Деяния на апостолите 27:6-28

Библия, ревизирано издание

⁶ Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.

⁷ И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон.

⁸ И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.

^9 (A)Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:

¹⁰ Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

¹¹ Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.

¹² И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.

Морската буря

¹³ И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.

¹⁴ Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,

¹⁵ и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

¹⁶ И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;

¹⁷ и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

¹⁸ И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.

¹⁹ И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.

²⁰ И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

²¹ А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.

²² Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;

^23 (B)защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:

^24 (C)Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.

^25 (D)Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

^26 (E)Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

²⁷ А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

²⁸ И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.