Деяния 22:6-16

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

⁶ Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина. ⁷ Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш?’ ⁸ Аз отвърнах: ‘Кой си Ти, Господине?’ А Той ми рече: ‘Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.’ ⁹ Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха^[a], но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше. ¹⁰ Тогава попитах: ‘Какво да правя, Господи?’ А Господ ми рече: ‘Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.’ ¹¹ И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск. ¹² А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск, ¹³ дойде, застана при мене и ми рече: ‘Брате Савел, прогледни!’ И в същия миг аз го видях. ^14 (A)Тогава ми каза: ‘Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. ¹⁵ Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул. ¹⁶ И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус^[b].’