Битие 1-11
Библия, ревизирано издание
НАЧАЛО НА СВЕТА И ЧОВЕЧЕСТВОТО
Сътворението
1 (A)В началото Бог сътвори небето и земята.
2 (B)А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 (C)И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5 (D)Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро, ден първи.
6 (E)И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода.
7 (F)И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така.
8 Бог нарече свода Небе. И настана вечер, и настана утро, ден втори.
9 (G)И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така.
10 Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
11 (H)И Бог каза: Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.
12 От земята прорасна крехка трева – трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
13 И настана вечер, и настана утро, ден трети.
14 (I)И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините;
15 и да бъдат за светила на небесния свод, за да осветяват земята; и стана така.
16 (J)Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.
17 И Бог ги постави на небесния свод, за да осветяват земята,
18 (K)да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
19 И настана вечер, и настана утро, ден четвърти.
20 Бог каза: Да произведе водата изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния свод.
21 (L)И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ; и Бог видя, че това беше добро.
22 (M)И Бог ги благослови, като каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И настана вечер, и настана утро, ден пети.
24 Бог каза: Да произведе земята одушевени животни според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка – според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че това беше добро.
26 (N)Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
27 (O)И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 (P)И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 (Q)Бог каза: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 1(R)А на всички земни зверове, на всички въздушни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам всяка зелена трева за храна; и стана така.
31 (S)И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро. И настана вечер, и настана утро, ден шести.
2 (T)Така бяха завършени небето и земята, и цялото им войнство.
2 (U)И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил.
3 (V)И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.
4 (W)Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.
5 (X)А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева още не беше поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
6 а па̀ра се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.
7 (Y)И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
Адам и Ева в Едемската градина
8 (Z)И Господ Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.
9 (AA)Господ Бог направи да прораства от земята всяко дърво, което е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината и дървото на познаване на доброто и злото.
10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, откъдето се разклоняваше на четири главни реки.
11 (AB)Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, където има злато.
12 (AC)И златото на онази земя е добро; там има още ароматна смола и ониксов камък.
13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.
14 (AD)Името на третата река е Тигър[a]; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
15 (AE)И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
16 Господ Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,
17 (AF)но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
18 (AG)И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
19 (AH)И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана.
20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека.
21 (AI)Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.
22 (AJ)И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
23 (AK)А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена[b], защото беше взета от Мъжа[c].
24 (AL)Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.
25 (AM)А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.
Грехопадението
3 (AN)А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2 Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем,
3 (AO)но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4 (AP)А змията каза на жената: Никак няма да умрете;
5 (AQ)но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.
6 (AR)И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.
7 (AS)Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.
8 (AT)И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9 Но Господ Бог повика човека и му каза: Къде си?
10 (AU)А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих.
11 А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 (AV)И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох.
13 (AW)И Господ Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох.
14 (AX)Тогава Господ Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си.
15 (AY)Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 (AZ)На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17 (BA)А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си.
18 (BB)Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
19 (BC)С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
20 И човекът наименува жена си Ева[d], защото тя беше майка на всички живи.
21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.
22 (BD)И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно,
23 (BE)затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.
24 (BF)Така Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
Каин и Авел
4 Адам позна жена си Ева; и тя зачена и роди Каин; и каза: С помощта на Господ придобих човек.
2 (BG)Роди още и брат му Авел. Авел пасеше стадо, а Каин беше земеделец.
3 (BH)И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.
4 (BI)Така също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно към Авел и приноса му,
5 (BJ)а към Каин и приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
6 И Господ каза на Каин: Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти?
7 Ако правиш добро, няма ли да бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата и се стреми към тебе; но ти трябва да го покориш.
8 (BK)Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин застана против брат си Авел и го уби.
9 (BL)И Господ каза на Каин: Къде е брат ти Авел? А той отговори: Не зная; пазач ли съм аз на брат си?
10 (BM)И Бог каза: Какво си направил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.
11 И сега, проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка.
12 Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава силата си; беглец и скитник ще бъдеш на земята.
13 А Каин каза на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, че не мога да го понеса.
14 (BN)Ето, днес ме гониш от лицето на тази земя; ще бъда скрит от Твоето лице и ще бъда бежанец и скитник по земята; и така всеки, който ме намери, ще ме убие.
