Изход 9:13-34

1940 Bulgarian Bible

¹³ След това Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона, и речи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

¹⁴ Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

¹⁵ Понеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята,

¹⁶ ако не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

¹⁷ Още ли се надигаш против людете Ми та не ги пускаш?

¹⁸ Ето, утре около тоя час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откак се е основал, дори до днес.

¹⁹ Сега, прочее, прати да приберат скоро добитъка ти и всичко що имаш по полето; <защото> града ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере в къщи; и те ще измрат.

²⁰ Прочее, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си;

²¹ а който не даде внимание на казаното от Господа, остави слугите си и добитъка си по полето.

²² Тогава Господ каза на Моисея: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя.

²³ И Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спущаше по земята; Господ наваля град по Египетската земя.

²⁴ Така имаше град, и огън размесен с града, <град> много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откак е заживял там народ.

²⁵ В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето.

²⁶ Само в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град.

²⁷ Тогава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете ми сме нечестиви.

²⁸ Помолете се Господу: защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да останете.

²⁹ А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен.

³⁰ Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога.

³¹ (Ленът и ечемикът бидоха изпобити, защото ечемикът беше на класове, и ленът връзваше семе;

³² но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни).

³³ И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

³⁴ Но като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът и гръмовете, той продължаваше да греши, и закорави сърцето си, той и слугите му.