^9 (A)Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

^10 (B)не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини^[a].

^11 (C)Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.

^12 (D)А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

^24 (A)А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

^25 (B)който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.

^26 (C)Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.

²⁷ А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

^28 (D)А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил^[a], защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

^29 (E)А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.

^30 (F)И Яков нарече мястото Фануил^[b], защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.