15 (BO)А Господ му отговори: Затова, който убие Каин, на него ще бъде отмъстено седмократно. И Господ определи белег за Каин, за да не го убива никой, който го намери.
16 (BP)Тогава Каин излезе от Господнето присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
Потомството на Каин и Сит
17 (BQ)И Каин позна жена си, която зачена и роди Енох: и Каин съгради град и нарече града Енох, по името на сина си.
18 И на Енох се роди Ирад; а от Ирад се роди Мехуяил; от Мехуяил се роди Метусаил; и от Метусаил се роди Ламех.
19 Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.
20 Ада роди Явал; той беше родоначалник на онези, които живеят в шатри и имат добитък.
21 (BR)Името пък на брат му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал.
22 Така и Села роди Тувал-Каин, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каин беше Наама.
23 И Ламех каза на жените си:
Адо и Село, чуйте гласа ми,
жени Ламехови, слушайте думите ми,
понеже мъж убих затова, че ме нарани.
Да! Юноша – затова, че ме смаза.
24 (BS)Ако на Каин се отмъсти седмократно,
то на Ламех ще се отмъсти седемдесет и седемкратно.
25 (BT)И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит[e], защото, казваше тя, Бог ми определи друга рожба вместо Авел, тъй като Каин го уби.
26 (BU)Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос. Тогава хората започнаха да призовават Господнето име[f].
Потомството на Адам до потопа
5 (BV)Ето родословието[g] на Адамовото потомство. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;
2 (BW)създаде ги мъж и жена, благослови ги и ги наименува Човек, в деня, когато бяха създадени.
3 (BX)Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ и го наименува Сит.
4 (BY)А откакто се роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години; и от него се родиха синове и дъщери.
5 (BZ)И всички дни на Адам, колкото живя, станаха деветстотин и тридесет години; и умря.
6 (CA)Сит живя сто и пет години и от него се роди Енос.
7 А откакто се роди Енос, Сит живя осемстотин и седем години и от него се родиха синове и дъщери.
8 И всички дни на Сит станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.
9 Енос живя деветдесет години и от него се роди Кенан.
10 А откакто се роди Кенан, Енос живя осемстотин и петнадесет години и от него се родиха синове и дъщери.
11 И всички дни на Енос станаха деветстотин и пет години; и умря.
12 Кенан живя седемдесет години и от него се роди Маалалеил.
13 А откакто се роди Маалалеил, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.
14 И всички дни на Кенан станаха деветстотин и десет години; и умря.
15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и от него се роди Яред.
16 А откакто се роди Яред, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
17 И всички дни на Маалалеил станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.
18 (CB)Яред живя сто шестдесет и две години и от него се роди Енох.
19 А откакто се роди Енох, Яред живя осемстотин години и от него се родиха синове и дъщери.
20 И всички дни на Яред станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.
21 Енох живя шестдесет и пет години и от него се роди Матусал.
22 (CC)А откакто се роди Матусал, Енох ходи по Бога триста години и от него се родиха синове и дъщери.
23 И всички дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години.
24 (CD)И Енох живееше според Божиите заповеди и го нямаше вече, защото Бог го взе.
25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и от него се роди Ламех.
26 А откакто се роди Ламех, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и от него се родиха синове и дъщери.
27 И всички дни на Матусал станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.
28 Ламех живя сто осемдесет и две години и от него се роди син;
29 (CE)и го наименува Ной[h], като казваше: Този ще ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, който ни идва от земята, която Господ прокле.
30 А откакто роди Ной, Ламех живя петстотин деветдесет и пет години и от него се родиха синове и дъщери.
31 И всички дни на Ламех станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря.
32 (CF)А Ной беше на петстотин години; и от Ной се родиха Сим, Хам и Яфет.
Покварата на човечеството
6 (CG)След като хората започнаха да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 (CH)Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 (CI)И тогава Господ каза: Духът, който съм му дал, няма да владее вечно у човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В онези дни на земята живееха исполините[i]; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, които бяха онези силни и прочути старовременни мъже.
5 (CJ)И като видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло,
6 (CK)разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
7 И Господ каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох – хора, зверове, влечуги и въздушни птици, – понеже съжалих, че ги създадох.
8 (CL)А Ной придоби Господнето благоволение.
9 (CM)Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.
