Деяния 13-14
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Служението на Варнава и Савел
13 В църквата в Антиохия имаше няколко пророка и учителя — Варнава, Симеон (наречен Нигер), Луций от Киринея, Манаил, израснал заедно с управителя Ирод, и Савел. 2 Един път, докато служеха на Господа и постеха, Святият Дух им каза: „Отделете ми Варнава и Савел, за да изпълнят делото, за което съм ги призовал.“
3 След като църквата бе постила и се бе молила, те положиха ръцете си върху Варнава и Савел и ги изпратиха.
Варнава и Савел в Кипър
4 И така, пратени от Святия Дух, Варнава и Савел отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. 5 Пристигнаха в Саламин и започнаха да проповядват Божието слово в синагогите на юдеите, а Йоан им помагаше.
6 Те прекосиха целия остров и накрая стигнаха до Пафос, където намериха един юдейски магьосник и лъжепророк на име Вариисус. 7 Той бе приближен на управителя Сергий Павел, който беше умен човек. Управителят повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово. 8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда на гръцки името му) се опитваше да им попречи, правейки всичко възможно, за да отклони управителя от вярата. 9 Тогава Савел, наречен още Павел, се изпълни със Святия Дух и като се вгледа в Елима, 10 каза: „Ти, който си изпълнен с всякакви лъжи и коварства! Ти, сине на дявола и враг на всичко праведно! Няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа? 11 Ето, ръката на Господа е върху теб: ще ослепееш и известно време няма да виждаш слънцето.“
В същия миг всичко за Елима потъна в мрак и той започна да се лута наоколо, опитвайки се да намери някой, който да го води за ръка. 12 Като видя това, управителят повярва, слисан от учението за Господа.
Павел и Варнава отиват в Антиохия
13 Павел и тези, които бяха с него, отплаваха от Пафос и пристигнаха в Пергия — град в Памфилия. Там Йоан се раздели с тях и се върна в Ерусалим. 14 От Пергия те продължиха до град Антиохия в Писидия.
В събота Павел и Варнава влязоха в синагогата и седнаха там. 15 След като четоха от закона на Моисей и от писанията на пророците, водачите на синагогата им изпратиха съобщение: „Братя, ако имате какво да кажете като насърчение за хората, говорете.“
16 Павел стана, вдигна ръка за внимание и каза: „Вие, израелтяни, и вие, които се покланяте на истинския Бог, слушайте! 17 Богът на този израелски народ избра предците ни. Той направи народа ни велик по времето, когато живееха в Египет като чужденци. Всемогъщата му ръка ги изведе оттам. 18 Цели четиридесет години, докато бяха в пустинята, Бог беше търпелив към тях. 19 Той унищожи седем народа в земята на Ханаан и даде земята им на своя народ. 20 Всичко това стана в продължение на около четиристотин и петдесет години.
После Бог им даде съдии до времето на пророк Самуил.[a] 21 След това поискаха цар и Бог им даде Саул — син на Кис, от рода на Вениамин, който царува четиридесет години. 22 След като отстрани Саул, Бог издигна Давид за техен цар и каза за него: „Давид, синът на Есей, е човек, който е като мен в мисленето си. Той ще изпълни всичко, което поискам от него.“
23 А от потомците на Давид Бог даде на Израел Спасител: Исус, както беше обещал. 24 Преди неговото идване Йоан проповядваше на всички израелтяни да се кръстят в знак, че искат да се покаят. 25 Когато наближаваше краят на делото му, Йоан каза: „За кого ме мислите? Аз не съм Месията, но след мен идва Този, на когото не съм достоен дори сандалите на краката да развържа.“
26 На нас, братя, синове на Авраамовия род, и на всички вас, които се покланяте на истинския Бог, е пратено посланието за това спасение. 27 Жителите на Ерусалим и управниците им не познаха в Исус Спасителя: осъдиха го и така изпълниха думите на пророците, които четем всяка събота. 28 И макар че нямаха никакво основание да го осъдят на смърт, всички те молеха Пилат той да бъде убит. 29 И когато извършиха всичко писано за него, те го свалиха от кръста и го погребаха. 30 Но Бог го възкреси от мъртвите 31 и в продължение на много дни Исус се явяваше на онези, които дойдоха заедно с него от Галилея в Ерусалим. Сега те са негови свидетели пред хората.
32 Ние ви носим Благата вест, че обещанието, което Бог даде на прадедите ни, 33 той изпълни за нас, потомците им, като възкреси Исус, както е написано във втория Псалм:
„Ти си моят Син.
Днес аз станах твой Баща.“(A)
34 За това, че възкреси Исус от мъртвите, за да не бъде никога вече подчинен на изтление, Бог каза:
„Ще ви дам святите и сигурни благословения,
които обещах на Давид.“(B)
35 Така и на друго място той казва:
„Няма да позволиш Святият ти
да изтлее в гроба.“(C)
36 Приживе Давид служеше на Божията воля, а когато умря, беше погребан при дедите си и изгни в гроба. 37 Но Онзи, когото Бог възкреси, не изгни в гроба. 38-39 Ето защо, братя, разберете това, което ви възвестяваме, че чрез Исус можете да получите прошка за греховете си. Ако вярвате в него, можете да бъдете свободни от всичко, от което законът на Моисей не можа да ви освободи. 40 Затова внимавайте, за да не ви се случи казаното от пророците:
41 «Чуйте, присмехулници!
