Втора Царства 3:31-39

Библия, синодално издание

^31 (A)И Давид каза на Иоава и на всички люде, които бяха с него: раздерете дрехите си и се облечете във вретища и оплаквайте Авенира. И цар Давид вървя след носилото му.

³² Когато погребаха Авенира в Хеврон, царят плака с висок глас над Авенировия гроб; плака и целият народ.

³³ И царят оплака Авенира, нареждайки: нима като един невредник трябваше да умре Авенир?

³⁴ ръцете ти не бяха свързани, нозете ти не бяха оковани; и ти падна, както падат от разбойници. И целият народ начена още повече да го оплаква.

^35 (B)И целият народ дойде да предложи на Давида хляб, докле още не бе мръкнало, но Давид се закле, думайки: нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако вкуся хляб или друго нещо до залез-слънце.

³⁶ И целият народ узна това, и това му се понрави, и всичко, що вършеше царят, нравеше се на целия народ.

³⁷ И оня ден целият народ и всички израилтяни узнаха, че убийството на Авенира, Нировия син, не бе излязло от царя.

^38 (C)И царят каза на слугите си: знаете ли, че днес един вожд и велик мъж падна у Израиля?

^39 (D)Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тия люде, Саруевите синове, са по-силни от мене; ала на оногова, който върши зло, Господ да възвърне според злобата му.