10 (CN)И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет.
11 (CO)А земята се разврати пред Бога; земята се напълни с насилие.
12 (CP)Бог видя земята; и ето, тя беше развратена, защото всяка твар имаше развратно поведение на земята.
Подготовката за потопа
13 (CQ)И Бог каза на Ной: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.
14 Направѝ си ковчег от гоферово дърво; да направиш стаи в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.
15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.
16 Направи на ковчега прозорец, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрани; направи го с долен, среден и горен етаж.
17 (CR)И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко, което се намира на земята, ще измре.
18 (CS)Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с теб.
19 (CT)И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да запазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.
20 (CU)От птиците според вида им, от добитъка според вида му и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота.
21 А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях.
22 (CV)И Ной извърши всичко, според както му заповяда Бог; така направи.
Потопът
7 (CW)Тогава Господ каза на Ной: Влез ти и цялото ти семейство в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.
2 (CX)Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;
3 също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да запазиш от тях разплод по лицето на цялата земя.
4 (CY)Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, което съм създал.
5 (CZ)И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.
6 А Ной беше на шестстотин години, когато на земята стана потопът от водата.
7 (DA)И поради водите от потопа в ковчега влязоха Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.
8 От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята,
9 влязоха в ковчега две по две при Ной, мъжки и женски, според както Бог заповяда на Ной.
10 И след седмия ден водите на потопа заляха земята.
11 (DB)В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха.
12 (DC)И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.
13 (DD)В същия този ден в ковчега влязоха Ной и синовете му: Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите му снахи –
14 (DE)те и всички животни според вида си, всичкият добитък според вида си и всички влечуги, които пълзят по земята, според вида си и всички птици според вида си, всяка птица от всякакъв вид.
15 (DF)Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ной.
16 (DG)И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му беше заповядал; и Господ го затвори вътре.
17 (DH)Четиридесет дни продължи потопът на земята; и водите придойдоха и повдигнаха ковчега, и той се издигна над земята.
18 (DI)Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.
19 (DJ)Водите се усилваха твърде много на земята, така че бяха покрити всички високи планини, намиращи се под цялото небе.
20 Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите и планините бяха покрити.
21 (DK)И всяка твар, която се движеше по земята, умря – птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята, и всеки човек.
22 От всичко, което беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.
23 Всичко живо, което се намираше по лицето на земята, бе изтребено – хора, добитък, животни и небесни птици; изтребени бяха от земята; останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.
24 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.
8 Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха.
2 (DL)Изворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря.
3 (DM)Малко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват.
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 (DN)После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил;
7 и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.
8 Тогава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.
10 А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала.
12 След това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.
14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
Излизане от ковчега
15 Тогава Бог говорѝ на Ной:
16 (DO)Излез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с теб.
17 (DP)Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе – птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
18 Ной излезе и с него синовете му, жена му и снахите му;
19 излязоха от ковчега и всички животни, всички птици, всичко, което се движи по земята, според родовете си.
20 (DQ)И Ной издигна жертвеник на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица и ги принесе за всеизгаряния на жертвеника;
21 (DR)и Господ помириса сладко благоухание. И Господ каза: Няма да проклинам вече земята заради човека, защото намеренията му са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както направих.
22 (DS)Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да изчезнат.
Божият Завет с Ной
9 (DT)В това време Бог благослови Ной и синовете му, като каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.
2 (DU)От вас ще се страхуват и ще треперят всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, което пълзи по земята, и всички морски риби са предадени в ръцете ви.
3 (DV)Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както дадох зелената трева.
4 (DW)Да не ядете обаче месо с живота му, т. е. с кръвта му.
5 (DX)А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! От брата на всеки човек ще изискам живота на човека.
6 (DY)Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото Бог направи човека по Своя образ.
7 (DZ)А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и се умножавайте по нея.
8 После Бог говорѝ на Ной и на синовете му с него:
9 (EA)Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас;
10 (EB)и с всичко живо, което е с вас – птиците, добитъка и всички земни животни, които са с вас, да, с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.
11 Поставям завета Си с вас, – че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.
12 (EC)Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас;
13 поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.
14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;
15 (ED)и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.
16 (EE)Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням вечния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.
17 Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който установих между Мен и всяка твар, която е на земята.
Синовете на Ной
18 (EF)А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаан.
