, които бяха заедно с него, защото казаха: „Хората са гладни, уморени и жадни в тази пустиня.“
18 След това Давид направи оглед на своята войска и назначи хилядоначалници и стотници. 2 (U)Давид оформи три групи – една третина под началството на Йоав, една третина под началството на Авеса, син на Саруя, брат на Йоав, една третина под началството на Етей от Гет. Царят каза на воините: „Непременно ще дойда и аз заедно с вас.“ 3 Но неговите воини му отговориха: „Не идвай, защото, ако ние се обърнем в бяг, това няма да се забележи. Дори и половината от нас да загинат, също и това няма да се забележи. А ти струваш колкото десет хиляди от нас. Затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.“ 4 Царят заяви пред тях: „Ще постъпя така, както вие намирате за добре.“ И така, царят се спря при градските порти, а всички мъже излизаха по стотици и по хиляди.
Смъртта на Авесалом
5 Тогава царят заповяда на Йоав, Авеса и Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“ Всички воини чуха какво заповяда царят на всички началници за Авесалом. 6 И така, воините излязоха в полето срещу израилтяните. Сражението се разрази в Ефремовата гора. 7 Израилевите воини бяха разбити от Давидовите мъже. През този ден там стана голямо клане – избити бяха двадесет хиляди души. 8 Това сражение се разпростря по цялата страна. В онзи ден гората погълна повече мъже, отколкото мечът изтреби.
9 И стана така, че Авесалом се срещна с Давидовите мъже. Той яздеше на муле. Когато мулето се мушна заедно с него под гъстия клонак на един голям дъб, косата на Авесалом се заплете в клонака на дъба и той увисна във въздуха между небето и земята, а мулето под него избяга. 10 Един човек видя това и съобщи на Йоав: „Ето видях Авесалом да виси на дъба.“ 11 Йоав каза на човека, който му съобщи това: „Ето ти си го видял. А защо не го порази още на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.“ 12 (V)А човекът отговори на Йоав: „И хиляда сикли сребро да сложеха в ръцете ми, пак не бих вдигнал ръка върху царския син. Защото ние чухме как царят заповяда на тебе, на Авеса и на Етей: ‘Пощадете заради мене младия мъж.’ 13 А ако бих постъпил иначе и посегнех на живота му, това не би останало скрито от царя, пък и той би се обърнал против мене.“ 14 Йоав каза: „Няма защо да губя време с тебе.“ Тогава той взе три стрели и ги заби в сърцето на Авесалом, който беше още жив на дъба. 15 Десетте оръженосци на Йоав заобиколиха Авесалом, удариха го смъртоносно и го умъртвиха.
16 След това Йоав затръби с тръба и воините, които преследваха Израил, се завърнаха, понеже Йоав беше заповядал отбой. 17 Взеха Авесалом, хвърлиха го в дълбока яма вътре в гората и натрупаха отгоре голяма грамада камъни. Тогава всички израилтяни се разбягаха, всеки в шатрата си. 18 Още приживе Авесалом си беше въздигнал паметник в Царската долина, защото беше казал: „Нямам син, който да пази спомен за името ми.“ И нарече паметника на своето име. Затова той и до днес се нарича Авесаломов паметник.
19 След това Ахимаас, син на Садок, каза на Йоав: „Ще побързам да съобщя на царя, че Господ чрез Своя справедлив съд го избави от ръцете на враговете му.“ 20 Но Йоав нареди: „Няма да занесеш днес това известие – друг ден ще го направиш, а не днес, защото царският син умря.“ 21 Йоав каза на Хусий: „Иди, съобщи на царя това, което си видял.“ Хусий се поклони на Йоав и тръгна бързо. 22 Но Ахимаас, син на Садок, настояваше и казваше на Йоав: „Каквото и да стане, нека и аз тръгна бързо след Хусий.“ А Йоав му отговори: „Защо искаш да тичаш, синко? Награда за такава новина няма да получиш.“ 23 Ахимаас каза: „Нека да бъде така, но аз ще се завтека.“ Йоав му каза: „Тогава тръгвай.“ Ахимаас се завтече по прекия път и изпревари Хусий.
24 В това време Давид седеше между двете градски порти. Стражът се изкачи на покрива на градската порта, вдигна очи и видя, че един човек тича сам. 25 Тогава стражът извика и съобщи на царя. Царят каза: „Ако е самичък, това е вестоносец.“ А онзи все повече и повече се приближаваше. 26 Стражът видя и друг човек да тича и викна към вратаря: „Ето още един човек тича.“ Царят каза: „Също и това е вестоносец.“ 27 (W)Стражът каза: „Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Садоковия син Ахимаас.“ А царят каза: „Добър човек е той – идва с добра вест.“
28 Ахимаас се провикна към царя: „Поздрав!“ Поклони се на царя с лице до земята и каза: „Благословен да бъде Господ, Бог твой, Който победи тези, които бяха се вдигнали против моя господар, царя!“ 29 След това царят попита: „Как е моето момче Авесалом?“ Ахимаас отговори: „Когато царският служител Йоав изпращаше твоя раб, аз видях голямо смущение, ала не знаех какво става.“ 30 Царят каза: „Обърни се и застани тук.“ Той веднага се обърна и застана.
31 Ето пристигна и Хусий. Хусий каза: „Добра вест има за господаря ми, царя! Господ въздаде днес справедливост, като те избави от всички, които се бяха вдигнали против тебе.“ 32 Царят попита Хусий: „Как е моето момче Авесалом?“ Хусий отговори: „Дано същото, което сполетя този млад мъж, сполети враговете на моя господар, царя, както и всички, които се опълчват против тебе със зло!“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.