Почудете се, а после умрете,
защото по ваше време
ще извърша нещо,
в което няма да повярвате,
дори и ако някой ви го обясни.»“(D)
42 Когато Павел и Варнава излизаха от синагогата, хората ги помолиха да дойдат отново другата събота и да им разкажат повече за тези неща. 43 След събранието много юдеи и прозелити, които се покланяха на истинския Бог, тръгнаха след Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги призоваха да останат верни на Божията благодат.
44 На следващата събота почти целият град се събра да чуе посланието на Господа. 45 Като видяха огромното множество, юдеите се изпълниха със завист и започнаха да обиждат Павел и да възразяват на казаното от него. 46 Но Павел и Варнава смело заговориха: „Вие, юдеи, първи трябваше да чуете Божието слово. Но тъй като го отхвърляте и не се считате достойни за вечен живот, то ние се обръщаме сега към езичниците. 47 Защото ето какво ни заповяда Господ:
«Поставих те да бъдеш светлина за останалите народи,
за да покажеш на хората от цял свят пътя към спасението.»“(E)
48 Като чуха това, езичниците се зарадваха и прославиха посланието на Господа. И всички, които бяха определени да получат вечен живот, повярваха.
49 Така Божието слово се разпространи из цялата околност. 50 Но юдеите подтикнаха към недоволство някои уважавани религиозни жени и градските първенци. Те започнаха да преследват Павел и Варнава и ги прогониха от областта. 51 Павел и Варнава изтърсиха праха от краката си[b] против тях и отидоха в Икония. 52 А последователите на Исус в Антиохия бяха изпълнени с радост и със Святия Дух.
Павел и Варнава в Икония
14 В Икония, както навсякъде другаде, Павел и Варнава отидоха в синагогата на юдеите и говориха така убедително, че много юдеи и езичници повярваха. 2 А онези юдеи, които не повярваха, насъскаха езичниците и насадиха в тях злоба срещу братята. 3 Но Павел и Варнава останаха там дълго време и смело говореха за Господа, който потвърждаваше посланието за своята благодат, като им даваше силата да извършват знамения и чудеса. 4 Жителите на града бяха разделени: едни подкрепяха юдеите, други — апостолите.
5 Някои езичници и юдеи, заедно с водачите си, се опитваха да посегнат на Павел и Варнава и да ги убият с камъни. 6 Когато апостолите узнаха за това, те побягнаха към околностите на градовете Листра и Дервия в Ликаония, 7 където продължиха да проповядват Благата вест.
Павел в Листра и Дервия
8 В Листра живееше един парализиран човек. Куц по рождение, той никога не беше ходил. 9 Този човек седеше и слушаше думите на Павел. Павел го погледна и като видя вярата му, че Бог може да го излекува, 10 каза високо: „Изправи се на краката си!“ Човекът скочи и проходи.
11 Като видяха това, което Павел извърши, хората започнаха да говорят високо на своя ликаонски език: „Боговете са слезли при нас в образа на хора!“ 12 Нарекоха Варнава „Зевс“, а Павел — „Хермес“, тъй като от тях двамата, той говореше през по-голямата част от времето. 13 Жрецът на Зевс, чийто храм беше близо до града, дойде до градската порта с венци и волове, с намерение заедно с народа да ги принесе в жертва на апостолите.
14 Когато Варнава и Павел разбраха за това, разкъсаха дрехите си и се втурнаха сред множеството, викайки: 15 „Хора, защо вършите това? Ние не сме богове, а човешки същества като вас! Дойдохме да ви съобщим Благата вест, за да се откажете от тези безсмислени неща и се обърнете към живия Бог, който е сътворил небето, земята, морето и всичко в тях. 16 В миналото той остави всеки народ да върви по своя път, 17 макар че непрестанно свидетелстваше за себе си с различни благодеяния: изпращаше ви дъждове от небето и сезони на плодородие. Той ви дава храна и изпълва сърцата ви с радост.“ 18 Но и с тези думи Павел и Варнава едва успяха да убедят тълпите да не им принасят жертви.
19 По това време от Антиохия и Икония дойдоха няколко юдеи, които настроиха народа срещу Павел. Хората го пребиха с камъни, повлякоха го и го захвърлиха извън града, като мислеха, че е мъртъв. 20 Но когато последователите се събраха около него, той стана и се върна отново в града. На другия ден замина заедно с Варнава за Дервия.
Варнава и Павел се връщат в Антиохия
21 В Дервия Павел и Варнава проповядваха Благата вест и направиха от много хора последователи на Исус. След това се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22 където укрепваха душите на последователите, като ги насърчаваха да постоянстват във вярата и им казваха: „Много страдания трябва да понесем по пътя си към Божието царство.“ 23 След като поставиха презвитери за всяка църква, Павел и Варнава с пост и молитви ги повериха на Господа, в когото презвитерите бяха повярвали.
24 Преминавайки през Писидия, те пристигнаха в Памфилия. 25 В Пергия проповядваха посланието, а оттам отидоха в Аталия, 26 откъдето отплаваха обратно за Антиохия — мястото, където вярващите ги бяха поверили на Божията благодат да извършат делото, което сега бяха изпълнили.
27 Пристигайки в Антиохия, Павел и Варнава събраха църквата и съобщиха всичко, което Бог бе извършил чрез тях, и как бе отворил за езичниците вратата към вярата. 28 Там те останаха с последователите дълго време.
Footnotes
- Деяния 13:20 Самуил Последният съдия и първият пророк на Израел.
- Деяния 13:51 изтърсиха праха от краката си Израз на презрение. Предупреждение за прекратяване на всякакви връзки с тях.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center