19 (EG)Тези трима бяха Ноеви синове; и от тях бе населена цялата земя.
20 (EH)В това време Ной започна да работи земята и насади лозе.
21 (EI)И като пи от виното, опи се и се разголи в шатрата си.
22 Хам, Ханаановият баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.
23 (EJ)А Сим и Яфет взеха една дреха и като я сложиха двамата на раменете си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад и не видяха бащината си голота.
24 Когато Ной изтрезня от виното си и научи за онова, което му беше направил по-младият му син, каза:
25 (EK)Проклет да е Ханаан;
слуга на слуги ще бъде на братята си.
26 (EL)Каза още:
Благословен Господ, Симовият Бог;
и Ханаан да му бъде слуга.
27 (EM)Бог да разшири Яфет.
Да се засели в шатрите на Сим;
и Ханаан да им бъде слуга.
28 След потопа Ной живя триста и петдесет години.
29 И всички дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години; и умря.
Потомството на Ной
10 (EN)Ето родословието на Ноевите синове Сим, Хам и Яфет; понеже и на тях им се родиха синове след потопа.
2 (EO)Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас.
3 А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма.
4 А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим.
5 (EP)От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
6 (EQ)Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан.
7 А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан.
8 Хус роди и Нимрод. Той пръв стана силен на земята.
9 (ER)Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред Господа.
10 (ES)Първо той царува над Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя.
11 От тази земя излезе и отиде в Асирия, и съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах
12 и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град).
13 А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим,
14 (ET)Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим.
15 А Ханаан роди: първородния си син Сидон, после Хет,
16 йевусейците, аморейците, гергесейците,
17 евейците, арукейците, асенейците,
18 арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха.
19 (EU)Територията на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар, до Газа и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим, до Лаша.
20 Тези са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.
21 Родиха се също така деца на Сим, баща на всички Еверовци и по-стар брат на Яфет.
22 (EV)Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам.
23 А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш.
24 (EW)И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евер.
25 (EX)И на Евер се родиха двама сина; името на единия беше Фалек[j], защото по негово време бе разпределена земята; а името на брат му беше Йоктан.
26 Йоктан роди Алмодад, Шалеф, Хацармавет, Ярах,
27 Адорам, Узал, Дикла,
28 Овал, Авимаил, Шева,
29 Офир, Евил и Йовав; всички те бяха Йоктанови синове.
30 Техните заселища бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина.
31 Тези са Симовите синове в земите си според племената си, според езиците си, според народите си.
32 (EY)Тези са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се пръснаха народите по земята след потопа.
Вавилонската кула
11 А по цялата земя се употребяваше един език и общ говор.
2 След като хората тръгнаха на изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха.
3 И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
4 (EZ)И казаха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5 (FA)А Господ слезе да види града и кулата, които градяха хората.
6 (FB)И Господ каза: Щом като те са един народ, говорещ общ език, и са почнали да правят това; и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят.
7 (FC)Нека слезем и там да разбъркаме езика им, така че едни други да не разбират езика си.
8 (FD)Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
9 (FE)Затова той бе наречен Вавилон[k], защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.
Потомството на Сим
10 (FF)Ето Симовото родословие: Сим беше на сто години, а роди Арфаксад две години след потопа;
11 а откак роди Арфаксад, Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери.
12 (FG)Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;
13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.
14 Сала живя тридесет години и роди Евер;
15 а откак роди Евер, Сала живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.
16 (FH)Евер живя тридесет и четири години и роди Фалек;
17 а откак роди Фалек, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
18 Фалек живя тридесет години и роди Рагав;
19 а откак роди Рагав, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.
20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серух;
21 а откак роди Серух, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.
22 Серух живя тридесет години и роди Нахор;
23 а откак роди Нахор, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.
24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;
25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.
26 (FI)Тара живя седемдесет години и роди Аврам, Нахор и Аран.
27 Ето родословието и на Тара: Тара роди Аврам, Нахор и Аран; а Аран роди Лот.
28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.
29 (FJ)Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена беше Сарая, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Аран, който, освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.
30 (FK)А Сарая беше бездетна, нямаше дете.
31 (FL)И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, Арановия син, и снаха си Сарая, жената на сина си Аврам, и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, където се и заселиха.
32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
